В края на Втората световна война корейският полуостров е окупиран от съветските войски на север и от американските сили на юг. Съветският съюз обявява война на Япония през август 1945 г. в последните дни на световната война.
На 25 юни 1950 г., след като бившите съюзници напускат полуострова, комунистическият диктатор на Северна Корея Ким Ир Сен започва инвазия на юг по продължението на 38-ми паралел. Неговата цел е да завладее Южна Корея и да я превърне в комунистическа държава. Съществуват данни, че за тези си действия той е получил лично благословия от Сталин.
Южнокорейските военни бързо са разбити, а хиляди комунистически бойци, въоръжени със съветските автомати ППШ, артилерия и танкове Т34-85, напредват бързо на юг, а по пътя си установяват корейската версия на сталинизма.
Докато светът все още е обладан от трагедията на "възхваляването" на нацистката агресия през 30-те, идеята за военна намеса в Корея първоначално не е популярна.
Резолюция на Съвета за сигуност на ООН, одобрена със 7 на 1 гласа, на която се противопоставя само комунистическата Югославия, призовава за изпращането на войски, които да "отблъснат въоръжената атака и да възстановят международния мир и сигурността в региона".
Това "полицейско действие", подкрепено от ООН, започва с опит на САЩ да забави настъплението на комунистите.
Първите изпратени американски войски са сероозно превъзхождани по численост и не са достатъчно добре екипирани. Войниците наблюдават безпомощно как повечето от предоставените им "противотанкови" оръжия, отскачат от корпусите на комунистическите танкове Т-34, без да нанасят щети.
От първата група от 400 американски войници 60 са убити, а 82 са пленени.
Скоро настъплението на комунистите изтласква силите на ООН в североизточния край на Корея, където те издигат укрепления в т.нар. "периметър Пусан".
Докато защитната линия около Пусан удържа вълна след вълна от атаки, към оставащото парче земя, държано от ООН, са изпратени сериозни подкрепления от войници и провизии.
С наближаването на есента, американският генерал Дъглас Макартър издава заповед за рискована морска атака на пристанищния град Инчон, който се намира на стотици километри зад вражеската линия.
Успехът на мисията в Инчон е повратна точка във войната. Войските на ООН настъпват към Сеул, докато комунистическите сили отчаяно се опитват да пробият защитата при Пусан, стотици километри на юг.
За съжалание на наблюдателите на ООН, получилият образование в САЩ южнокорейски лидер Сингман Ри, също е известен с толерирането на корупцията и безцеремонната екзекуция на политически затворници.
До октомври по-голямата огнева мощ на силите на ООН и изненадата от атаката на Инчон принуждава комунистическите сили да преминат в отстъпление.
Силите на ООН скоро изтласкват комунистите отвъд 38-ия паралел, откъдето севернокорейските армии започват настъплението си няколко месеца по-рано.
След преговори при закрити врата за това дали силите на ООН трябва да бъдат спрени на формалната граница между Севера и Юга, Вашингтон заповядва на военното си ръковоство в Корея, че "тяхната цел е унищожението на въоръжените сили на Северна Корея... северно от 38-ия паралел".
Тогава обаче Китай тайно се намесва в конфликта като изпраща стотици хиляди лековъоръжени, но много опитни "доброволци" в Северна Корея, които да чакат идването на силите на ООН.
В края на 1950 съветските МИГ-15 (на снимката) се появяват в небето над Северна Корея. Много от самолетите са управлявани от руски пилоти, облечени в китайски униформи. Кремъл настойчиво отхвърля твърденията, че съветски пилоти са участвали в боевете над Корея, дори след като американски пилоти ги чуват да псуват на руски по радиото по време на схватки.
Изправени срещу огромен брой свежи китайски войници, силите на ООН са принудени да се оттеглят. Докато колони от войници и военни машини се изтеглят на юг, те са атакувани от китайски сили, които се крият в близките хълмове. Това води до крилатата фраза на американски генерал, описваща отстъплението "просто като атака в друга посока".
След като в крайна сметка се изтеглят от Северна Корея, още една вълна от подкрепления на ООН, изпратени в Юга, спомага за поредния обрат на събитията.
През лятото на 1951 г. лидерите на страните, замесени във войната, започват преговори за примирие.
Преговорите за мир обаче напредват болезнено бавно. В един момент, по време на среща между представители на двете страни, те просто се гледат през масата в помещението, без да проговорят, в продължение на 2 часа и 11 минути.
В същото време боевете и огромното страдание на корейските граждани продължава, тъй като двете страни използват военна сила в опит да спечелят предимство по време на преговорите.
В крайна сметка на 27 юли 1953 г. командването на силите на ООН подписва споразумение за примирие, което разделя Корея приблизително около линията на 38-ия паралел. Мирен договор никога не е подписван, което на практика означава, че двете кореи са все още във война.
Войната отнема живота на близо 3 млн. души, повечето от които са корейски цивилни, а също, до голяма степен, води до разрушаването на повечето големи градове на полуострова.
По данни на Департамента по отбрана на САЩ 33 686 американски войници губят живота си в конфликта. Това се равнява на близо 90 % от убитите от силите на ООН.
Седемдесет години след старта на Корейската война, Северът продължава да бъде под обедняла тоталитарна диктатура, докато Югът често е виждан като една от най-демократичните и проспериращи нации в света.
