Поредица от нощи на брутални сблъсъци, започнали миналата седмица, превърнаха Сърбия в сцена на най-тежкото насилие в отговор на мерките срещу пандемията от коронавирус в Европа.
Старт на нощните сблъсъци даде решението на президента Александър Вучич, че гражданите трябва да се подготвят за нова домашна карантина през уикенда след рекорден дневен брой смъртни случаи от COVID-19.
Десетки полицаи и протестиращи бяха ранени, а десетки цивилни бяха арестувани през първата нощ, след като хиляди хора излязоха в центъра на Белград, а някои се опитаха да проникнат в сградата на парламента.
Два дни по-късно президентът и премиерът се отказаха от въвеждането на вечерен час, обявявайки по-ограничени мерки за справяне с ускоряващото се разпространение на вируса в столицата. Въпреки отстъплението протестиращите продължиха да излизат на улиците, независимо от страха от влошаващата се здравна криза.
Защо Сърбия и нейното политическо ръководство се озоваха в тази каша?
Най-вече заради мощна комбинация от грешки при затягането и разпускането на мерките за ограничаване на епидемията, ерозия на политическите алтернативи в стеснения медиен пейзаж и заради подновяването на недоволството, изразяващо се в продължилите повече от година протести още преди COVID-19.
Кои са протестиращите?
На пресконференцията си на 8 юли президентът Александър Вучич приписа насилието от предишната нощ на десни групи и „чужди тайни служби“, без да дава подробности. Той каза, че техните скандирания пред парламента предполагат, че са мотивирани от теории на конспирацията, несвързани със здравната криза.
"Тези хора не говореха за коронавирус, а за някакво предателство, за мигранти, 5G мрежа и плоска Земя", каза Вучич. "И тези хора не бяха там за първи път. Просто имаше по-висока степен на агресия."
Междувременно премиерката Ана Бърнабич се опита да придаде на безредиците политически елемент, като ги свърза със сили, които "не можаха да влязат в Сръбската скупщина" - националния парламент - "чрез изборите" на 21 юни.
Първоначалните данни сочат, че десните националисти са присъствали при щурмуването на сградата на парламента на 7 юли и че са участвали в някои от най-сериозните сблъсъци.
Лидери на опозиционния съюз Алианс за Сърбия (SzS) заявиха, че насилието е било „инсценирано“. Те обвиниха за сблъсъците наети от правителството "хулигани". Драган Джилас от Партията на свободата и справедливостта заяви, че алиансът не е организатор на протеста, но го подкрепя.
"Протестираме като граждани. Това е протест на хора, които вече не могат да устоят на насилието над държавата срещу тях", заяви Джилас.
Но кои са хората по улиците?
Мъж, идентифициран като Петър Джурич, се превърна в публичното лице на сръбското безсилие в първата нощ на вълненията.
През сълзи от гняв той разказа, че баща му е починал в болница в Земун, след като три дни е чакал свободен апарат за дишане. Въпреки уверенията на сръбските власти, че няма да има недостиг на такава спасителна апаратура.
"Тате, това е за теб!", извика Джурич и добави, че все още чака потвърждението на лекарите, че COVID-19 е причина за смъртта на баща му.
Той обвини също полицията, че използва палки, сълзотворен газ и други оръжия срещу невъоръжени протестиращи.
След като видеоклипът на Джурич стана хит в социалните мрежи, президентът Вучич заяви, че твърденията му не отговарят на истината. Това предизвика мъжа да публикува снимка на покойния си баща в социалните медии заедно с медицински доклад, който показва, че Джурич е прекарал дни в началото на април "в очакване на свободно място“ за аспиратор, докато нивото на кислорода му намалява, въпреки полаганите грижи за COVID-19.
"Пинокио, носът ти расте", подиграва се Джурич на президента във публикация във Фейскбук на сръбски и английски език.
Той обвинява Вучич, че не си е направил труда да провери истинността на твърдението му, защото знае, че „е лесно да плюеш и да биеш някой малък ... и никой не може да направи нищо за него“.
Въпрос на доверие?
Импровизираният телевизионен призив на Джурич беше един от най-драматичните и емоционални признаци за липсата на доверие, което някои сърби изпитват към властта от началото на кризата с COVID-19.
Последните седмици показаха разрастване на епидемията от коронавирус с рекорден брой смъртни случаи на фона на обвинения, че властите прикриват недостига на оборудване и занижават броя на инфекциите и на починалите.
В доклад, публикуван в деня след изборите на 21 юни, Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) твърди, че изтекли данни "от държавната информационна система COVID-19" показват, че официалните данни за заразените и починали в двата месеца преди гласуването са били половината от действителните.
Вучич и Бърнабич отхвърлиха твърденията като неверни, като президентът настоя, че представените цифри не са "автентични", а премиерката нарече информацията на BIRN "фалшиви новини, дезинформация и игра на политика".
Но след като броят на новите заразени започна да расте миналия месец, започнаха протести на лекари и други здравни работници. Работещите в болницата в Нови пазар обърнаха гръб на премиерката Бърнабич и на здравния министър по време на посещението им в едно от огнищата на COVID-19, в края на юни, за да покажат недоволството си от условията на работа и от бездействието на властите.
"Повечето граждани не вярват на правителствената реакция на кризата. Предоставянето на точна информация е един от стълбовете на доверието", казва Марика Джолай от Европейския център по въпросите на малцинствата.
"Другите са ангажиментът на правителството да осигури адекватни здравни грижи и реакция в условия на бедствия. Ситуацията в Санджак, Крагуевац, Вранье, Краляво и другаде показва, че това не е така. Хората са отчаяни и умират”, написа Джолай в Туитър.
Познати лица по улиците?
Изглежда правителството на Сърбия погрешно е преценило рисковете от бързото охлабване на епидемичните мерки преди изборите. Облекчаването на ограниченията повдигна духа на онези сръбски избиратели, които пренебрегнаха бойкота на опозицията, давайки на коалицията на Прогресивната партия на Вучич и Бърнабич почти 61% от гласовете.
Но още преди бюлетините да бъдат преброени, се появиха признаци за увеличаване на случаите на коронавирус. Властите бързо се заеха да възстановят някои мерките, включително в Белград, където бяха регистрирани около 80 процента от новите инфекции.
Към това трябва да се добави и продължаващото вече година опозиционно движение, което беше ударено от ограниченията заради пандемията и след като пандемията удари.
Тези протести, в които участваха разнопосочни формации от политическия спектър, бяха започнати след атаката срещу опозиционния политик Борко Стеванович. Те се разрастнаха с предупреждения за увеличаващо политическо насилие и пълзящ авторитаризъм, както и за корупция в правителството и затягане на контрола на Вучич върху държавните институции и медиите.
Въпреки че редица опозиционни партии заявиха още преди пандемията, че ще бойкотират първоначално предвидените за април парламентарни избори, епидемията и въведеното извънредно положение насърчиха настроенията за бойкоти и засилиха опасенията, че гласуването е малко вероятно да бъде свободно и справедливо.
Наблюдателите на изборите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отбелязаха след пренасрочените за юни избори, че „избирателите са оставени недостатъчно информирани и разочаровани от липсата на достъп на опозиция до медиите“.
Те предупредиха: "Доминирането на управляващата партия излага на риск неутралността на демократичните институции в страната. Необходим е диалог за преодоляване на дълбоките политически разделения и защита на плурализма."
На 8 юли левоцентристкият политик Божан Пайтич заяви, че продължилото 8 години "унищожаване на опозиционните партии и независимите медии като институционален освобождаващ клапан" е виновно за "пороя от недоволство, който е опасен за вас именно защото няма нищо общо с партиите”. И резултатът ще е, че "ще получите хора, които протестират на улицата”.
