Връзки за достъпност

Извънредни новини

Из историята на задкулисната власт в българската политика


Стефан Дечев

Tези дни се навършиха 125 години от убийството на Стефан Стамболов. Нито една държавна институция не отбеляза тази тъжна годишнина. Вечерта на 6 юли на неговия паметник в градинката пред „Кристал“ нямаше нито едно цвете. И то при наличие на куп политици, които се закичиха през последните десетина години с почетен знак на негово име.

Почетният знак се раздава от организация, която тръгна от бившата Държавна сигурност и корпорацията „Мултигруп“, а през годините носеше различни имена – клуб „Стефан Стамболов“, Институт за теория и практика на лидерството, Институт за изследване и развитие на лидерството в информационна среда. Един след друг почетния знак на името на трагично загиналия държавник грабнаха Бойко Борисов, Георги Първанов, Ахмед Доган, Ангел Марин, Маргарита Попова, Красимир Каракачанов, Сотир Цацаров, Илияна Йотова и др.

Никой от тях на 6 юли не се сети за Стамболов, за да остави поне едно цвете на неговия паметник. Защо?

Дали пък не заради това: Стамболов, заедно с княз Александър и други български политици, както някои либерали, така и някои консерватори, преди около 135 години сложи край на едно задкулисно управление, а и застана начело.

Става дума за задкулисната власт, съсредоточена в руското дипломатическо агентство в София и руското консулство в Пловдив, но ръководена от Азиатския департамент в Петербург. Това са институциите, които в периода 1883-1885 г., а в някакъв смисъл и до лятото на 1886 г., задават параметрите на политиката в Княжеството и в Източна Румелия.

Политиците на власт и в опозиция тогава участват в политически театър. Народното събрание си има подготвен предварително дневен ред и списък със закони, които „задкулисието“ е решило, че трябва да бъдат гласувани. То няма нищо против политическите актьори да твърдят пред избирателите си, че ще направят неща, които самото „задкулисие“ не желае. Стига единствено тези политици да не засягат след това интересите на същото това „задкулисие“. Ето аргумените и доказателствата.

Законите и дневният ред

По време на режима на пълномощията, на 12 август 1883 г., в София пристига от Петербург А. С. Йонин, специалeн пратеник на руския император Александър III. Той съобщава на княз Александър I какъв трябва да бъде дневният ред на предстоящата сесия на парламента.

Например, в него задължително трябва да се включат въпросите за железопътната конвенция; конвенцията за окупационния дълг на България към Русия; бюджетът на Княжеството. Изрично се настоява нищо друго да не бъде разглеждано от депутатите. Предвижда се също назначаване на комисия, която да подготви проект за едно бъдещо изменение на Търновската конституция.

Това не пречи на „задкулисието“ да флиртува с намиращите се в опозиция либерали, да ги остави да тръбят в публичното пространство, че са за въстановяване на Търновската конститция, но единствено с цел да шантажира все по-своенравните княз Александър I и консерваторите Григор Начович, Константин Стоилов, д-р Георги Вълкович и др.

На 2 септември 1883 г. се свиква втората сесия на Третото Обикновено Народно събрание. Руските генерали Леонид Соболев и Александър Каулбарс подават оставки като премиер и военен министър. На 6 септември е публикуван заблуждаващ манифест за възстановяване на Търновската конституция. На 7 септември 1883 г. се създава ново правителство от консерватори и умерени либерали начело с Драган Цанков.

Създаването му и оттеглянето на руските генерали обаче не става без поемане на ангажименти към „задкулисието“. Те съвсем скоро ще станат видими, защото „задкулисието“ продължава да контролира основните параметри на българската политика.

Единият от поетите ангажименти е основният закон на страната да се промени в консервативен дух. Оказва се, че възстановяването на конституцията е само за пред публиката. Освен това, ангажименти са поети и във връзка със следващата сесия на парламента. Става дума за действия, които са все непопулярни пред общественото мнение в страната, но са съдбоносни за интересите на „задкулисието“. Непопулярният ефект от предприемането им ще остане обаче за политиците и държавниците, които се обвържат с тях.

Какви са ангажиментите? Още на 16 юни 1883 г. временно управляващият министерството на външните работи Кирияк Цанков е подписал, по нареждане на премиера Соболев, с руския външен министър Николай Гирс и в интерес на „задкулисието“, конвенция за изплащане на окупационния дълг в размер на 25 млн. лева в срок от 12 години. При съставянето на новото правителство през септември е поет ангажимент парламентът да я гласува. Освен нея, е наложено гласуване за построяването на ж.п. линията Цариброд-Вакарел, с което трябва да се подчертае лоялността на Русия към партньорите от Съюза на тримата императори - Австро-Унгария и Германия.

А самото обществено мнение в България е срещу двете конвенции – както тази за окупационния дълг, така и железопътната. Никой обаче няма да ги представи като желание на някакво „задкулисие“. Те ще минат като действия на управляващите умерени либерали на Драган Цанков и консерваторите.

Непопулярността сред общественото мнение на двете конвенции принуждава правителството гласуването за тях да стане едновременно, в едно заседание. Това се прави с неубедителния мотив, че са внесени от една и съща парламентарна комисия. Ала макар всичко да е направено така както го иска „задкулисието“, това не му пречи да атакува в контролинарните от него вестници „Балкан“ и „Съзнание“ самото подписване на „австрийската конвенция за желзниците“.

По-късно, вече през 1884 г., и Петко Каравелов от опозицията ще атакува заради двете конвенции премиера Цанков, знаейки прекрасно, че те са плод на задкулисната власт, заклещила целия български политически живот. А нито Цанков, нито Каравелов, са готови реално в този момент да се конфронтират с нея. Те усещат също към есента на 1883 г., че „задкулисието“ е решило и съдбата на княза и неговите дни на българския престол са преброени.

Похитената Конституция

Както вече се спомена, правителството и князът са принудени да поемат ангажимент за промяна и на Търновската конституция. На 9 ноември 1883 г. – само за пред общественото мнение - е закрит като институция останалият от режима на пълномощията Държавен съвет. Ала на обществото не се казва, че само след месец предстои да се приеме обещаният от властите на „задкулисието“ специален закон, който ще направи промените в Търновската конституция неизбежни. И този крайно непопулярен закон, поискан от „задкулисието“, е прокаран послушно от правителството през парламента на 5 декември 1883 г. при странна ситуация. Внесен е в същия ден, без никакво предварително оповестяване в дневния ред.

Ето защо онези либерали, които са против, отсъстват от залата. Самото заседание е обявено за закрито и публиката е помолена да напусне пленарната зала. След бурни дебати от 43 народни представители 37 гласуват „за“ закона за изменение на конституцията.

Тя предвижда в бъдеще да има двукамарен парламент, като втората камара ще има законодателни и административни фунцкии. Предвиждат се още имуществен ценз за депутатите; народното представителство да не упражнява контрол над изпълнителната власт; особен закон за печат и събрания и т.н.

Ето защо дори и когато на 25 декември 1883 г. князът се отрича официално от режима на пълномощията, ангажиментът към „задкулисието“ след три години основния закон да се промени от едно ново Велико народно събрание остава в сила. Това не пречи през цялата есен на 1883 г. близкият до същото това „задкулисие“ в. „Балкан“ да бълва материали, с които само на думи поддържа подарената от „Царя Освободител“ конституция на българите.

Ето защо резултатът от натиска на „задкулисието“ е, че князът губи още от популярността си, а премиерът Др. Цанков е вече лишен от предишния си ореол на мъченик. Единственото, което не се похабява, е „задкулисието“. Неговият натиск остава скрит, а проблемите на властите със скритата власт не са назовани публично.

Как се свалят и качват кабинети

Поради тези причини дори и когато в началото на 1884 г. се съставя едно изцяло либералско правителство начело с Др. Цанков, Тодор Икономов свидетелства, че на заседанията на Министерския съвет съображенията при разискване на всеки един въпрос са били свързани с това какво ще е мнението на „задкулисието“ – „какво ще каже Йонин, какво ще каже Кояндер?“

По време на предизборната кампания през пролетта на 1884 г. либералите на П. Каравелов водят кампанията под лозунга срещу закона за изменение на конституцията от 5 декември 1883 г. По този начин кампанията е насочена срещу Цанков и консерваторите, макар „задкулисието“ да е пожелало прокарването му в парламента.

Дело на „задкулисието“ е и окръжното на новия военен министър ген. М. Кантакузин в навечерието на изборите военните командири да не помагат на администрацията, което е удар срещу премиера Цанков и улеснява победата на Каравелов. Но вече след изборите вестниците на „задкулисието“ водят толкова мощна кампания срещу Търновската конституция, че въпреки всичките си предизборни клетви и гръмки обещания новият премиер П. Каравелов не смее да пристъпи в предстоящата сесия на Четвъртото Обикновено народно събрание към изменение на закона от 5 декември 1883 г.

Затова пък, стреснат от силата на „задкулисието“, той уволнява Вела Благоева (Виктория Живкова) за статия в „Журнал съвременний показател“. Заедно с това зорко наблюдава в печата да няма критики към това „задкулисие“. Уверил се, че „задкулисието“ качва и сваля от власт в България, от своя страна Др. Цанков се ориентира решително към изпълнение на неговите поръчки в бъдеще.

„Съединението“ като оръдие срещу Съединението

Не по-различна от тази в Княжеството е ситуацията в Източна Румелия. Там пък „задкулисието“ действа през руското консулство в Пловдив. То иска да отстрани Алеко Богориди от поста генерал-губернатор, както и неговите приятели - т. нар. „казионни“ от властта.

Ето защо макар да няма никакво намерение да прави каквото и да било Съединение, „задкулисието“ позволява на източнорумелийската Народна партия да използва тази идея в кампанията против преназначаването на Алеко Богориди на поста му и замяната му с Гаврил Кръстевич, както и в изборите за попълване на част от състава на Областното събрание. Както служещите му политически актьори, така и самото „задкулисие“ обаче, толкова се престарават, че след като веднъж са оставили на север от Балкана един отчаян княз без полезен ход, сега оставят и най-радикално настроените румелийски либерали и тукашната милиция, решени и на по-радикални стъпки.

Съединението, Стамболов и краят на „задкулисието“

Всичко това ще доведе до съюза на княз Александър I със Захари Стоянов и БТЦРК. На 6 септември 1885 г., с провъзгласяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, ще се извърши първото изтръгване от хватката на „задкулисието“. То ще опита с изтеглянето на руския военен министър и 200-те висши руски офицери от България да получи реванш. Но България, за изненада на цяла Европа, включително и Русия, ще спечели войната със Сърбия и планът на „задкулисието“ ще бъде осуетен.

За разлика от Съединението, вторият удар срещу „задкулисието“ е тих. Той се случва в началото на юли 1886 г. в прозаична сесия на Четвъртото обикновено народно събрание. В хода й е отменен най-после законът от 5 декември 1883 г. и с това българските управляващи се отмятат от ангажимента си Търновската конституция да се промени през 1886 г. от едно Велико народно събрание.

Ето това „задкулисието“ вече не може да преглътне. Ето защо само след месец княз Александър I - защитникът на Съединението и героят от Сръбско-българската война - ще бъде свален от престола с военен преврат.

Но ”задкулисието“ отново нещо не е изчислило. Стефан Стамболов ще застане начело на контрапреварата и на окончателното премахване на „задкулисието“ от страната.

  • 16x9 Image

    Стефан Дечев

    Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.

Facebook форум

Най-ново видео

Изнасилване? Докъде стига полицейското насилие
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:58 0:00
XS
SM
MD
LG