Връзки за достъпност

Извънредни новини

Вацлав Хавел, мярката за морален авторитет


Вацлав Хавел, драматург, политик (1936 – 2011)

Произход: Чехия, богато, артистично семейство

Образование: Икономика в Чешкия технически университет /незавършен/, задочно – Академия за сценични изкуства, Прага

Най-известни творби: пиеси на абсурда – „Градинско парти”, „Меморандум”, „Повишената трудност на концентрацията”

Като политик: Дисидент, затворник на комунистическия режим, автор на „Харта 77”, президент на Чехословакия, който спомага за мирното отделяне на Чехия и Словакия

Пражкото летище се казва „Вацлав Хавел”. Ако Чехия имаше космодрум – и той щеше да се казва така. А ако някъде по света имаше приета мярка за морален авторитет в политиката, то тя също можеше да се назове "Хавел".

Дайте ми десет Хавела честност, че моята внезапно свърши – би казал някой политик, нахлул задъхан в политическия магазин. Нямаш и един Хавел срам от Бога – би упреквал той опонентите си в Парламента.

Всичко това напълно подхожда на прочутия драматург, дисидент, затворник на комунистическия режим, демократ по натура, президент на Чехия по съдба и нормален човек с много любов в сърцето, наречен Вацлав Хавел.

Хавел се ражда, както се казва, в копринени пелени и към него от бебе се обръщат с „Ваше благородие”. Семейството му е твърде имотно, има земи и сгради в Прага, притежава и филмовото студио „Барандов”, дълбоко свързано е с артистичния и политическия живот на Чехия. Така че за раждането на Вацлав е информиран лично столичният кмет, а пресата шуми.

Детските години на Хавел са изпълнени с толкова любов, че по-късно тя се превръща в самота. „Такава любов е твърде тежка и изискваща, детето се чувства като вкаменено. Струва ми се, оттам идва чувството ми за абсурдност, за отстраненост от света и малко страх от неизвестното“ – пише самият Хавел.

Когато е на осем, идват комунистите. Юношата учи вечерно, после е сценичен работник и кара задочно театрален факултет. През 1953 г. пиесата му „Градинско парти” е поставена в поредица за театъра на абсурда, през 68-ма „Меморандум” е в The Public Theater в Ню Йорк. Славата на Хавел по света расте, но пиесите му са забранени в родината. „Длъжни сме да опитваме да променим нещата, тези, които казват, че отделният човек не може да промени нищо, само си търсят извинение” – смята Хавел.

През 1968 г. той е изхвърлен от театъра, става хамалин в пивоварна и там се ражда пиесата ”Аудиенция”. Работник и началник се напиват до синьо и началникът признава, че трябва да пише доноси за работника. Абсурдът е, когато той предлага работникът сам да си пише доносите. Е, някои живяхме в това, Хавел го описа истински.

Пражката пролет на 68-я доказа, че социализъм с човешко лице е непостижим. Изоставени от Запада и смазани от руските танкове, много чехи емигрират. „Не може всички да си тръгнем и да оставим страната празна” – отговаря по-късно Хавел, когато го питат защо остана. Той е сред лидерите на чешката опозиция, а през 1977 г.създава прочутата "Харта 77".

„Ние никога не сме решавали да сме дисиденти – пише. - Просто вървяхме напред и правехме нещата, които се чувствахме длъжни да правим и които изглеждаха правилни и достойни”.

"Харта 77" описва лошото състояние на човешките права в Чехословакия. Причината - пълното подчинение на живота в страната на волята на комунистическата партия. Така че, авторът е вкаран в затвора – три пъти за пет години.

Но комунистите си отиват след Нежната революция през 1989 г., а затворникът Хавел е избран за президент. Управлението му не е скучно. „Когато за първи път влязохме в „Храдчани”, той напомняше замъка на Кафка” – спомня си Ева Кризеова.

Нещата обаче бързо се променят, живият дух на двореца и цяла Чехословакия се връща. На гости в Прага идват знаменитости – от Мик Джагър, до Далай Лама, Хавел води страната към членство в Европейския съюз и НАТО.

Той подкрепя ударите срещу Милошевич и Саддам. „Не бива просто да наблюдаваме диктаторите” – аргументира се прочутият пацифист. Най-голямото му разочарование е разделянето на Чехия и Словакия, но пък най-голямото му постижение е, че това става мирно.

През 2011 г. Вацлав Хавел, човекът, изпушил тонове цигари, си отиде, покосен от рак на белия дроб. Сега чакаме да видим колко време ще му трябва, за да напише небесната Харта за правата на човека и да реализира Нежната революция там, горе.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG