Той е човекът, когото нито една православна църква не е искала да погребе. Държали са го отговорен за едно от най-тежките престъпления на 20-и век – че е предал без бой властта на болшевиките в Русия и с това е отворил вратата за десетилетия последвал терор на територията на половин Европа.
Александър Керенски е много по-сложна фигура от това кратко обвинително описание.
Днес се навършват 103 години от деня, в който той оглавява Временното правителство – кабинетът, който наскоро е дал на Русия няколко опияняващи месеца свобода и демокрация. Но с Керенски начело кабинетът залита в една противоречива и централизирана политика насред нестихващата Първа световна война и изтощената икономика, докато продължава да прокламира така търсената след царското самодържавие демокрация. Всичко това – на фона на трагично подценената мобилизация на болшевиките, сложили точка на надеждите за свободна Русия.
Нито един първокласник не би успял да сбърка името на Александър Керенски. Биографията му е свързана с един от най-известните уроци, преподавани някога от историята.
Кой е Александър Керенски
Александър Керенски е роден през 1881 г. в семейството на учител и на наследничка на богат търговски род. Той е първото момче в семейство от пет деца. Две от тези деца по-късно са убити от болшевиките. Александър избягва тази съдба и живее 89 години, две трети от които – в изгнание.
Родният град на Керенски е тогавашният Симбирск, днешен Уляновск, кръстен на истинската фамилия на Ленин. Семействата на Улянови и Керенски са в приятелски отношения в общия им роден град, където бащата Керенски е учител на младия Ленин.
Александър Керенски завършва гимназия в Ташкент, където семейството се мести, а после и право в Петербург.
В революционната за Русия 1905 г. той вече е адвокат на пострадалите и член на Партията на социалистите-революционери (есери) – немарксическа лява формация, една от най-влиятелните в края на 19-и и началото на 20-и век.
Преди да навърши 30 години Керенски защитава в съда десетки есери и представители на различни забранени партии, речите му се публикуват в нелегалния печат.
На 31 години той става депутат и член на Изпълнителния комитет на руската Дума – последният парламент на императорска Русия. Там той не представлява есерите, които са бойкотирали изборите, а Трудовата група – друга лява формация, която се е обявила за наследник на народническите движения. Той е и председател на парламентарната група. В навечерието на преломната 1917 г. Керенски произнася реч от трибуната на парламента, в която призовава към сваляне на царското самодържавие.
Той е от водещите фигури на Февруарската революция през 1917 г. и един от най-впечатляващите оратори на времето. Говори за това, че империята е превърнала закона в беззаконие и единственият път за борба с нея минава през нарушаване на закона до пълно отстраняване на самодържавието. Връща се в партията на есерите. Влиза в състава и на двете паралелно управляващи институции – в стихийно възникналия Петроградски съвет, който претендира да е основен орган на властта в страната и във Временното правителство, поело управлението.
След като император Николай Втори се отказва от престола в полза на по-малкия си брат княз Михаил Александрович, Керенски участва в организирането на отказа от управление на Михаил. С акта, с който Михаил се отказва от поемането на престола, се слага точка на руската монархия.
Керенски е министър на правосъдието във Временното правителство, създадено след Февруарската революция. Той е този, който обявява амнистия на политическите затворници, участва в премахването на антиеврейските закони, инициира признаването на независимостта на Полша и възстановяването на конституцията на Финландия. С това печели международна подкрепа, но настройва срещу себе си националистически ориентираните политически кръгове.
Той реорганизира съдебната система. Отменя “завинаги” смъртното наказание в Русия. С това довършва негативните оценки за себе си в кръговете на консерваторите и голяма част от професионалните гилдии. Става военен министър и подменя ръководния състав на армията със слабо подготвени офицери, лоялни на новата власт. Търпи поражения на фронта. Това разширява негативните настроения към управлението му в огромната страна.
На 21 юли 1917 г., точно преди 103 години, той оглавява Временното правителство, запазвайки поста на военен министър. Тогава Русия губи територии в Прибалтика, фронтът приближава столицата. Част от съюзниците на Русия подкрепят военния заговор срещу Керенски, който не успява, но довършва деморализацията във воюващата армия и премества почти цялото внимание на управлението към събитията във войската, докато през това време болшевиките подготвят октомврийския преврат. А в навечерието на този акт Керенски вече е разпуснал и Държавната дума, смятайки, че така ще получи по-голяма защита на почти едноличното си, но без фактическа власт управление. На хартия успява да направи и това, за което е мечтал: обявява Русия за демократична република.
След преврата
Керенски напуска Русия през северния фронт и стига до Лондон. После живее в Париж, където призовава към кръстоносен поход срещу Съветска Русия. Той не намира подкрепа нито сред западните политици, нито сред бялата емиграция, която го държи отговорен за изпускането на властта.
Накрая намира пристан в САЩ, където преподава в Станфордския университет, а после и в други водещи университети. Става нюйоркчанин. Умира през 1970 г. след няколко опита да получи разрешение да посети СССР.
Сръбската и руската църкви в Ню Йорк отказват да го погребат. Тялото на Керенски е изпратено в Лондон, където живее синът му. Гробището не принадлежи на никоя религиозна деноминация.
