Връзки за достъпност

Извънредни новини

Китай след COVID-19. Може ли една страна да бъде самодостатъчна


Владимир Шопов

Ли Уенйе е видимо доволен. След месеци на ограничения властите отново разрешиха туристическите пътувания до останалите провинции на страната и неговата компания Shanghai Yaheng International Travel може да възобнови дейността си.

Туризмът е сред най-бързо развиващите се сектори на китайската икономика през последните години, макар малцина доскоро да са му обръщали внимание. През 2019 година над 162 милиона китайци са пътували зад граница и са похарчили средно по 900 долара на човек - скокът спрямо 2018 година е 4.6%.

Туризмът след COVID-19

Рестартът обаче е специфичен, обърнат е изцяло към вътрешния пазар, а финансовата подкрепа е обвързана с условия за развитието именно на местния туризъм. Всъщност този пазар расте с над 10% през последните години и вече формира 6% от БВП на страната. Профилът на фирмата на Ли да е по-скоро насочен към външните пазари, но предприемачът е доволен от отварянето на вътрешния и от финансовото рамо на държавата. Без да разбира, той е част от пореден управленски стрес тест – този път на възможната самодостатъчност на страната.

По аналогия с 2008 година, светът очакваше друга реакция от страна на Китай. Тогава страната реши да бъде двигател на глобалното възстановяване, похарчи милиарди юани, за да укрепи потреблението, обърнато към останалите икономики, участва активно в дейността на Г-20, ускори купуването на държавни облигации в Европа и САЩ, за да подкрепи и техния рестарт, разшири много от политическите си партньорства в най-различни региони и увеличи задграничните си инвестиции.

Вместо това, сега Пекин не просто затвори, а направо капсулира страната, стойността на подкрепящите мерки е в пъти по-малка от тази преди повече от десетилетие, а техният фокус е най-вече обърнат навътре, към собственото потребление и индустрии. Високите нива на дълг и нуждата от по-добър контрол върху цялостния процес на кредитиране допълнително ограничи хоризонта на управлението. Политически, Китай възприе агресивна дипломатическа позиция и успя да влоши отношенията си с Европа, но и с много страни в Африка. Общуването със САЩ пък е почти на точката на замръзване.

Как се гледа навътре

Погледнато исторически, обръщането навътре, развитието и укрепването на собствената икономика не са изненада, а стратегическа линия на развитие. Не е случайно, че през последното десетилетие се приеха най-различни амбициозни планове за развитие на китайската икономика. Например, преди пет години бе приет План 2025, който постави за цел страната да стане водеща в 10 ключови индустрии на бъдещето (ИТ, роботика, зелена енергия, изкуствен интелект и т.н.). Малцина обаче знаят, че стратегията има и елемент, който изисква местно произведените компоненти да нараснат от 40% до 70% от цялостния продукт.

Тази индустриална стратегия е всъщност обвита с най-различни разклонения, чиято цел е да концентрират производства и експертиза вътре в страната. В ход е и China Standards 2035, която цели създаването и налагането на глобални стандарти в редица сектори – 5G, „интернет на нещата“, изкуствен интелект и други. И тук фокусът е върху отглеждането на достатъчно силни и устойчиви местни иновации, патенти и производства, които после да бъдат институционализирани и наложени. Само преди няколко месеца пък, президентът Си обяви функционалния глобален старт на сателитната навигационна система BeiDou, алтернатива на добре познатата ни GPS. За 2035 година е планирано мащабно й подобряване.

Нещо повече, властите продължават експериментите с прототипа на местния дигитален юан. Те стартираха през април тази година в райони с население от 41 милиона души, но сега ще обхванат и Пекин, Шанхай, Гуанджоу, Шенжен и Хонконг - почти 400 милиона жители или 29% от цялото население на страната. В дългосрочен план той може да бъде използван, за да бъде заобиколена цялата Swift система. Отделно от това, външните инвестиции на китайските компании в непосредствената й периферия, АСЕАН, продължават да са на учудващо ниски нива. Между 2010 и 2018 година тяхното нарастване е едва от 3.5 до 10.2 милиарда долара, при това основно в недвижими имоти, застраховане и финанси. (Само за контраст - това е по-малко от годишния търговски обем на Китай с Пакистан).

За сравнение, за същия период японските инвестиции скачат от 13 на над 21 милиарда долара, в далеч по-продуктивни сектори. Дори сегашните китайски антикризисни мерки в инфраструктурата са по-отчетливо обвързани с укрепването на опорните сектори на бъдещата, далеч по-силна вътрешна компонента на икономиката. Този път те са насочени към центрове за „големи данни“, 5G мрежи, капацитети за развитие на изкуствен интелект, поддържаща инфраструктура на „зелената икономика“ и т.н.

Какво значи всичко това

Допреди коронакризата, целият този набор от политики бе в значителна степен мотивиран от две стратегически цели: смяна на икономическия модел, свиване на експортната компонента и развитие, и глобално лидерство в различни индустрии на бъдещето. Тежкият сблъсък със САЩ, радикалното влошаване на отношенията и с останалия западен свят, както и невъзможността да се удържа още дълго асиметрията в пазарния достъп в полза на Пекин, радикално променят ситуацията.

Комбинацията от дългосрочен геополитически сблъсък, пандемия и настъпваща поне частична деглобализация всъщност превръща ускореното прилагане на модела на вътрешно базирано развитие в императив. В този контекст, сегашната ситуация предостави на властите в страната чудесна възможност да направят един стрес тест по самодостатъчност в реално време. По-дългосрочната му цел може да се стори парадоксална на мнозина, но вече изглежда достатъчно ясна: Китай се опитва да укрепи своите позиции в глобалния свят като намали своята зависимост от него.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Владимир Шопов

    Владимир Шопов е завършил Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001 г.), съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016).

Facebook форум

Най-ново видео

Изнасилване? Докъде стига полицейското насилие
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:58 0:00
XS
SM
MD
LG