България настоява прилагането на договора за добросъседство със Северна Македония да бъде обвързано с напредъка на Скопие по пътя към членство в Европейския съюз. Това се казва в документ, който съдържа условия за българската подкрепа за европейската интеграция на Северна Македония, който София е изпратила на другите държави от ЕС, съобщи македонското бюро на Радио Свободна Европа.
В текста на т.нар. Обяснителен меморандум за отношенията на Република България и Република Северна Македония се посочва, че България настоява в официалните европейски документи да се говори за „официален език на Република Северна Македония“, а не за македонски език.
София очаква също Скопие да не предявява претенции за признаване на македонско малцинство в България и изразява становище, че блокирането на работата на съвместната комисия за решаване на спорните исторически въпроси между страните поставя под въпрос добрата воля на Северна Македония за поддържане на приятелски отношения с България.
Документът предизвика коментари в Скопие и със съдържащата се в него теза, че македонската идентичност е изкуствено създадена и наложена след Втората световна война. Официална реакция на Северна Македония във връзка с документа няма.
Министърът на външните работи Буяр Османи каза, че няма да го коментира, тъй като това е вътрешна комуникация за ЕС, която не е достигнала по официален път до властите в Скопие. „Няма да влизам в дебата относно текста, тъй като не сме част от тази кореспонденция и не е стигнал официално до нас този документ. Мисля, че и в двете има постигнат позитивен напредък през последните три години от подписването на договора и комисиите имат резултат“, каза той.
Съпредседателят от македонска страна на комисията за спорните исторически въпроси Драги Георгиев коментира, цитиран от БНР, че „меморандумът, с който се отрича съвременният македонски език и идентичност, няма да помогне за постигане на консенсус по историческите спорове“.
Македонски медии съобщиха, че текстът на меморандума ще бъде обсъден в парламента на Северна Македония.
Спорът за езика, на който говорят гражданите на Северна Македония, придоби нова сила след публикуването на рамковата позиция на България относно европейската интеграция на Албания и Северна Македония, приета през октомври 2019 г.
София настоява да се използва формулировката „официален език на Република Северна Македония“ вместо македонски език. Това искане предизвика остри коментари в Скопие. През май 2020 г. президентът на Северна Македония Стево Пендаровски каза, че на страната му не ѝ трябва членство в ЕС, ако цената, която ще плати, е „да не сме македонци и езикът, който говорим, да не е македонски език.“
Комисията за спорните исторически въпроси включва учени от двете страни и беше създадена след сключването на договора за добросъседство между двете страни с цел да изчисти историческите спорове между тях. Тя не е провеждала заседания от месеци.
