Връзки за достъпност

Извънредни новини

Кой „бабува“ на македонската държава и език?


Наскоро България изпрати в Брюксел документ с условия за българската подкрепа за европейската интеграция на Северна Македония. Той поставя ударение върху "езиковия и етническия инженеринг", тръгнал от събранието на 2 август 1944 г., когато се взема решение за конституирането на "македонска държава" с "македонски език" в рамките на Югославия. Стефан Дечев разказва, че това решение не идва на празно място.

По следите на един запис в дневника на Богдан Филов

30 август 1944 г., сряда. Регентът на Царство България Богдан Филов записва във водения от няколко години от него дневник:

Слязохме в Панчарево и в 11 ч. видяхме Станишев[1] и Драганов.[2] Станишев ни каза, че той е във връзка с македонски дейци, за да се провъзгласи „независима“ Македония, като в нея останат временно две български дивизии, додето се организира местна войска. Не било вярно, че това щяло да стане под покровителството на немците. Засега се събирали само представители на Скопие, но той разпоредил да се съберат в Скопие по трима представители на всеки град. Тази „независима“Македония щяла все пак да влезе във федерацията на Тито и македонските партизани се командвали от Тито, но той им бил признал пълна независимост".

От този откъс разбираме, че през август 1944 г. Александър Станишев, който министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов, е във връзка с „македонски дейци“, сред които видимо старите вемереовци Йордан Чкатров, Димитър Чкатров и Димитър Гюзелев. Те от своя страна поддържат контакти с македонските партизани, предвождани от дългогодишния борец с югославския режим Методи Андонов-Ченто. Заедно с него те работят за осъществяване на решението от 2 август 1944 г. от „Антифашиското собрание на народното ослободуенйе на Македонийа“ (АСНОМ) за бъдещето на „Македонийа“ тя да се конституира като „македонска држава“ с „народниот македонски йазик“ в „демократска федеративна Йугославийа“.

Тези решения пък са израз на един растящ коненсус през лятото на 1944 г. в македонското общество, свързан с нежелание да се използват повече сръбския и българския език, с неприемане на „Велика България“, но и нежелание за връщане в предишната сръбски доминирана Югославия. В случая, както е видно, с българската пишеща машина и буквите от българската кирилица не са проблем да бъдат отразени желания, които са набрали сила. На самото събрание присъстват и представители на американската и английска военни мисии в Югославия.

Един български меморандум

Сетих се за този прелюбопитен епизод тези дни, когато стана дума за изпратения до всички държави членки на общността т. нар.Разяснителен меморандум относно отношенията на Република България с Република Северна Македония в контекста на разширяването на Европейския съюз. В него се съдържат условия за българската подкрепа за европейската интеграция на Скопие. Документът пряко се отнася към гореспоменатите решения на АСНОМ, доколкото говори за "етническия и езиков инженеринг", за самото събрание, като ясно заявява, че "македонски език“ или "етническа принадлежност" не съществуват до 02.08.1944 г. При създаването на новия език "се симулира естествен процес, основан на диалект.“

Но ако констатациите в Меморандума са верни, то как да си обясним факта, че и един министър от правителството на Иван Багрянов работи по програмата на АСНОМ и видимо не гледа на августовските развития от 1944 г. по начина, по който гледа изпратеният в Брюксел текст?

Изненада ли е също, че пробългарски настроени местни македонски дейци се свързват с партизаните и дори с македонските комунисти, за да работят за някаква форма на македонска държава с македонски език в нея? И докато отговорът на тези два въпроса ще е твърде полезен за София, то признаването на политическия македонизъм и откровеното му представяне може би са полезни за Скопие и неговото освобождаване от наслоенията на югославската комунистическа историография.

Решенията на АСНОМ, автономизмът и македонската държавност

Идеята за „автономия на Македония“ - дори и когато след април 1941 г. тя е част от „Обединена България“, - е твърде здраво залегнала в светогледа на македонските среди. Ето защо български полицейски доклади потвърждават, че на тежненията на местните активисти се гледа от София с подозрителност.

Обобщавайки времето от април до декември 1941 г., в доклад до Дирекция на полицията в София от 13 януари 1942 г. областният полицейски началник в Скопие констатира как още в началото на установяване на българската власт старите вемереовци "започнаха да критикуват действията на българската власт и проагитират между населението идеята за създаване на автономна Македония“. Ето защо, свидетелства полицейският началник, "същите бяха веднага поставени под непрекъснато наблюдение“.

Неслучайно още преди три години, на 3 юни 1941 г., отново Филов, тогава премиер, записва по отношение на самия бъдещ министър Станишев:

"Приех и проф. Станишев; отхвърля категорично приписвания му възглед, че бил за автономна Македония.“ Но това, което Станишев отхвърля пред Филов в началото на юни 1941 г. го потвърждава в края на август 1944 г., и дори добавя, че става дума за „независима Македония“, че и за връзка през вемереовци с партизаните, които са пък под командата на Тито.

Също не са скорошни и подозренията в поведението на Д. Чкатров и Д. Гюзелев. Отново неслучайно полицейски доклад, изпратен от Скопие до София още през януари 1942 г. твърди: „Има основание да се вярва, че не може безрезервно да се вярва на двамата първенци Чкатров и Гюзелев, макар официално те да твърдят, че са на базата за Велика България, понеже има макар и дребни прояви, от които може да се извади заключението, че при първа възможност те ще изменят на отстояваните от тях принципи за държавна общност и приобщаване на новоосовободените земи към Майката-Отечество“.

Настроенията на населението

По-важното е обаче, че автономистките настроения и желанието за отделна държавност съвпадат и с растящо отчуждение от новата българска власт, включително и на среди, които посрещат с възторг края на кралска Югославия. Още през декември 1941 г. българската полиция наблюдава "едно охладняване на местното население към официалните органи – властта и въобще правителството". Нещо повече, констатира се още, че „90% от младежта“ е дори с „левичарите“. И докато острието на младите в края на 30-те е насочено срещу кралска Югославия, то вече оспорва „Велика България“.

Коментирайки в доклад до дирекция на полицията в София състоялата се през март 1942 г. в Скопие футболна среща между Левски (София) и Македония (Скопие), скопският областен полицейски началник изтъква:

"Озверена, публиката отправяше най-низки хули по адрес на софиянци, чуваха се викове „майка бугарашка“, „Долу България“, „Горе Македония“. Той открито говори, че мачът е само израз на „противобългарското настроение всред местното население“ и „неприязън към всичко българско“.

Неслучайно през юни 1942 г., събирайки се в кантората на Йордан Чкатров в Скопие, местни дейци решават да отправят изложение до цар Борис III. В него те настояват за по-голямо участие на местното население в управлението. А и много от горните информации видимо не са неизвестни на царя и преди изложението. Ето защо по време на посещението си в Скопие в началото на октомври 1942 г. той произнася реч, в която говори за Македония като самостоятелен политически субект, чиято съдба предстои да се реши един ден в бъдещето, след войната. Явно казва на насъбралото се множество това, което е убеден, че то би желало да чуе.

Откога е сътрудничеството на десни с леви и комунисти за „независима Македония“?

При известието за асномските решения и очертаването на проекта за другата асномска "независима Македония“ явно се налага Д. Чкатров и Д. Гюзелев да си спомнят за това, че не са били толкова далече от младите леви в Македония в миналото. Още в писмо до София от 1940 г. двамата пишат:

" . . . Левичарите са големи противници на сърбите и пледират за самостойна Македония, за която сме и ние. Така, както водят борбата, левичарите не ни пречат в нашата агитация, а повече я засилват“.

И след установяването на българската власт, още през август 1941 г., областният полицейски началник в Битоля съобщава до София за връзки и съвместна дейност на Чкатров и Гюзелев с комунистите.

Всъщност, причина за подобно тяхно поведение, вече през лятото и есента на 1944 г., е и обстоятелството, че трите години българска власт видимо засилват усещането за македонците като отделна нация с право на собствена държава. Неслучайно самият Методи Андонов-Ченто, председател на Инициативния комитет за свикване на АСНОМ, кани хората на Акционните комитети, посрещнали българската власт през април 1941 г. - Йордан Чкатров и Трайче Чундев, да присъстват на събранието.

На празно място ли идва решението на АСНОМ за „йазика“?

И решенията на АСНОМ за езика съвсем не се появяват от нищото, нито просто долитат от Москва или Белград. В този смисъл не само Коминтернът е вдъхновител на идеята за македонска държава с македонски език. Оказва се, че двете десетилетия живот в Югославия са създали друга чувствителност и идентичност сред местното население.

Още при посещението си в началото на май 1941 г. отново изпълнения с оптимизъм Б. Филов все пак записва в дневника си: „ ... всички употребяват много сърбизми. Ученички от гимназията в Скопие не знаеха вече български. Ако сръбското владичество се беше продължило още 20-30 години, в градовете сигурно българският език щеше да изчезне, поне у интелигентната класа.

Всъщност, още в началото на 30-те писателят Петко Росен припомня софийски анекдот, според който племенница на премиера Андрей Ляпчев му пише от Ресен писма, пълни със сръбски думи, които той трудно разбира. Обобщавайки времето от април до декември 1941 г., областният полицейски началник в Скопие констатира: „В болшинството си населението говори български език на македонско наречие и то чувствително развален, следствие на безогледна сръбска пропаганда“.

Както е видно, македонското население трудно избягва сърбизмите, но полицейският началник, въпреки патриотизма си и служенето на правителството на Филов и Оста, има проблем с русизмите.

По-важно е обаче, че решенията на АСНОМ от 2 август 1944 г. въщност отразяват растящите настроения след 20 години сръбски книжовен и 3 години български книжовен език - да започне да се пише на местните говори и те да придобият статута на държавен език. Ето защо в късното лято и ранната есен на 1944 г. германската пропаганда започва да говори за „независима Македония“ и да списва материалите си на местния македонски говор. На местен език започва да предава вече и контролираното от германците Радио Скопие. Дори и пробългарската македонска десница е принудена да се съобрази с тези обстоятелства и издава материали на български език и на македонски говори едновременно.

Изводите

Гореизброените факти и обстоятелства показват няколко неща. Старата югославска историография крие участието на десницата в борбата за македонска държавност. Но те показват и нещо друго. Желанието за македонска държава, идентичниост и език предшества, а не следва АСНОМ и Титова Югославия.

Вярно е, че политическият югославски контекст ще се отрази чувствително на практическата реализация на този проект. Думите Македонија, Југославија, Србија предстои да се изписват по един и същ начин на македонски и сръбски. В македонската кирилска азбука няма да остане нито една буква, която съществува в българската кирилица, а не присъства в сръбската.

Ала желанието за собствена държава със собствен език е резултат от нормална историческа еволюция и предшества АСНОМ, а не е негово творение, както ни уверява Меморандума. Както и завръщането към някакво автентично македонство неповлияно от югославския комунистически контекст и Белград е въпрос на разговор в самото македонско общество. То обаче едва ли ще го проведе при наличие на ултиматуми от София по пътя към Брюксел.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

[1] Александър Станишев – родом от Кукуш, завършил медицина в Мюнхен, водещ български хирург в периода между двете световни войни, министър на вътрешните работи и народното здраве в кабинета на Иван Багрянов от 1 юни до 2 септември 1944 г. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

[2] Първан Драганов – външен министър в правителството на Иван Багрянов в същия период.

  • 16x9 Image

    Стефан Дечев

    Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.

Facebook форум

Най-ново видео

Гмуркаме се. Преди 6000 години край Ропотамо
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:02 0:00
XS
SM
MD
LG