Връзки за достъпност

Извънредни новини

Какво се случва, ако кандидат-президент на САЩ не доживее изборите


Кандидатите за президент на САЩ Доналд Тръмп и Джо Байдън по време на първия им дебат

Месец преди изборите в САЩ президентът Доналд Тръмп беше за няколко дни в болница с COVID-19 - вирусът, който доведе до смъртта на 209 хиляди американци. Веднага бяха тествани всички хора, с които е бил в контакт наскоро. Сред тях е и неговият опонент - кандидатът на демократите за президент Джо Байдън. Неговият тест беше отрицателен. Наблюдателите често цитират възрастта на двамата кандидати - Тръмп е на 74 години, а Байдън ще навърши 78 години след по-малко от два месеца.

Какво ще се случи с вече започналата кампания, ако се стигне до неочакван фатален край с един от кандидатите?

Ако президентът е възпрепятстван да изпълнява задълженията си заради болест или смърт, според 25-ата поправка на Конституцията на САЩ, неговите правомощия се поемат от заместника му. В момента това е вицепрезидентът Майк Пенс, който може да поеме функциите на държавен глава, ако Тръмп не е в състояние. Този въпрос е ясно уреден.

Какво обаче ще се случи, ако някой от кандидатите за Белия дом почине преди или малко след изборния ден? Какво ще се случи, ако победителят почине малко преди официалното си встъпване в длъжност?

Досега подобна ситуация не се е случвала в историята на предаването на властта в САЩ. Конституцията, както и щатски и федерални закони, свързани с изборите, предлагат указания за преминаването през този процес. Тъй като обаче ситуацията е безпрецедентна, изходът от нея далеч не е ясен.

Ето отговорите на някои от често задаваните въпроси:

Могат ли партиите да заменят починал кандидат

Отговорът е да, но не в случай, при който изборите са толкова скоро. Близо 63 млн. бюлетини вече са били изпратени до гласоподавателите, а 3 млн. от тях са упражнили правото си на глас. Крайният срок за оттегляне на кандидатурата, на който и да е от двамата кандидати, изтече навсякъде освен в два от щатите – Южна Каролина и Кънектикът.

Датата на изборите се определя с федерален закон – вторникът след първия понеделник на ноември, което тази година се пада на 3 ноември. Само Конгресът би могъл да промени датата на изборите.

“Би било невъзможно бюлетините да бъдат променени навреме, без да бъде забавен изборният процес“, казва Ричард Хейсен, преподавател по право в Калифорнийския университет. Според него Конгресът няма да избере подобен вариант.

Важно е да се почертае, че гласоподавателите не гласуват директно за кандидатите. Всъщност с гласа си те упълномощават електори, които избират президент и вицепрезидент по време на събранието на Електоралната колегия. За да спечели изборите един от кандидатите, той трябва да събере подкрепата на 270 електори.

В модерната история на американските избори събранието на Електоралната колегия е всъщност церемония, на която се потвърждава изборът, направен от гласоподавателите. Тази година това ще се случи на 14 декември. Ако обаче спечелилият кандидат почине, това събрание ще е всичко друго, но не и рутинно.

Какво се случва, ако победителят почине след изборите

В 20-ата поправка на Конституцията е записано, че мандатът на настоящите президент и вицепрезидент изтича на обяд на 20 януари, като няма други уточнения в закона. В поправката се казва, че ако избраният за президент почине, избраният за вицепрезидент ще заеме мястото му.

Победителят от изборите не се обявява за избран президент докато Конгресът не преброи гласовете на Електоралната колегия и обяви победител.

Какво се случва, ако победителят в изборите почине преди Конгресът да е обявил победител

“Това е най-лошият и най-объркващ момент. Конгресът ще трябва да реши какво да прави с гласовете за кандидата, който е починал”, казва Джон Фортиър, директор на правителствените проучвания в Центъра за надпартийни политики.

Ако победителят почине преди събранието на Електоралната колегия, електорите могат да се обединят около заместник-кандидат, предложен от партията, вероятно кандидатиралия се за вицепрезидент.

“В по-голямата си част тези хора (електорите - бел. ред.) се избират заради партийната си лоялност. Може да имате някой друг отцепник, но бунтовете са изключени”, казва Фортиър.

През юли Върховният съд единодушно реши, че всеки щат може да задължи електорите да подкрепят кандидата, подкрепен от избирателите по време на изборите. Въпреки това съдът няма решение за случай на смърт на победителя във вота.

Това решение обаче не задължава щатските управления да задължат електорите да гласуват за починал кандидат.

Каква е ролята на Конгреса

Според 12-ата поправка на Конституцията, Конгресът има последната дума за това кой е избран за президент и вицепрезидент. Парламентът на САЩ решава дали да приеме или отхвърли постановеното от Електоралната комисия за това дали някой от кандидатите е спечелил необходимите 270 гласа, за да стане президент.

Като възможност за ограничаването на властта на Конгреса е въведено правилото, постановяващо двете му камари да отхвърлят евентуалното преброяване на гласовете на електорите. Ако двете камари не се съгласят, гласовете на електорите биват преброявани според федералното законодателство.

Ако никой от кандидатите не успее да събере 270 гласа, Камарата на представителите избира президент, а Сенатът - вицепрезидент, след процес, описан подробно в Конституцията.

В долната камара всеки от конгресмените, които са представители на един и същи щат, трябва да изберат сред тримата кандидати, получили най-много гласове от Електоралната колегия. В момента Републиканците имат предимство, тъй като държат мнозинство в 26 от всички 50 щата. Това обаче също може да се промени след изборите през ноември.

Вицепрезидентът се избира в Сената с обикновено мнозинство.

Налагало ли се е на Конгреса да определи победител

Конгресът на САЩ е определял победителите в три президентски вота, но последният случай датира от преди 150 години.

През 1800 г. Томас Джеферсън и Аарън Бър получават по 73 гласа от електорите. След шестдневен дебат и 36 гласувания, Джеферсън е обявен за третия президент на страната.

През 1824 г. Андрю Джаксън печели по-голямата част от гласовете на избирателите, както и по-голямата част от тези на Електоралната колегия. Той обаче не успява да спечели необходимото мнозинство от гласове, за да бъде обявен за победител във вота, в който участват четирима кандидати. В крайна сметка Сенатът избира един от противниците му, Куинси Адамс, за шести президент.

Последната намеса на Конгреса датира от 1876 г. по време на битката между републиканеца Ръдърфорд Хейс и демократа Самюел Тилдън. Тилдън печели повече гласове както сред избирателите, така и в Електоралната колегия. Републиканците обаче оспорват гласуването в три от южните щати, тъй като електори от там дават глас за кандидата на демократите.

За да реши спора, Конгресът създава надпартийна комисия с членове на Камарата на представителите, сенатори и съдии от Върховния съд. След като е взето решение федералните войски да бъдат изтеглени от Юга, с което се приключва реконструкцията след Гражданската война, комисията гласува в полза на Хейс

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво става с колекцията на Васил Божков
please wait

No media source currently available

0:00 0:15:06 0:00
XS
SM
MD
LG