Олександър Ранчуков е украински фотограф, известен преди всичко с архитектурните си снимки. Неговите фотографии на сгради и градски пространства се появяват в няколко академични публикации. Но той обича и да се разхожда с фотоапарата си по улиците на родния Киев и други градове, за да преследва собственото си крехко увлечение по улична фотография.
Тъй като много от тези снимки са направени през 80-те години на миналия век, неговите мрачни черно-бели изображения представляват запис на живота в последните дни на Съветския съюз, който е в пълен контраст с този, изобразен в официалната пропаганда от онази епоха.
В наскоро публукувано есе за работата на Ранчуков, който почина миналата година, колегата му фотограф и изкуствовед Александър Ляпин казва, че Ранчуков е гледал на себе си предимно като на хроникьор на своето време и се надява неговите изображения да "допълнят историята за тъжния край на СССР, скучните улици на града, показващи неговото разпадане ... "
„Ранчуков беше уличен фотограф, но той почти не се интересуваше от естетиката на уличната фотография“, казва Ляпин. Вместо това той просто „нарисува картината на съветското ежедневие - скучна и неизразителна, дори мъртва: еднакви сиви улици, грозни дрехи, улични търговци, локви и мръсотия“.
Условията за улична фотография не са идеални в параноичната среда на СССР, което вероятно е причината Ранчуков да разчита предимно на съветския си фотоапарат Киев 4 за повечето от снимките си в града. Според Ляпин това „тихо, но много точно“ устройство означава, че Ранчуков често е бил в състояние да снима хора, без да бъде забелязан, като по този начин осигурява естествено, реалистично изображение на съветските улици.
В допълнение към улавянето на това, което един критик нарече „мрачното достойнство“ на съветския живот, Ранчуков също успява да запечата драматичните промени, настъпили по улиците на Киев, когато съветската система бързо се разпада. Всъщност кадрите му, показващи появата на капитализма в родния му град, се нареждат сред най-поразителните му образи.
Не е изненадващо, че през по-голямата част от кариерата му няма интерес към подхода на Ранчуков и въобще към уличната фотография. Едва в последните дни на перестройката той и други съмишленици фотографи получават разрешение да изложат снимките си на градски улици.
Независимо от това, дори в такива относително спокойни времена, непоколебимият поглед на тези снимки към съветския живот предизвиква смут сред властите и една от първите им изложби в Киев е затворена само след ден от скандализираните апаратчици на КГБ и комунистическата партия.
Въпреки че тези кадри не получават одобрението на съветските бюрократи, те очевидно впечатляват обикновените жители на Киев и хората се тълпят, за да ги видят, когато изложбата отваря на друго място по-късно.
Един от посетилите изложбата на Ранчуков през 1989 г. е канадска студентка, дошла на обмен в Киев, Кристия Фриланд, която по-късно става виден журналист и политик, а сега е вицепремиер на страната си.
Описвайки Ранчуков като „брилянтен и плодотворен документален фотограф“, Фриланд допринася за това неговите снимки и тези на някои от връстниците му да достигнат до редакторите на вестник "Индипендънт" в Лондон. Те „са били силно впечатлени от работата му и незабавно са го публикували. "
„Бях дълбоко трогната от способността му да разкрива реалността на живота в Украйна - хората, местата и улиците в страната“, каза тя за RFE/RL. "Той беше уловил ключов момент от украинската история, като често се беше излагал на риск. Олександър постави основите за това бъдещите украински фотографи и художници да могат да изнесат своите творби на световната сцена."
За разлика от архитектурната му фотография, портретите на Олександър Ранчуков на съветския уличен живот никога не са публикувани под формата на книги. Можете да разгледате други снимки на Ранчуков и да научите повече за живота и работата му тук.
Текстът е написан от Колин О'Конът по информация на Олександра Вагнер, кореспондент на Руската служба на RFE/RL. Снимките са публикувани с любезното съдействие на дъщерята на Олександър Ранчуков, Клаудия Демидова-Ранчукова.
