Връзки за достъпност

Извънредни новини

Осъденият, който търси лекар. Какво пише за българските затвори в резолюцията на ЕП


Софийският централен затвор

Той е от случаите, които рядко достигат до публиката, защото винаги се намират и по-важни новини. Става дума за затворник, починал от рак, след като не е бил лекуван адекватно в Софийския затвор. Случило се е миналата година, месеци след като е бил помилван. Мъжът е имал присъда от няколко години, но за него тя се е превърнала в смъртна присъда.

Условията в българските затвори бяха определени като нехуманни в резолюцията на Европейския парламент за България, гласувана на 8 октомври 2020 г. В текста се казва, че затворите са пренаселени, медицинските грижи не са достатъчно добри, а санитарните и материалните условия – лоши. Евродепутатите посочват също и това, че затворниците имат ограничени възможности за дейности извън килиите, а ограничителните режими спрямо тях се прилагат продължително време.

Тези заключения не са нови. Преди да ги напишат евродепутатите, те са произнесени от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Този съд е разгледал десетки дела за състоянието в българските затвори и с това е довел до някои положителни промени. Но повечето така и не са направени.

Делото "Нешков и други срещу България"

Основното дело на ЕСПЧ, засягащо условията в българските затвори, беше приключено през 2015 г. Решението по него се определя като пилотно, защото се спира на проблем от системно естество и посочва мерки за решаването му. Има и срок, в който страната е длъжна да ги изпълни. Има и орган, който следи дали мерките са въведени в посочения срок – това е Комитетът на министрите на Съвета на Европа.

В пилотното решение "Нешков и други срещу България" става дума за затворници, които обитават по по-малко от един квадратен метър, живеят сред плъхове, хлебарки и дървеници, понякога нямат парно през зимата, спят на постоянно включено изкуствено осветление, нямат достъп до тоалетна през нощта, а през деня 200 души ползват четири тоалетни, един душ и две мивки с течаща вода. Нямат достъп до адекватна медицинска грижа.

Преди да стигнат до съда в Страсбург затворниците са потърсили правосъдие в България, но не са го получили.

Преди да стигнат до ЕСПЧ затворниците са потърсили правосъдие в България, но не са го получили – в общо 58 дела съдилищата не са успели да защитят правото на хуманни условия в затворите. Това прави съдът в Страсбург през 2015 г. чрез пилотното си решение, като поставя срок от 18 месеца, в които страната не само да изплати обезщетение на потърпевшите, но и да приложи десетки изменения, способни да оправят системните проблеми в затворите.

Години по-късно резултатът е следният: парите са изплатени, повечето мерки не са въведени. Малкото, което е извършено на хартия, не работи.

Пет години по-късно. Затворите днес

В България има 12 затвора. Два от тях са въведени съвсем наскоро – този в Дебелт до Бургас и този в Бойчиновци. В много от останалите затвори са извършвани частични подобрения. През това време броят на затворниците в страната е намалял. Резултатът е, че в момента на един затворник се падат по доста повече от 4 квадратни метра обитаема площ, колкото се полага по закон.

Но извън проблема с площта, на много места остават нерешени въпросите с тоалетните, дървениците, вентилацията, общата хигиена, медицинската помощ, става ясно от специализирания сайт prisonreform.bg. Има затворници, които не могат да спят нощем заради дървениците, които са превзели прастарите им дюшеци.

Затворническите болници не биха могли да получат лиценз за истински болници, казва председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. В повечето от тях няма санитари и медицински сестри, няма апаратура, а лекарите са един или двама. Медицинският персонал е подчинен на затворническата администрация и съответно получава много по-ниско заплащане от това, което получават лекарите в други болнични заведения. В едно от делата, стигнали до Страсбург, е описан случаят с пациент от варненския затвор – озовал се е в болницата, където не са го лекували, а са го завързали за леглото.

Нивото на медицинската помощ в затворите е част от два проблема на затворническата администрация – този за материалните условия и този за унизителното третиране на затворниците. А всичко, изброено дотук, беше окачествено от съда в Страсбург като "унизително и нечовешко отнасяне", което противоречи на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека.

Законите и правата – на теория и на практика

Според решението на ЕСПЧ от 2015 г. България е трябвало да въведе и законови изменения, свързани с правата на затворниците. Това е направено. Но част от мерките не работят на практика. Така е например с правото на затворника да се обърне към съда, който обслужва района на затвора му и да се оплаче от условията, в които е поставен.

Много рядко е излизало решение на съда, с което да се премести затворник в друг затвор заради лошите условия.

Съвсем доскоро тази хипотеза не съществуваше дори на теория. Сега я има, но много рядко е излизало решение на съда, с което да се премести затворник в друг затвор заради лошите условия, в които се намира, казва Красимир Кънев. Неговата организация представлява повечето от затворниците, чиито дела стигат до Страсбург.

В законодателството е въведено и друго – дадена е възможност на вече бивш затворник да се оплаче от лошите условия в затвора, от който вече е излязъл. Тази възможност функционира далеч по-добре, казва Кънев, но съдилищата обикновено присъждат твърде ниски обезщетения – факт, който също се оспорва пред ЕСПЧ.

"В резултат от пилотното решение по делото "Нешков" е постигнат някакъв напредък, но той е още далеч от изпълнение - както по отношение на материалните условия, така и по отношение на правните средства за защита", казва Красимир Кънев. Според него материалните условия трябва да се подобрят в още много места за лишаване от свобода и особено в следствените арести.

Входът на ареста в Габрово. Задържаните все още се заключват в мазето (прозорецът на сутерена с червените решетки, вляво на снимката).
Входът на ареста в Габрово. Задържаните все още се заключват в мазето (прозорецът на сутерена с червените решетки, вляво на снимката).

"Трябва да се подобрят и правните средства за защита - да се направи ефективна превенцията, а обезщетенията за нечовешко и унизително отнасяне трябва да са съизмерими с тези, които присъжда Страсбургският съд в подобни случаи", казва още Кънев.

Що се отнася до затворника, който е починал от рак месеци след като е бил помилван, той е минал през много опити да получи лечение. Бил е изпратен в затворническата болница с два месеца закъснение, престоял е там, без да може да бъде лекуван, чакал е разрешение да отиде в друга болница, за да се оперира, накрая е получил правото да се подложи на лъчетерапия, но след като вече я е започнал, тя е била спряна…

През септември 2020 г. вдовицата му спечели дело в Административния съд на София-град срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерството на правосъдието. Институцията трябва да ѝ заплати 60 000 лв. Решението не е влязло в сила и подлежи на обжалване.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво става с колекцията на Васил Божков
please wait

No media source currently available

0:00 0:15:06 0:00
XS
SM
MD
LG