Американецът Джон Рид написва най-известната книга за Болшевишката революция в Русия - "Десет дни, които разтърсиха света". После бързо се разочарова от събитията в комунистическа Русия. Умира млад и обезверен в Москва преди 100 години, на 17 октомври 1920 г. Погребан е до кремълската стена.
Погребан в стените на Кремъл: Американският "герой" за комунистите
1
Снимка на Джон Рид от началото на XX век. Той е роден в Портланд, Орегон, през 1887 г. Израснал и възпитан в това, което той описва като „господарско имение по модел на френско шато“ с „опитомени елени сред дърветата“. Но семейството му скоро губи голяма част от богатството си и Рид започва да се бори с внезапната загуба на благосъстоянието си.
2
Спортен празник в Харвардския университет през 1906 г., същата година Джон Рид се записва в престижното училище.
При втория си опит Рид е приет в Харвардския университет, където скоро става редактор на два университетски вестника. Рид навлиза за първи път в радикалната лява политика чрез Клуба на социалистите в Харвард.
При втория си опит Рид е приет в Харвардския университет, където скоро става редактор на два университетски вестника. Рид навлиза за първи път в радикалната лява политика чрез Клуба на социалистите в Харвард.
3
Рид на почивка с приятели в дюните на Провинстаун, Масачузетс.
След като завършва обучението си в Харвард, Рид се премества в Гринуич Вилидж в Ню Йорк, център на социално недоволство по това време, за да започне кариера като писател на свободна практика. Той става все по-радикализиран в убеждението си, че „работниците произвеждат цялото богатство на света, което отива при онези, които не са го спечелили“. И докато крайните му политически възгледи започват да отблъскват приятели, писането му привлича вниманието на някои американски редактори.
След като завършва обучението си в Харвард, Рид се премества в Гринуич Вилидж в Ню Йорк, център на социално недоволство по това време, за да започне кариера като писател на свободна практика. Той става все по-радикализиран в убеждението си, че „работниците произвеждат цялото богатство на света, което отива при онези, които не са го спечелили“. И докато крайните му политически възгледи започват да отблъскват приятели, писането му привлича вниманието на някои американски редактори.
4
Франсиско "Панчо" Виля, военен лидер на Мексиканската революция
Големият пробив на Рид настъпва, когато е назначен да отразява мексиканската революция през 1913 г. Ярките му репортажи от месеците в ада, прекарани в пустинята с въоръжените конници на Панчо Виля, го превръщат в известен журналист.
Големият пробив на Рид настъпва, когато е назначен да отразява мексиканската революция през 1913 г. Ярките му репортажи от месеците в ада, прекарани в пустинята с въоръжените конници на Панчо Виля, го превръщат в известен журналист.
5
Войници на Съюзниците във Франция по време на Първата световна война
Следващата международна авантюра на Рийд дава начало на проблемите с репутацията му в САЩ. Докато отразяват Първата световна война от германските окопи през 1915 г., Рид и негов колега в нетрезво състояние откриват огън в посока на противоположните френски линии. На фона на хилядите мъртви младежи, гниещи в калта на Франция, инцидентът предизвика отвращение в САЩ.
Следващата международна авантюра на Рийд дава начало на проблемите с репутацията му в САЩ. Докато отразяват Първата световна война от германските окопи през 1915 г., Рид и негов колега в нетрезво състояние откриват огън в посока на противоположните френски линии. На фона на хилядите мъртви младежи, гниещи в калта на Франция, инцидентът предизвика отвращение в САЩ.
6
През 1915 г. Рид започва връзка с журналистката Луиз Брайънт, феминистка, описана като „социалистка и пълна с ултрамодерни идеи.“ Рид нарича Брайънт „първия човек, когото някога съм обичал безрезервно“. След бурен романс те се женят през 1916 година.
7
Недатирана полицейска снимка след един от арестите на Рид в САЩ
Скоро журналистическата работа на Рид по индустриални спорове и социални проблеми в Америка преминава в цялостен политически активизъм. Той става клиент на правораздавателните органи в момент, когато левите радикали са разглеждани като потенциална революционна заплаха за страната. В началото на 1917 г., след няколко ареста, приятел казва, че Рид „започва да приема някои от безсмислените и догматични качества на доктринирания марксист“.
Скоро журналистическата работа на Рид по индустриални спорове и социални проблеми в Америка преминава в цялостен политически активизъм. Той става клиент на правораздавателните органи в момент, когато левите радикали са разглеждани като потенциална революционна заплаха за страната. В началото на 1917 г., след няколко ареста, приятел казва, че Рид „започва да приема някои от безсмислените и догматични качества на доктринирания марксист“.
8
Въоръжена охрана близо до щаба на болшевиките в Санкт Петербург, Русия през есента на 1917 г.
След свалянето на руския цар в началото на 1917 г., Рийд усеща, че ситуацията в Русия отива към поредното голямо сътресение. През август същата година Рид и Брайънт отплават за Санкт Петербург, тогава Петроград, за да докладват за това, което предстои да се случи по-нататък.
След свалянето на руския цар в началото на 1917 г., Рийд усеща, че ситуацията в Русия отива към поредното голямо сътресение. През август същата година Рид и Брайънт отплават за Санкт Петербург, тогава Петроград, за да докладват за това, което предстои да се случи по-нататък.
9
Мъже на барикада в Петроград през октомври 1917 г.
С началото на Октомврийската революция от 1917 г., която в крайна сметка издига на власт Владимир Илич Ленин и неговата комунистическа болшевишка партия, Рид пише на свой приятел:
„Ние сме в центъра на събитията и това наистина е вълнуващо. По цвят и ужас и величие Мексико направо бледнее." Кражбите и насилствените престъпления в града, когато американската двойка пристига, са станали толкова широко разпространени, че Рид казва:„Едва можеш да вървиш по улицата“.
С началото на Октомврийската революция от 1917 г., която в крайна сметка издига на власт Владимир Илич Ленин и неговата комунистическа болшевишка партия, Рид пише на свой приятел:
„Ние сме в центъра на събитията и това наистина е вълнуващо. По цвят и ужас и величие Мексико направо бледнее." Кражбите и насилствените престъпления в града, когато американската двойка пристига, са станали толкова широко разпространени, че Рид казва:„Едва можеш да вървиш по улицата“.
10
Ленин след парад в Москва през 1918 г.
Ленин възприема ентусиазма на Рид към болшевиките като пропаганден преврат. Рид стига до Ленин по време на хаотичните дни около Октомврийската революция. Той описва болшевишкия лидер като „ниска, набита фигура, с голяма глава, спусната в раменете, плешива и изпъкнала... Облечен в изтъркани дрехи, панталоните му бяха твърде дълги за него. Не впечатляващ, за да бъде идол на тълпата, обичан и почитан, както може би малко лидери в историята са били."
Ленин възприема ентусиазма на Рид към болшевиките като пропаганден преврат. Рид стига до Ленин по време на хаотичните дни около Октомврийската революция. Той описва болшевишкия лидер като „ниска, набита фигура, с голяма глава, спусната в раменете, плешива и изпъкнала... Облечен в изтъркани дрехи, панталоните му бяха твърде дълги за него. Не впечатляващ, за да бъде идол на тълпата, обичан и почитан, както може би малко лидери в историята са били."
11
Рид с ушанка по време на едно от пътуванията си до Русия
През април 1918 г., когато Рид и Брайънт се завръщат в САЩ, за да напишат своите равносметки за революцията в Русия, Рид е арестуван за публикувани преди това антивоенни статии.
Бележките му от Русия са конфискувани. В крайна сметка документите са върнати и той се затваря в апартамент в Гринуич Вилидж с руски речник, за да напише най-известната си книга. Разказът за това, което е видял в Русия, се нарича "Десет дни, които разтърсиха света". Приятел, който се натъква на Рид по онова време, го описва като „мършав, небръснат, с мазна кожа, с блеснал полу-налудничав поглед на наподобяващото му картоф лице".
През април 1918 г., когато Рид и Брайънт се завръщат в САЩ, за да напишат своите равносметки за революцията в Русия, Рид е арестуван за публикувани преди това антивоенни статии.
Бележките му от Русия са конфискувани. В крайна сметка документите са върнати и той се затваря в апартамент в Гринуич Вилидж с руски речник, за да напише най-известната си книга. Разказът за това, което е видял в Русия, се нарича "Десет дни, които разтърсиха света". Приятел, който се натъква на Рид по онова време, го описва като „мършав, небръснат, с мазна кожа, с блеснал полу-налудничав поглед на наподобяващото му картоф лице".
12
Черновата на телеграма, изпратена от Рид от Финландия, след като е арестуван по обвинения в контрабанда, докато е на път за Русия
През октомври 1919 г. Рид е обвинен, че подготвя размирици. По време на разпит той намеква, че подкрепя насилствената социалистическа революция в Америка. Рид бяга от САЩ с фалшив паспорт и за последно се отправя към Русия.
Пристигайки в Русия сред политическия терор и очевидния срив на страната, някога непоклатимата вяра на Рид в революционния социализъм се разклаща. Неговата приятелка и колега активистка от левицата Ема Голдман, която е депортирана от САЩ в Русия, казва на Рид:
"Трябва да съм луда, Джак, или никога не съм разбирала значението на революцията. Със сигурност никога не съм вярвала, че това ще доведе до такова безчувствено безразличие към човешкия живот и страдание или че няма да има друг метод за решаване на проблемите освен чрез масово клане."
През октомври 1919 г. Рид е обвинен, че подготвя размирици. По време на разпит той намеква, че подкрепя насилствената социалистическа революция в Америка. Рид бяга от САЩ с фалшив паспорт и за последно се отправя към Русия.
Пристигайки в Русия сред политическия терор и очевидния срив на страната, някога непоклатимата вяра на Рид в революционния социализъм се разклаща. Неговата приятелка и колега активистка от левицата Ема Голдман, която е депортирана от САЩ в Русия, казва на Рид:
"Трябва да съм луда, Джак, или никога не съм разбирала значението на революцията. Със сигурност никога не съм вярвала, че това ще доведе до такова безчувствено безразличие към човешкия живот и страдание или че няма да има друг метод за решаване на проблемите освен чрез масово клане."
13
Рид, облечен с бяла риза (в центъра вляво), по време на комунистическа политическа среща в Баку.
Разочарованието на Рид от болшевиките на Ленин се засилва през 1920 г., когато е изпратен в Баку, в съветски Азербайджан, за да присъства на многонационална среща на Комунистическия интернационал. По време на дългото пътуване с влак обратно до Москва Рид наблюдава как служители на Коминтерна се глезят „с поръчка от екзотични храни, безкрайни доставки на алкохол и млади проститутки, някои от които може би са били на 14 години“.
Разочарованието на Рид от болшевиките на Ленин се засилва през 1920 г., когато е изпратен в Баку, в съветски Азербайджан, за да присъства на многонационална среща на Комунистическия интернационал. По време на дългото пътуване с влак обратно до Москва Рид наблюдава как служители на Коминтерна се глезят „с поръчка от екзотични храни, безкрайни доставки на алкохол и млади проститутки, някои от които може би са били на 14 години“.
14
Луиз Брайънт скърби до ковчега на Рид в залата на Съюза на работниците в централната част на Москва.
Когато Луиз Брайънт се среща с Рид в Москва през септември 1920 г., тя го намира „по-възрастен и по-тъжен“ и „близо до срив“.
Един приятел описва Рид като „стар и изтощен... Той ставаше все по-депресиран от страданията, дезорганизацията и неефективността, които се срещаха навсякъде“.
Брайънт вярва, че Рид „се страхува ужасно от това, че е направил сериозна грешка в интерпретацията си на историческо събитие, за което ще бъде подведен под отговорност пред съда на историята“.
Същата есен Рид се разболява от тиф. Умира на 17 октомври 1920 г. след няколкоседмично боледуване. Брайънт е до него на смъртния му одър.
Когато Луиз Брайънт се среща с Рид в Москва през септември 1920 г., тя го намира „по-възрастен и по-тъжен“ и „близо до срив“.
Един приятел описва Рид като „стар и изтощен... Той ставаше все по-депресиран от страданията, дезорганизацията и неефективността, които се срещаха навсякъде“.
Брайънт вярва, че Рид „се страхува ужасно от това, че е направил сериозна грешка в интерпретацията си на историческо събитие, за което ще бъде подведен под отговорност пред съда на историята“.
Същата есен Рид се разболява от тиф. Умира на 17 октомври 1920 г. след няколкоседмично боледуване. Брайънт е до него на смъртния му одър.
![Ковчегът на Рид е погребан в основата на стените на Кремъл На погребението му присъстват революционерите Николай Бухарин и Александра Колонтай. "Имаше речи на английски, френски, немски и руски. Отне много време и валеше суграшица", пише свидетел. „Въпреки че бедната вдовица [Брайънт] припадна, приятелите ѝ не я изведоха. Беше изключително болезнено да гледам тази пребледняла жена в безсъзнание да лежи опряна на ръката на служител на Министерството на външните работи, заинтересуван повече от речите, отколкото от човешката агония".](https://gdb.rferl.org/ce25a6d5-08d9-49c6-853a-008a611f9ab7_w1024_q10_s.jpg)
15
Ковчегът на Рид е погребан в основата на стените на Кремъл
На погребението му присъстват революционерите Николай Бухарин и Александра Колонтай.
"Имаше речи на английски, френски, немски и руски. Отне много време и валеше суграшица", пише свидетел. „Въпреки че бедната вдовица [Брайънт] припадна, приятелите ѝ не я изведоха. Беше изключително болезнено да гледам тази пребледняла жена в безсъзнание да лежи опряна на ръката на служител на Министерството на външните работи, заинтересуван повече от речите, отколкото от човешката агония".
На погребението му присъстват революционерите Николай Бухарин и Александра Колонтай.
"Имаше речи на английски, френски, немски и руски. Отне много време и валеше суграшица", пише свидетел. „Въпреки че бедната вдовица [Брайънт] припадна, приятелите ѝ не я изведоха. Беше изключително болезнено да гледам тази пребледняла жена в безсъзнание да лежи опряна на ръката на служител на Министерството на външните работи, заинтересуван повече от речите, отколкото от човешката агония".
16
Американски комунисти полагат цветя на плочата в памет на Рид до Кремъл през 1981 г. На заден план е мавзолеят на Ленин.
Холивудският филм „Червените“ от 1981 г., спечелил три награди „Оскар“, е базиран на живота на Рид. През 1999 г. книгата на Рид е обявена за едно от най-важните журналистически произведения от Нюйоркския университет. Членовете на журито пишат:
„Може би най-противоречивата работа в нашия списък е седмата, книгата на Джон Рид „Десет дни, които разтърсиха света“, репортаж за Октомврийската революция в Русия през 1917 г. Да, както отбелязват консервативните критици, Рид е бил партизанин. Да, историците биха се справили по-добре. Но това може би е най-важната новинарска история на века и Рид е бил там, и Рид можеше да пише."
Холивудският филм „Червените“ от 1981 г., спечелил три награди „Оскар“, е базиран на живота на Рид. През 1999 г. книгата на Рид е обявена за едно от най-важните журналистически произведения от Нюйоркския университет. Членовете на журито пишат:
„Може би най-противоречивата работа в нашия списък е седмата, книгата на Джон Рид „Десет дни, които разтърсиха света“, репортаж за Октомврийската революция в Русия през 1917 г. Да, както отбелязват консервативните критици, Рид е бил партизанин. Да, историците биха се справили по-добре. Но това може би е най-важната новинарска история на века и Рид е бил там, и Рид можеше да пише."
