Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Човекът в нас умира с мълчанието пред тиранията." Уоле Шоинка, който пише за човечността


Уоле Шоинка през 2010 г.

“Човекът в нас умира с мълчанието пред тиранията”. В това вярва писателят и политически активист Уоле Шоинка. Преди броени дни той обяви издаването на нов роман след почти половин век творческо затишие.

Книгата, озаглавена “Хроники на най-щастливите хора на Земята” ще бъде публикувана в Нигерия по-късно тази година. Това е третият роман на Шоинка и е написан изцяло по време на месеците, прекарани под карантина. “На читателя му е нужна творба, която говори за универсалното. Такава, която му отваря очите за собствената му човечност”, казва Шоинка.

За над 50 години Шоинка пише десетки лирични поеми, политически есета и мемоари. Въпреки богатото си творчество единствено създаването на пиеси остава негово призвание, споделя той. “Не мога да си представя нито един друг вид работа, в който съзнателно сядам да пиша за публика. Вдъхновението ми винаги идва от обществото, в която живея”, казва Шоинка.

През 1986 г. Шоинка става първият африканец, спечелил Нобелова награда по литература. Писателският път обаче го “намира” едва след години борба за демокрация в родната му страна Нигерия. Майка му е една от първите жени в страната начело на феминисткото движение - първият сблъсък на младия творец с политиката. “Израснах в среда, където думите бяха неразделна част от културата”, казва той.

По време на гражданската война в Нигерия през 1967 година Шоинка пише в подкрепа на временно примирие между двете страни. Арестуван е няколко дена по-късно и прекарва две години като политически затворник. Дори и лишен от свобода, Шоинка не спира да пише критични стихове за нигерийското правителство. “В началото пишех на кутии от цигари и дори на тоалетна хартия. По-късно успях нелегално да внеса книги”, казва той.

“Не трябваше да ми бъде позволено да пиша. Не трябваше да притежавам молив и хартия, нито материали за четене. Писането се превърна в упражнение за самосъхранение, с което успявах да издържа психически”, казва той. Политическият активизъм на Шоинка го отличава с Международната хуманистична награда за защита на правата на човека през 2014 година.

Освен за новия си роман, по време на пандемията Шоинка намира вдъхновение и за театрално изкуство. “За пет месеца непрестанно писане се озовавах от леглото на бюрото, към кухнята и пак на бюрото. След като завърших книгата, ми се искаше да поема в друга посока”, казва той по повод завръщането си към режисирането на пиеси.

Въпреки активната си политическа роля в миналото, днес Шоинка предпочита да се отдаде на творчеството. “Сега обръщам повече внимание на искреното щастие от писането без определена идеология”, казва той.

Facebook форум

Най-ново видео

В навечерието на "Оскарите". Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:44 0:00
XS
SM
MD
LG