Постигането на съгласие по историческите въпроси между България и Северна Македония е възможно, но не трябва да се случва под натиск и да се поставят нереалистично кратки срокове, предупредиха учени от двете държави. Според тях съсредоточаването на преговорите между София и Скопие върху проблемите на миналото поражда нереалистични очаквания и крие огромни рискове.
Писмото на учените от сферата на хуманитарните науки идва на фона на предупреждението на България, че ще блокира пътя на Северна Македония към членство в Европейския съюз, ако държавата не признае, че езикът и националната ѝ идентичност имат български корени. Решението трябва да бъде взето до 10 ноември.
„Досегашната работа на смесената историческа комисия показва, че постигане на съгласие дори по най-трудните за двете ни страни въпроси е възможно, но това е дълъг процес и не бива да се поставят нереалистично кратки срокове. При това този процес не бива да протича под натиск, който би дискредитирал постигнатите компромиси и споразумения“, пишат учените в писмото.
Те смятат, че в историческия спор се изхожда от „остарели и твърде ограничени разбирания за националната идентичност, като нещо извечно и неизменно, а за националната история – като нещо свещено“. Те смятат за притеснително „чрез преговори между две държави да се търси съгласие за само една историческа истина“.
„Съвременната историография отдавна е приела съществуването на множествени интерпретации, като резултат от различни перспективи. Ние живеем в плуралистични общества и работим в академична среда, която приема плурализма на интерпретациите (включително интерпретациите на миналото) за нещо нормално“, пишат историците.
„Поради всички тези причини се обръщаме към вас с призив за разбирателство по актуалните проблеми, а що се отнася до споровете и различията по исторически въпроси достатъчно би било създаването на една по-диалогична среда.“
Писмото е подписано от българските учени Александър Везенков, Стефан Дечев, Чавдар Маринов, Димитър Бечев и от македонските им колеги Катерина Колозова, Любчо Петковски и Здравко Савески. То е адресирано до министър-председателите на България и на Северна Македония Бойко Борисов и Зоран Заев, до външните министри Екатерина Захариева и Буяр Османи, както и до вицепремиера по европейските въпроси на Северна Македония Никола Димитров.
България заплашва да блокира следващите стъпки на Северна Македония към ЕС, защото смята, че тя не изпълнява добросъвестно договора за приятелство, сключен между двете държави през 2017 г. Сред основните искания на София са езикът на държавата да бъде наричан „официален език на Република Северна Македония“, а не "македонски език". София очаква също Скопие да не предявява претенции за признаване на македонско малцинство в България.
България смята, че тези въпроси могат да бъдат решени като Скопие признае българските корени на своя език и на своята национална идентичност. Македонската страна определя подобни искания като неприемливи.
