Млад мъж обикаля отворените аптеки в столицата в късен час. Търси това, което напоследък всички в държавата – определени хранителни добавки и антибиотик. Медикаментите са изписани от лекар заради потвърден с PCR тест COVID-19. Рецептата е снимана и пратена по вайбър. Следвайки инструкциите, пациентът не е посетил личния си лекар, а му се е обадил по телефона. Въпреки задължителната карантина, обикаля из града, воден от няколко причини – няма кого да изпрати до аптеката в този момент, симптомите му започват да се влошават, а лекарствата липсват.
Малко по-рано същия ден друг млад мъж обикаля аптеките в издирване на лекарство за разреждане на кръвта. Нужно е за бременната му партньорка, която страда от тромбофилия. Това е заболяване, при което рискът от образуване на кръвни съсиреци (тромби) е висок, и при бременност и раждане може да се стигне до смърт на бебето, майката или и на двамата. Но лекарствата липсват.
Ден по-късно млада жена с грипоподобни симптоми, но с отрицателен тест за COVID-19, търси по аптеките хранителна добавка, изписвана често като противовирусно средство. В много аптеки тя липсва, а след като я намира, фармацевтът изисква хартиена рецепта, за да ѝ я отпусне, въпреки че хранителните добавки се отпускат свободно без нужда от лекарско предписание.
Да се лекуваш у дома в условията на криза
Ако съдим по актуалната статистика, над 45 000 души в страната в момента се лекуват в домашни условия от COVID-19 – заболяване, за което няма утвърдено лечение, но пък има много слухове, страхове и препоръки в социалните мрежи. Още стотици хиляди са пациентите с разнообразни хронични заболявания, чието здраве зависи от предвидимото и сигурно снабдяване с лекарства в аптечната мрежа.
Ескалацията на епидемията и сигналите за затруднен достъп до медицинска помощ, недостиг на места в болниците и капацитет на спешната помощ, предизвикаха значителен ръст в търсенето на лекарствата, които добиха популярност в опитите на медицинската общност да се справи с COVID-19.
„Лекарствата, които в момента се намират трудно, са популярни и леснодостъпни. Причината за изчезването им е презапасяването с тях“, коментира секретарят на Българския фармацевтичен съюз магистър-фармацевт Димитър Маринов. По думите му в масовия случай става дума за медикаменти, чиито доставки и производство могат да задоволят дори увеличено потребление, ако се овладее презапасяването.
„Търси се всичко, което по някакъв начин се свързва с COVID-19“ разказва Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за паралелна търговия с лекарства. Асоциацията поддържа онлайн платформа, в която пациенти могат да подават сигнали за липсващи медикаменти. „В момента хората активно търсят цинк и селен, витамин Д, продукти, съдържащи антибиотика азитромицин. Търсят се обаче и медикаменти, които никога не са се продавали свободно в аптечната мрежа – като антибиотика Таваник и противовирусния препарат Ремдесивир“, обяснява Маринкова.
Имената на тези лекарства няма да срещнете в утвърден протокол за лечение на пациенти с леки и средно тежки симптоми у дома, тъй като такъв няма. Срещат се обаче често в предписания, които се разменят в социалните мрежи и дори излизат в някои традиционни медии. В тях попадат както банални медикаменти, които могат да се закупят свободно, така и лекарства по лекарско предписание, и свръхвисоки дози витамини и минерали.
Кой успява да си купи лекарства
Според Димитър Маринов фармацевтите не нарушават закона и винаги изискват рецепта за антибиотик, например. „Хората в изолация си получават лекарствата, както и всички останали продукти – отива някой близък при личния лекар, после отива с рецептата в аптеката и получава лекарството“.
Председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров обаче не отрича, че се търсят и гъвкави варианти: „Би могло да се напише предварително рецепта, която да се изпълни само при необходимост, да дойдат близки на пациента да вземат рецепта, или да се използват съвременните технологии – да се пусне по вайбър, или ако лекарят има контакт с аптеката да се идентифицира по телефона с УИН и да съобщи назначената терапия за дадения пациент.“
И кой не успява да си купи лекарства
Същата е процедурата и за хора в малки населени места, в които дори няма аптека, потвърдиха и двамата събеседници. Ако хората нямат близки, обиколката по лекари и аптеки следа да направи социалният асистент, смята Димитър Маринов.
Презапасяването на здравите и изолацията на болните обаче не са единствените причини за затруднено снабдяване с лекарства.
„Най-смущаващите сигнали, които отчитаме в момента, са за невъзможност за лечение на онкологични заболявания. Епидемията спря пътуванията до Турция, където много хора са започнали своето лечение с протоколи и препарати, които няма как да намерят в България“, разказва още от сигналите в онлайн платформата за пациентски сигнали Боряна Маринкова. Преди пандемията много хора купуват лекарства от съседните страни – практика, която също е силно ограничена сега. „Това засяга цели групи лекарства – хормонални препарати, лекарства за епилепсия, за зависимости, седативи, медикаменти за язвена болест, съдоразширяващи“, изброява Маринкова.
От няколко дни назрява и нужда от спешно осигуряване на нискомолекулни хепарини – лекарства срещу тромбофилия. По данни на компаниите вносителки, недостигът е поради маркетингов проблем. Бременните жени, които се нуждаят от инжекциите, за да запазят бременността си обаче, чуват и друго: „Поредният фармацевт, при когото бях, каза, че ги изтеглят от аптеките и всичко отива за болниците. За болните и бъдещите болни от COVID-19”, разказва Теодора Тодорова, която чака първото си дете и се нуждае от поддържащата терапия. „В една аптека ми се скараха как може да забременея в такива тежки времена“, възмущава се младата жена.
Какъв е планът
Събраната дотук информация оставя впечатлението, че вместо да получи лекарства, когато се нуждае от тях, много по-лесно човек би могъл да се запаси с тях, когато е здрав. Очаква се в началото на 2021 г. книжните рецепти да бъдат заменени с електронни, и това частично да обърне тренда в полза на нуждаещите се.
Свободна Европа изпрати до Министерството на здравеопазването покана за интервю, за да научим дали се обмислят допълнителни действия и какви. До публикуването на този текст обаче няма отговор.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
