Вериги, знамена и гилотини. Това може да ви се струва неочаквана гледка за улица “Иван Вазов” в София, но именно тя доскоро приковаваше погледите на случайни минувачи. Инсталацията е дело на художничката Ив Тошайн и е част от първата ѝ самостоятелна изложба в България.
Гилотините не са случаен символ. Разположени под трите знамена на България, Европейския съюз и Австрия, те са отговор на пандемията от COVID-19 и нанесените щети над глобализацията и свободното придвижване. “Сама по себе си идеята е много дръзка. Толкова, че даже си мислех, че много трудно ще бъде разбрана”, казва Ив в интервю за Свободна Европа.
Изненадващо идеята за висящите гилотини не е нова, споменава тя. Ражда се още преди две години, а пандемията ѝ придава нов живот.
“В момента, в който дойде тази криза си казах “леле!”. “Немислимото” за Ив се случва пред очите ѝ: “Беше ми ясно, че трябва да го направя сега. Времето е дошло.”
Визуалният проект под име “Erewhelse”, анаграма на “Elsewhere” (Другаде), е посрещнат с положителни отзиви както от случайни минувачи, така и от колеги-художници, споменава Ив. “Не мога да кажа, че реакциите бяха положителни или отрицателни, но бяха истински. Хората бяха докоснати, а това става само от истинските неща.”
“Истинските неща” преследват Ив още от дете, когато тя открива изкуството. “Родителите много ме подкрепяха, били са възможно най-големите ми поддръжници”, разказва тя.
Едва на 18 години творчеството я поставя на кръстопът: някъде между “художник къща не храни” и “следвай си мечтите”. Именно баща ѝ е човекът, който я подтиква да запише изящна специалност в Националната художествена академия в София. “Цял живот съм благодарна за това”, споделя Ив.
Близо 20 години по-късно тя има зад себе си десетки реализирани изложби в Австрия, Италия, САЩ, Германия, Полша, Чехия. Мечтите ѝ я повеждат през Линц и Милано, както и през Академията за изящни изкуства във Виена, където завършва магистратура. До ден днешен живее и твори във Виена. “При мен пътят е безспирен. Винаги е бил в една посока: като творец”.
Днес Ив не се поддава на страха от новото, различното и провокативното. “Истинското изкуство, както любовта, може да е само безкомпромисно”, вярва тя. Безкомпромисността е водеща за твореца и нейния стремеж да създава с кауза и “до край, независимо по какъв начин”. “Истинското те докосва като стрела: “Фрас!”, няма пет-шест”.
Локацията на последната ѝ инсталация също не е случайна. “Важно е твореца да има свободата да прави произведения за мястото, за което са предназначени”. Разположени между колоните на Военното издателство в София, знамената-гилотини не служат като “тапет или декорация”, а като сигнали в отговор на обществото, допълва Ив.
След “най-безкомпромисната” ѝ изложба до сега Ив се отдава на заслужена почивка. Нуждата за свобода в творчеството обаче остава: “Реката винаги си пробива път, няма как да я спреш. Ако пък успееш, тя с пълна сила ще те залее.”
