Връзки за достъпност

Извънредни новини

Хаят Назер, която издигна статуя от руините след експлозията


Хаят Назер

Четвърти август, 6 часа и 8 минути. Това е точното време, когато пристанищният град Бейрут беше разтърсен от мощна експлозия, убила 200 души и ранила още 6500. Тези числа са запечатани и в спрелия часовник под близо 3-метровата статуя, издигната от ливанската художничка Хаят Назер.

Построена изцяло от отломките след експлозията - счупено стъкло и парчета метал - новата статуя е “символ на борбеността” на ливанци и надеждата им за по-светло бъдеще за ливанската столица.

Скулптурата, която беше издигната на пристанището в Бейрут, изобразява младо момиче с високо вдигната ръка и веещи се коси.

“Тя иска да продължи да се бори, изправена над отломките. Това е нашата реалност сега”, казва Назер. Националната трагедия оставя над 300 000 човека без дом, а Назер прави всичко по силите си в помощ на местните: “Разчиствах къщите на хората от отпадъци и руини - счупени стъкла, трески от мебели и всичко останало”.

“Отпадъците и руините” обаче се оказват предмети на изкуството, от които Назер изгражда момичето-символ на надеждата. “Краката ѝ са направени от счупено стъкло, а роклята - от парчета метал и медни елементи”. В основата седи часовник, спрял на “6:08”, а ръката носи факла, символизираща “огъня на Революцията”.

Ранените от експлозията, тези, загубили майките или децата си. Казаха ми, че са се разплакали пред скулптурата.
Хаят Назер

“Толкова много хора се свързаха с мен - ранените от експлозията, тези, загубили майките или децата си. Казаха ми, че са се разплакали пред скулптурата”, казва художничката.

Желанието за помощ преследва Назер още от студентските ѝ години. Между лекциите в университета и “неспирното рисуване”, тя започва да доброволства в помощ на най-бедните райони от северните части на Ливан. Копнежът ѝ да помага я отвежда до ООН, където работи за “изкореняване” на неравенството и глада, превзели ливанската столица. От Абу Даби през Анкара и чак до Ню Йорк, Назер среща “надеждата за едно по-добро бъдеще” чрез хуманитарната помощ.

Повратният момент за Назер настъпва през 2017 година, когато тя напуска работата си в ООН. “Не беше от желание, а от нужда да рисувам и да създавам изкуство”, казва тя. Три години по-късно Назер твори в подкрепа на антиправителствените протести в Ливан. “Изкуството е начин да преследвам реалността извън бедността и болката, които смразяват родната ми страна Ливан”.

“Борбеното момиче” е едва третата скулптура на ливанската художничка. През 2019 година тя създава “Фениксът на Революцията” - статуя, направена от съборени палатки от протестите в Ливан. “Не исках да ни пречупят. Исках да се боря чрез изкуство”, споделя Назер.

Борбата чрез изкуство не е самостоятелна. В построяването на феникса се включват стотици ливанци - млади и стари, деца и студенти. “Хора от всякакви области и религии и ми помагаха без даже да знаят имената си”, казва Назер. Само година по-късно тя среща същата отдаденост при издигането на “момичето-надежда”:

“Бях в шок. Хората ми даваха ценни предмети от детството си, наследства от баби и дядовци от гражданската война… Вложихме толкова много емоции.”

“В началото много хора ми казваха, че това е просто изкуство и нищо няма да промени”. Днес Назер вярва, че промяната е “тук и сега”, а изкуството - неподправен начин за осъществяването ѝ.

Facebook форум

Най-ново видео

"Профилактика няма". Страничните ефекти на COVID-19
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:59 0:00
XS
SM
MD
LG