Връзки за достъпност

Извънредни новини

Има ли Германия план за пандемията?


„Никой няма да умре в Германия поради липса на интензивно легло, това е моята оценка“, каза тези дни Щефан Клуге, директор на отделението за интензивна медицина в Университетската болница Епендорф в Хамбург.

Това е и централният въпрос от началото на пандемията – кога здравната система може да бъде претоварена, от какво зависи това? Дебатите в Германия са разгорещени и общественото мнение поляризирано, но до този момент Германия се справя с кризата по-добре от всички останали европейски страни - без да стига в момента до пълно ограничаване на обществения живот . Така нареченият Lockdown light („меко затваряне“) затвори ресторанти, театри, спортни клубове на закрито, но остави отворени училища, детски градини, магазини.

Самото министерство на здравеопазването не дава категоричен отговор на въпроса – колко новозаразени може да понесе здравната система. “Броят на тежките случаи зависи не само от общия брой на заразените, но и от това – колко души от рискови групи са засегнати.”

Има ли Германия план?

Преди всичко въпросът за дългосрочната издръжливост на здравната система се дискутира от пролетта. Всеки може са проследява всеки ден статистиката – не само броят на заразените и излекуваните, но и броят на свободните и заети болнични легла за интензивно лечение в Германия. Според Георг Баум, директор на Обществото на немските болници (DKG), по отношение на свободните капацитети, Германия се намира в уникална ситуация, сравнена с други държави. Според Щефан Клуге легла, монитори и апарати за обдишване на тежкоболни пациенти в Германия има достатъчно.

Истинският проблем е друг – има ли достатъчно персонал – лекари, медицински сестри и санитари? Според директора на болницата в Хамбург, този проблем се решава в момента с отлагане на нежизненоважните операции, активиране на пенсионирани колеги и увеличаване на работното време на частично заетите.

Според концепция на вътрешното министерство, при изчерпване на легла или недостиг на персонал в даден район, пациентите могат веднага да бъдат прехвърлени в друг. Германия е разделена на пет големи региона, в рамките на които може да се оказва тази взаимопомощ между отделните болници – Север (Хамбург, Бремен, Долна Саксония,Шлезвиг-Холщайн, Мекленбург-Предна Померания), Изток (Берлин, Бланденбург, Саксония, Саксония-Анхалт, Тюрингия), Югозапад (Хесен, Баден-Вюртемберг, Рейнланд-Пфалц и Саарланд) плюс двете най-гъсто населени провинции – Северен Рейн Вестфалия и Бавария.

Проблемът с острия недостиг на персонал в болниците, особено санитарния персонал и персонала в домовете за възрастни хора, е голям и поставян отдавна. В специалната си поредица “Граждански диалог” германската канцлерка Ангела Меркел проведе онлайн-среща с хора, работещи в тази област или имащи близки, за които се грижат сами у дома, за да чуе как се чувстват те в разгара на пандемията. Това е важна част от стратегията на Ангела Меркел и правителството в момента – наблягане върху диалога и личната отговорност, по-малко забрани и повече препоръки, насоки и пожелания.

Друга част от тази стратегия е да не се променят вече взети решения, докато предвиденият срок не е изтекъл, за да имат хората предвидимост. Така например, макар че въведеният до края на ноември Lockdown light не променя рязко тенденцията на заболелите и заразените, правителството не въведе по-строги ограничения, а само препоръча контактите да бъдат намалени до най-необходимите и до максимално 1 човек извън семейството.

Има ли Германия план?

В социалните мрежи бушуват различни мнения и теории. Особено по приетия тази седмица от парламента нов закон за защита от инфекции, който дава на правителството юридическа основа за предприемане на кризисни мерки при ситуация на пандемия. Професорът по медицина Матиас Шрапе критикува закона като увеличаване на контролната функция на държавата. Според него никакви ограничения вече не могат да спрат пандемията, която се разпространява в широчина. Връщайки се към началото на клиничната си практика по време на СПИН-пандемията, той припомня, че тогава на никой не би му хрумнало да забрани контактите или секса. Това, което помага, е кампанията за безопасен секс и насочването на специфично внимание към най-рисковите групи.

От декември всяка федерална провинция започва изграждането на центрове за ваксиниране. Хората от рискови групи (тепърва ще се уточни кои) ще получат на символични цени маски от типа FFP2 и FFP3 (по една маска на седмица до края на зимата), за които се смята, че предпазват най-добре носещите срещу заразяване.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Диана Иванова

    Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор. Носител е на редица международни журналистически награди, между които Европейската награда за журналистика през 2005-а на Австрийската агенция АПА "Да пишем за Източна Европа".

    През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на германската фондация за преработването на комунистическата диктатура. Изследва психическите последици от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като групов терапевт в Германия. 

XS
SM
MD
LG