Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Малкият голям герой". Крис Никич – първият Ironman със синдром на Даун


Крис Никич

“Крачка напред. Две. Само още малко!”

Това си повтаря 21-годишният Крис Никич по време на триатлона Ironman (от англ. – “Железен човек”) – едно от най-тежките спортни събития в света. Преди дни той влезе в историята като първия човек със синдром на Даун, който пресече финалната линия на състезанието.

За над 40 години провеждане на Ironman, няма атлет със синдром на Даун, осмелил да се пребори с изтощителната надпревара. Предизвикателството започва с близо 4 километра плуване, последвани от 180 километра колоездене и 42 километра маратонско бягане. “По време на състезанието водех борба между болката и мечтите ми. Мечтите надделяха”, казва Крис.

Рекордите на Гинес също не пропуснаха да отбележат постижението на младия атлет. “Крис е горд пример за други деца със синдрома. Той доказа, че всяка мечта е възможна”, казва баща му. “Бях убеден, че той ще завърши състезанието”.

Борбеността на “малкия голям герой” е явна още от детството му. Първото си предизвикателство Крис среща едва като 5-месечно бебе, когато претърпява сърдечна операция. Като дете той се научава да ходи много по-късно от връстниците си – на четири години. Дори връзването на обувки се оказва нелека задача за момчето с Даун. “Винаги се чувствах изолиран и изоставен”, споделя той.

Чувството на изолираност обаче не преследва Крис дълго. Като тийнейджър той намира утеха в спорта – единственото, което успява да задържи вниманието му. В началото прави само по една лицева опора и една коремна преса на ден. От една до десет, а после двеста – лицевите опори се множат, както и вдъхновението на Крис. Скоро тренировките се превръщат във всекидневие за младия атлет.

“Той не прави компромиси, не се оплаква и отказва”, разказва баща му. През октомври 2019 Крис решава да се впусне в ново приключение и се записва за легендарния триатлон Ironman. “Всеки ден той работеше усърдно, за да стане дори малко по-добър”.

Самото състезание не преминава без пречки. Минути след началото на колоездачната част, Никич е нападнат от колония червени мравки. А само няколко километра по-късно атлетът претърпява сблъсък с колелото си. Дори с болки в краката, счупено колело и психическа умора, Крис продължава към финалната права. “Никой не може да ми каже какво мога и какво не – само аз го знам”.

Крис завършва състезанието за 16 часа и 46 минути, малко преди 17-часовия краен срок. “Получавам стотици съобщения от родители, които казват че съм герой в очите на децата им”, казва Крис.

Днес той е готов да се изправи пред поредното предизвикателство – състезанието Special Olympics в САЩ през 2022 г. За Крис непреодолими задачи няма – само осъществими цели: “Постигнах мечтата си. Сега е време да помагам на други като мен.”

Facebook форум

Най-ново видео

"Тук е безопасно". Беларусите, които заживяха в Латвия
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:16 0:00
XS
SM
MD
LG