Връзки за достъпност

Извънредни новини

Скопие смекчи тона. Какво остана за изчистване между България и Северна Македония


Премиерите на България и Северна Македония Бойко Борисов и Зоран Заев. Снимката е архивна

Официално Скопие въвежда нов, по-мек изказ за България, но не е ясно как македонското общество ще посрещне това. Двете държави продължават да изясняват какво точно не е наред в договора за добросъседство, а в сряда премиерът Зоран Заев изведнъж повдигна и нова тема с твърдението, че България е приятел на страната му, а не "фашистка държава" - препратка към времето на Втората световна война.

Въпреки "новата тема", старата си остава на масата - как двете страни си представят проблема с езика и идентичността.

Аргументът на България да блокира началото на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз беше, че Скопие нарушава договора за добросъседство между двете държави.

Премиерът на Северна Македония Зоран Заев говори за „слабости“ при изпълнението на договора с България в интервю за българската агенция БГНЕС и пое ангажимент занапред прилагането му да бъде „за пример“.

„Знам, че имаме слабости и досега не сме реализирали всичко, което очаквахме от Договора за приятелство“, каза Заев. „Аз като ръководител на правителството поемам ангажимента в името на целия македонски народ прилагането на Договора да бъде за пример“, допълни Заев.

Това интервю предизвика критки към Заев в Скопие, на които той отговори в публикации във Фейсбук и чрез съобщение на сайта на правителството. От българска страна интервюто беше коментирано от вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който го нарече "стъпка в правилната посока."

Конкретните текстове от договора, които България твърди, че се нарушават от Северна Македония, първоначално не бяха посочвани. Преди дни от българското външно министерство (МВнР) уточниха пред Свободна Европа, че нарушенията, които София вижда, са свързани с отклонения от формулите за историята и езика, със застой в работата на историческата и междуправителствената комисия, с претенции за признаване на македонско малцинство в България, с език на омразата и с пречки за българския бизнес в Северна Македония.

Македонската служба на Радио Свободна Европа потърси коментар от външното министерство на Скопие. Според отговора на външния министър Буяр Османи Скопие отрича повечето обвинения на София.

Обща или споделена история?

Българското външно министерство посочи като нарушение на договора отклоненията от понятието „обща история“ и използването вместо него на термина „споделена история“. Като пример МВнР посочи използването на понятието „shared history“ („споделена история“) в превода на английски език на договора на страницата на външното министерство на Северна Македония вместо термина „common history” („обща история“), използван в английската версия на договора, депозиран в ООН.

Пред БГНЕС Зоран Заев употреби термина „обща история“. „Ние нямаме споделена история, а имаме обща история“, каза той.

В отговорите си до македонската секция на Радио Свободна Европа външният министър на Северна Македония казва, че правителството в Скопие няма колебание за термина, който трябва да се използва. На македонски език той е „заедничка историја“, който е използван в текста на договора, депозиран в ООН.

Що се отнася до превода на английски на договора на сайта на институцията, в отговорите на Буяр Османи се посочва, че този текст е публикуван преди той да стане външен министър. „Мога да кажа, че Министерството на външните работи и правителството нямат колебание, че в договора терминът е „заедничка“ или „common“, се казва в отговорите.

България вижда нарушение на договора и в отклоняването от т.нар. езикова клауза в международни формати и документи. В договора езикът е посочен като „македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония“. България смята за допустима тази формулировка или израза „официален език на Република Северна Македония“, но не и краткия и често използван израз „македонски език“.

София посочи като друг приемлив вариант Скопие да признае българските корени на езика. По-рано македонското правителство определи тези това искане като неприемливо.

„Македонският език и македонската идентичност не са на масата за преговори. Никъде по света не се договаря идентичност и майчин език“, е цитиран да казва Заев в съобщение на сайта на македонското правителство.

Историческата комисия и междуправителствената комисия

България вижда застой в работата на Междуправителствената комисия, създадена с член 12 от договора. Тя заседава за пръв път през лятото на 2019 г. в София и според българското МВнР Скопие не е отправило покана за провеждане на второ заседание на междуправителствената комисия. В договора пише, че комисията трябва да заседава един път годишно.

„Междуправителствената комисия, оглавявана от външните министри, се среща веднъж годишно, за да направи равносметка на постигнатото. Миналата година имахме среща в София, тази година трябваше да бъде в Скопие, но преди септември ние нямахме правителство, имаше избори, пандемия, а след това започнаха двустранните разговори между България и Северна Македония“, пише в отговорите на македонския външен министър. „Изпратих покана, че сме готови да свикаме междуправителствената комисия през декември, така че няма спор тук.“

България вижда нарушение на договора и в блокирането на работата на Комисията по историческите и образователните въпроси, както и състава ѝ от македонска страна. Представители на правителството на Северна Македония по-рано поеха ангажимент работата на комисията да продължи, като тя вече проведе една среща през октомври и предстои да проведе следваща през декември.

Що се отнася до твърдението на българското МВнР, че в състава на Комисията от македонска страна „се включват за членове, които не само не са хабилитирани лица, но дори и не са историци“, съпредседателят ѝ от Северна Македония Драги Георгиев коментира, че това е вътрешен въпрос. „Формирането на комисията от македонска страна е вътрешен въпрос и никъде в споразумението не се посочва, че другата страна има право да го коментира или да влияе върху него”, казва Георгиев пред македонката секция на Радио Свободна Европа.

Малцинство и териториални претенции

Българската страна вижда „продължаваща подкрепа за лица и организации, предявяващи претенции за съществуването на „македонско малцинство” в България“ от страна на Скопие и смята това за нарушение на договора.

Според отговорите на македонския външен министър, конституцията на Северна Македония не позволява Скопие да подкрепя претенции за македонско малцинство в България. „Ние нямаме нито конституционно право, нито право, произтичащо от Договора, да се намесваме във вътрешните работи на България“, отговаря Османи.

София смята за нарушение на текста от договора, според който двете страни нямат териториални претенции помежду си, отказа на Северна Македония да декларира пред държавите членки на ООН, че употребата на „краткото име“, т.е. Северна Македония, не се отнася до едноименната географска област, част от която попада в суверенната територия на България.

В интервюто пред БГНЕС Зоран Заев съобщава, че Скопие е готово да поеме ангажимент да не предявява такива претенции. „Ние изпратихме документ. (…) В него сме записали, че нямаме териториални претенции и че няма да се намесваме във вътрешните работи. В този документ заявяваме ясно, че нямаме малцинствени претенции“, казва Заев.

Език на омразата и пречки пред бизнеса

Българското правителство вижда „целенасочена и тенденциозна политическа, дипломатическа и медийна кампания срещу България“ в Северна Македония и „широко използване и толериране на говор на омраза“ срещу страната и смята това за нарушение на договора за добросъседство.

Македонският премиер каза, че правителството му твърдо се противопоставя на говора на омразата. „Лично аз потвърждавам нашата позиция за пълно противопоставяне на говора на омразата, който трябва да бъде прекратен незабавно“, казва Заев. „Активистът от ВМРО-ДПМНЕ, който запали българското знаме, ще понесе отговорност“, допълни той.

Българското МВнР твърди също, че Скопие е провело „дипломатическа кампания в институциите на ЕС в Брюксел и в основни европейски столици за дискредитиране на България“.

Македонският външен министър отрича това. „Моята първа визита [в чужбина] като министър беше в София, първата ми работа беше да свикам [междуправителствената] комисия, поддържахме комуникации, в които нямаше трета страна“, се казва в отговорите, цитирани от македонското бюро на Радио Свободна Европа. „Поддържахме комуникация с нашите приятели, информирахме ги за нашите възгледи и ги помолихме за подкрепа и не виждам проблем в това“, казва още Османи.

България твърди също, че Северна Македония създава изкуствени пречки за българския бизнес.

Зоран Заев посочи в интервюто си като приоритет на правителството си развиването на двустранните икономически връзки. „Целта ми е това приятелство да бъде доказано на практика, а не само на думи. Да изградим коридорите, да инвестираме един в друг, да откриваме работни места“, каза той.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

  • 16x9 Image

    Елица Симеонова

    Елица Симеонова е журналист в Свободна Европа. Първите си стъпки в журналистиката прави в международния отдел на в. "Сега", след това e репортер в Клуб Z.

Facebook форум

Най-ново видео

Киното "Едем", което не е затваряло врати от 122 години
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:04 0:00
XS
SM
MD
LG