Мария Кюри – жената, която свети

Наричат Мария Склoдовска-Кюри „радиоактивната жена”, но не само защото изследва тежки метали и открива радия и полония, а и защото пробите в джобовете ѝ наистина красиво светят в тъмното. Тогава никой не знае колко убийствена е тази красота.

Мария /и Мари/, но не Маня или Манечка, както настояват руснаците, е родена през 1867 г. във Варшава. Да, Полша тогава е в руската империя, но е държана там с огън и меч, а семейство Склодовски подкрепя полската независимост.

На 16 Мария завършва девическо училище и става гувернантка. Тя е с безупречни маниери, знае 5 езика и иска да учи още, но руските висши училища не допускат жени, затова се записва в нелегалния полски Свободен университет. През главата на младата красавица минава и любовта - залюбва един студент, но родителите му казват: „Да вземеш за жена гувернантка е неприлично”. А Мария се обажда на сестра си в Париж – идвам.

„Основно правило – да не даваш нито на хората, нито на обстоятелствата да сломят твоето аз” – пише Склодовска.

В Сорбоната тя учи физика, химия и математика. Наема стайче в Латинския квартал, а вечер преподава, за да се издържа. Понякога припада от глад, защото кара само на чай, но оцелява. През 1893 г. се дипломира по физика, после по математика и се запознава с някой си Пиер Кюри, физик и химик.

Пиер е интелигентен и благороден мъж, сериозен, но топъл, със здрави принципи и големи възможности в науката. Той е на 35, тя – на 27. Французинът е омагьосан от полякинята, която е не само красива, но и разбира от наука. За него това е магнит. Малко след запознанството Мария заминава за Полша, а той пише:

„Показах Ваша снимка на брат ми. Той намира, че сте много красива”. Някои и досега твърдят, че Мария Склодовска е истинското и най-голямо научно откритие на Пиер Кюри.

Сватбата е през 1895 г. Как е скрепен бракът е неясно - няма замесени бели рокли, златни пръстени и пищни тържества. Не става в църква, защото младоженецът е атеист, а младоженката – бивша католичка с неустановени отношения с Бога. Но доверието, а не хартията с подпис и печат, явно е основният елементи, който крепи любовта им.

Всички подозират, че на тази жена ѝ предстоят велики дела, но какви точно? Първо, преобладава мнението, че във физиката вече е открито всичко важно. И второ, дори Мария тогава не знае, че ще изследва тайнствени лъчи, защото те са открити по-късно от Вилхелм Рьонтген. После тя се запалва по тях и така започва голямото научно приключение, което ѝ отнема цял живот, а накрая я убива.

Мария Кюри прави нещо просто, но трябва да си умен, за да се сетиш - слага ураниева руда до електрометър, безценно устройство, създадено 15 години по-рано от Пиер. Така тя доказва, че активността зависи само от количеството уран и излъчваните лъчи не идват от взаимодействие между молекулите, а от разпад на атомите - огромна стъпка за откъсване на човечеството от античното вярване, че атомите са най-малките градивни елементи, които не подлежат на разбиване и разпадане. И само това стигаше за Нобел.

Преди Нобеловата награда обаче Мария ражда Ирен, а като не познава ефектите от радиацията, докато е бременна, тя носи проби по джобовете, а после, без никакви защитни средства, редува работата с грижи за бебето. Така стига до заключението, че в рудите има други, непознати елементи, които излъчват радиация, започва да ги търси и пише: „Изпаднах в трепетно вълнение и исках да ги намеря колкото може по-бързо”.

В изследванията се включва и Пиер. През 1898 г. те съобщават за откриването на новия елемент полоний, а през декември – още един, радий или радиум, латинската дума за лъч.

В следващите 4 години семейство Кюри публикува научни статии и опитва да получи проби от новите елементи в чист вид. През 1902 г. добиват една десета от грама радиев хлорид. Чист радий Мария получава чак през 1910 г., а никога не получава чист полоний. Семейство Кюри не патентова откритията и няма доходи от тях, само слава в научните среди и Нобел за физика.

Отначало Нобеловият комитет не смята да включи Мария, защото е жена. Но някой казва на Пиер, а той убеждава комисията, че откритията са нейни и през 1903 г. Мария Кюри става първата жена, носител на Нобелова награда.

Семейството е щастливо - напредват добре, тя взема докторат от Сорбоната, изнасят лекции в Англия, ражда им се второ момиченце, Пиер получава професорско място, Сорбоната им изгражда лаборатория. Нещастието идва през 1906. Докато пресича улицата, Пиер е прегазен от конски впряг и умира на място.

Мария е сломена. Да, тя поема неговата катедра по физика – първата жена на подобен пост, – но се откъсва от работата за цели 18 месеца. После се връща при опитите и, освен че изолира чист радий, дефинира стандарт за отделна радиоактивна емисия, наречена „кюри” в памет на Пиер.

Мария Кюри е предложена за член на Френската академия, но консервативните среди са против, пресата твърди, че е еврейка, а и се разкрива, че има връзка с женен физик. Скандалът е безмилостен.

По този повод Ирен Кюри пише: „Ако майка ми беше номинирана за френска награда, получаваше обвинения, че е чужденка, еврейка, атеистка. Ако имаше признание от чужбина обаче пресата я славеше като истински френски герой”.

Така става и през 1911 г., когато, напук на всички, Мария Кюри получава втори Нобел - този път за химия, за откриване на новите елементи полоний и радий.

В следващите години тя открива, че радиационното лъчение убива туморните клетки по-бързо от здравите и може да се използва срещу рак. Но през 1934 г., с натрупани в костите много тежки метали, Мария Склодовска-Кюри умира от апластична анемия – стволовите ѝ клетки не произвеждат повече кръвни клетки. В света остава да свети само нейното красиво синьо сияние.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.