Връзки за достъпност

Извънредни новини

Половин век отхвърляне на историята. Коя е жената, описала убийствата на психично болни в нацистка Германия


Диана Иванова

Колко време може да се скрива една историческа истина? Кога това събужда обществен интерес?

Алис фон Платен е напълно непознато име за нас. Тя е единствената жена- лекарка, наблюдавала Нюрнбергския лекарски процес. 110 години след нейното рождение и 75 години след началото на Нюрнбергските процеси срещу главните виновници за престъпленията във Втората световна война Диана Иванова разказва нейната удивителна история.

На 9 декември 1946 година започва така нареченият лекарски процес в Нюрнберг. Той е част от общо 12 процеса, които ще продължат до 1949 година, и ще бъдат насочени срещу различни групи от германското общество, съучаствали или подпомагали военните престъпления и престъпленията срещу човечеството на нацисткото правителство.

Лекарският процес в Нюрнберг изправя пред съда нацистите, отговорни за човешките опити в лагерите и за убийството на близо 100 хиляди душевноболни

Лекарският процес е иницииран от американското военно правителство. Неговата цел е да бъдат изправени пред съд отговорните за антихуманните човешки опити в концентрационните лагери и да се даде справедливост за убийството на близо 100 хиляди душевноболни хора.

Германската камара на лекарите решава да изпрати своя шестчленна комисия наблюдатели на процеса. Начело на комисията е доцентът от Хайделберг Александър Мичерлих.

Лекарската комисия

Скоро става ясно, че лекарската камара всъщност не се интересува от процеса и съставянето на комисията е просто формалност. Трима от членовете й изобщо не се явяват в Нюрнберг. Единствените, които се залавят за работа, са самият Мичерлих, студентът по медицина Фред Милке и младата лекарка Алис фон Платен. По-късно тя си спомня:

“През декември 1946 г. пристигнахме в разрушения и студен Нюрнберг. Настаниха ни в гостилница “Към кланицата” в квартала "Свети Леонард" – мрачно място в мрачна околност – и ни дадоха твърд хляб за вечеря. Много често бяхме само двама – и имахме достатъчно работа. Сутрин седяхме в емпорето на съда в Нюрнберг, вечер работехме по документите и докладите при недотам благоприятни обстоятелства. Тъй като стаите ни не се отопляваха, седяхме в кръчмата (…)

Ние бяхме толкова шокирани всеки ден от описанията на медицинските престъпления, че часове по-късно не можехме обективно да опишем събитията. Понякога ме обземаше огромен срам за германската медицина. Чувствахме се напълно изолирани – както от германците, така и от американците. Американците бяха подозрителни към нас, защото бяха повярвали на думите на Гьобелс, че всички германци са нацисти. (…)

Хората в Нюрнберг не искаха да чуят нищо за процесите.
Алис фон Платен

Хората в Нюрнберг не искаха да чуят нищо за процесите. Смятаха, че не е възможно лекарите да са извършили престъпления. Чувствахме омраза. Нямаше никакъв знак за ново начало. Беше опустошително.”

Алис фон Платен през 1939 г.
Алис фон Платен през 1939 г.

Когато не приемаш реалността

И тримата членове на комисията приемат своята работа, която схващат като морална и политическа задача. Убедени са, че е важно документирането на този процес, което трябва да стигне до цялата лекарска колегия.

Медицинската специализирана преса обаче отказва да публикува техните репортажи и статии. През 1947 година комисията издава два доклада – “Наука без човещина” и “Господството на човешката омраза”. Тиражът е голям, но книгата не влиза в търговската мрежа и не стига до никого.

“Съпротивата на лекарите беше разбираема”, спомня си по-късно Алис фон Платен. “До 1945 година половината от лекарите членуват в националсоциалистическата партия, а това е доста по-голям процент, отколкото този в другите професионални общности. Много от младите лекари са в СС”.

Когато настояваш да те чуят

Интересът на Мичерлих е насочен преди всичко към опитите с хора в концентрационните лагери и политическите и юридически страни на това престъпление. По-късно, вече през 1967 година, Мичерлих, в съавторство на съпругата си Маргарет Мичерлих, ще напише книгата “Неспособността за траур. Основи на колективното поведение”, която ще се превърне в световен бестселър и в един от символите на движението от 1968, търсещо отговорност за мълчанието на родителите.

Що се отнася до Алис фон Платен, като млада практикуваща лекарка и психиатърка в австрийската и немска провинция тя се сблъсква с официалната политика на евтаназията – целенасоченото тайно унищожаване на психично болните хора като “незаслужаващи живот и негодни за живот” - излишен баласт, който трябва да бъде премахнат .

Нейният интерес по време на процеса в Нюрнберг е насочен именно към това – разбиране и документиране на тези действия като израз на системния престъпен характер на режима, в който бива въвлечена цялата психиатрия и лекарското съсловие. След процеса в Нюрнберг тя наблюдава и документира и следващия лекарски процес във Франкфурт (който се случва вече в германско съдилище).

През 1948 година тя пише и издава първата в света книга, документираща и разказваща философията на евтаназията по време на националсоциализма - “Убийството на психичноболните хора в Германия” .

Книгата на Алис фон Платен е иззета и не стига до книжарниците

Но трите хиляди екземпляра на книгата ще бъдат иззети и няма да стигнат до книжарниците. 20 бройки ще оцелеят в библиотеките. Над 40 години тази книга ще остане напълно непозната и забравена. През 1993 тя ще бъде преоткрита от немския психиатър Клаус Дьорнер и ще претърпи до днес над 7 преиздания.

Това остава и единствената книга, писана от Алис фон Платен. Тя е преведена на много езици.

50 години след Нюрнбергските процеси – чак през 1996 година – на конгреса в Нюрнберг “Медицина и съвест” Алис фон Платен ще бъде аплодирана непрестанно и името й ще остане емблема на хуманната германска медицина. “За нас тя беше легенда. На фона на упоритото мълчание на нашите родители, да видиш и чуеш човек от това поколение като Алис фон Платен, който беше нарушил мълчанието, беше забележително преживяване”, разказва лекарят Хелмут Зьоргел.

Защо беше нужно толкова време?

Много или малко са 50 години? Да бъдеш свидетел е въпрос на лична отговорност към живота, а тя винаги е в настоящето, никога в бъдещето. Може би това е смисълът на тази история – действията, родени от лична отговорност и съвест, винаги стигат до следващите, независимо колко години и поколения понякога трябва да се сменят.

Действията, родени от лична отговорност и съвест, винаги стигат до следващите поколения

След работата като наблюдателка на процесите Алис фон Платен заминава за Лондон, където продължава обучението си по психоанализа и аналитична групова терапия. Омъжва се и прекарва голяма част от живота си след това в Рим и Кортона, където става един от първите групови терапевти.

Аз самата научих името й през 2008 година, около траурната церемония по повод смъртта й в Австрия. Името й ще остане завинаги свързано с основаното и инициирано от нея в края на 60-те години Общество за групова анализа Алтаусзее – една от най-авторитетните и до днес обучителни институции за групова аналитична терапия в немскоезичния свят.

Докато хората живеят, само една част от тях ще отговаря на нормите на средния човек. Но животът ни щеше да бъде безцветен, а ние – бедни на знание за човека и неговото съществуване, ако бихме допуснали това, което е “ненормално”, да бъде унищожено", пише тя в книгата си.

Според нея именно душевноболните с пълнотата на техните визии и вътрешни образи ни поставят в центъра на човешката проблематика. "Именно на душевноболния ние дължим нашата любов и почит, тъй като той по особено беззащитен начин е изложен на демони и изключен от човешката общност – дори и така да е “по-близо до боговете”, казва тя.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Диана Иванова

    Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор. Носител е на редица международни журналистически награди, между които Европейската награда за журналистика през 2005-а на Австрийската агенция АПА "Да пишем за Източна Европа".

    През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на германската фондация за преработването на комунистическата диктатура. Изследва психическите последици от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като групов терапевт в Германия. 

Facebook форум

Най-ново видео

DJ академия за жени. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:38 0:00
XS
SM
MD
LG