Връзки за достъпност

Извънредни новини

Хосе Ортега-и-Гасет и бунтът срещу масите


Хосе Ортега-и-Гасет

философ, социолог, есеист (1883 – 1955)

Произход: Испания, либерално семейство на журналисти

Образование: Йезуитски колеж, философия в Мадрид, философия в Германия

Постове: Професор по психология, логика и етика, професор по метафизика, депутат

Основни интереси: Философия, политика, история

Най-известни творби: „Бунтът на масите“

„Човек няма природа, има история” – казва Хосе Ортега-и-Гасет. Философията му се определя като „философия на живота”. „Говоря за този, моят живот, човешкият живот” – казва Ортега и отсича: „Да живееш, значи да си ангажиран с нещо. Ако трябва да сме стриктни, аз имам отношения с всичко, което е в света, а светът е всичко, с което имам отношения - и нищо повече.”

Според него фактът, че животът има край, го прави проблем, но и възможност – да намерим целта например. Животът не е даденост, а наше създание. Познанието за него не се постига чрез чистия разум на рационалистите, а чрез нещото, наречено „витална причина”. Тя, за разлика от разума, не се откъсва от всичко, за да го изследва отстрани, а е част от всичко и го вижда отвсякъде.

Хосе Ортега-и-Гасет е роден през 1883 г. в Мадрид, в богато, либерално семейство. Завършва философия и в разгара на Бел епок поема на дълга европейска обиколка. Пак в Испания, преподава психология, логика, етика и метафизика, а във вестник „Ел Сол” публикува двете си най-важни произведения - „Безгръбначната Испания”, а през 1929 г. и „Бунтът на масите”.

Ако всеки започне да прави изкуство и да претендира, че разбира от култура, какво ще стане с естетите, с тънките ценители – пита Хосе Ортега-и-Гасет в „Бунтът на масите”. Някои наричат книгата „проява на консервативния страх на старите елити от масовото профанизиране“. Но това всъщност е изследване за произхода на „масовия човек” и процесите, при които масите получават все повече власт. То отразява ставащото в Европа след Първата световна война и раждането на тоталитарните режими.

Основна характеристика на масовия човек е забравянето, дори прикриването на миналото от самия него. „Този масов човек, пише Ортега, се изпразва предварително, разтоварва се от своята собствена история…..А желанието му за „прочистване”, за „чиста революция”, може да доведе само до руини, само да варваризъм”.

Така и става, точно както пише и Ортега в глава 8: „Фашистите и синдикалистите се характеризират с първата поява на типа човек, който не се грижи да се мотивира или дори не се интересува от правотата си, а е просто решен да наложи собственото си мнение.” Да, в Испания комунистите се представят като „синдикалисти”, затова и Ортега ги споменава наред с фашистите.

Започналият тогава и анализиран от Ортега „бунт на масите” обаче се развива и днес – например в стряскащия начин, по който модерните средства за комуникация не само правят революция в живота, но и широко стимулират претенциите на пълни лаици. Всички са фотографи, защото имат телефон, писатели, защото имат клавиатура на компютъра, художници, защото имат програми за рисуване…..

Стряскащ е и начинът, по който пропагандната машина, въоръжена с модерната техника, манипулира хората. На този фон върховите постижения на Гьобелс са невинна детска игра. За всичко това обаче не е виновен Ортега, той е само вестоносец и не бива да се убива заради лошата вест, която донася преди вече 100 години.

В бурните времена преди Гражданската война в Испания, Ортега става депутат от републиканците, но има пререкания с комунистите и се маха - живее във Франция, Холандия, Аржентина и Португалия. През 1948 се връща и основава хуманитарен институт, където преподава до края на живота си през 1955 г. На власт е Франко, а либералният по дух Ортега не е любимец нито на диктатора, нито на масите, които следват вожда си.

Така че, телом в Испания, духом той живее в бленуваният общ, но още необединен континент, за който в „Мисли за Европа”, пише: „Европейските народи са общество, колектив, в същия смисъл, който тези думи имат, когато се прилагат към всяка една от съставящите го нации”.

Това е същият философ, който написа: „Аз – това съм аз, плюс моите обстоятелства”.

Е, да, Хосе Ортега-и-Гасет със сигурност би искал да има онова, което ние имаме – обединена Европа като едно от най-важните „обстоятелства” в живота ни.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Facebook форум

Най-ново видео

Нотр Дам възвръща блясъка си
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:01 0:00
XS
SM
MD
LG