Връзки за достъпност

Извънредни новини

Ако учители отхвърлят науката, какво да очакваме от учениците?


В края на миналата година, наред с останалите мъчнотии, образователната система се срещна с още един вътрешен проблем – ясно очертаните негативни нагласи на мнозинството учители по отношение на ваксините срещу COVID-19. По този начин се оказва поставено под въпрос възстановяването на учебния процес в класните стаи при категорична яснота относно слабата ефективност на онлайн обучението.

Министърът на образованието Красимир Вълчев съобщи в края на 2020 г., че готовността за имунизация сред учителите и персонала в системата на училищното образование не надминава 20%. На този фон категорично отказалите да бъдат защитени чрез ваксина са 15%, а ако добавим и отговорилите, че по-скоро няма да го сторят, делът на скептичните става почти половината от общия брой, 44%.

През първите месеци на 2019 г. беше публикувано социологическо проучване на "Галъп интернешънъл" по същата тема, но сред цялото население. Резултатите бяха почти същите – макар и без допълнителния фактор на коронавирусната зараза, 15 от сто от анкетираните залагат на еднозначно вредоносното влияние на ваксините, а 27 % не са в състояние да отговорят. Сборът от процентите отново наближава половината – толкова, колкото са днес училищните преподаватели, дистанцирали се от предстоящата масова ваксинация.

Лесно бихме могли да предположим, че зад тези 15% категорични противници на ваксините стоят хора с по-ниско образование, които нямат навици и инструменти за критическо филтриране на информацията, ето защо се оказват по-често жертви на конспирация. Пред БНТ Юлиана Гальова от агенцията тогава каза, че е тъкмо обратното: далеч повече са гражданите с висше образование, настояващи на вредното въздействие на ваксините.

Основна функция на образованието е изграждането на интелектуални способности за гледане отвъд непосредствено даденото.

Ако очакването залозите на научния прогрес и задълбоченото обяснение на света да са мъчно различими от по-слабо образованите, то отричането на напредъка на знанието и просветата като основен фактор за превръщане на света в по-уютно и безопасно място сред учителите няма как да не събуди безпокойство. Основна функция на образованието е изграждането на интелектуални способности за гледане отвъд непосредствено даденото и надмогването на предразсъдъчните нагласи.

В този контекст изглежда напълно очаквана тревогата на преподавателката по физическо от 107 ОУ „Хан Крум“ в София Вяра Мукова, изразена пред Нова телевизия: тя не би посегнала към коя да е от ваксините срещу вируса, защото „не сме достатъчно информирани“ и „не се знае колко са качествени“ предлаганите препарати.

И в този случай навярно проблемът не е в липсата на информация за конкретния медицински продукт, а пълното отсъствие на обучение в училище, свързано – на първо място – с ползата от съвременната медицина.

Какво става в училище

В учебника по биология и здравно образование можем да видим урок за зелената еуглена, но за лекарствата – нищо.

Болезнено липсва кратка история на медицината – от корените и отварите до лекарствата днес, от масовата смъртност от банални днес болести и времето, когато средната продължителност на живота не е достигала и 40 години, до съвремието, когато тъкмо на ваксините и антибиотиците дължим повишаването повече от два пъти на продължителността на живота и забележимото повишение на качеството му.

Вместо да обучава в критически мисловни рефлекси, образованието по-скоро полу-образова.

Оказва се, че образованието, вместо да обучава в критически мисловни рефлекси, по-скоро полу-образова и овластява с властта на дипломата, без да създава базисни нагласи за боравене с информация. Некултивираният стремеж към провиждане оттатък първото видимо довежда не до познание, а до пропадане в полето на лесно смилаемото. До онези обяснения на света, които свеждат многообразието до едно – "група глобални вредоносници ни манипулират, а ние сме невинни жертви". Малцина са „просветени“ до степен да съзират поне част от тази злодейна схема и да я разобличават.

Ако другаде конспиртивните разкази биха могли да събудят снизходителни усмивки, то в образованието подобен подход е съвършено нетърпим.

На този фон не бива да буди учудване фактът, че в началото на 2019 г. Лидия Булева – начална учителка в 38 ОУ „Васил Априлов“, придоби кратковременна популярност със свой урок, в който твърдеше, че кацането на Луната на Аполо-13 не се е състояло никога, а кадрите, които сме гледали, са засети в холивудско студио, при това – с лошо осветление.

Кръгла ли е Земята?

Според цитираното социологическо проучване цели 8% от българите не вярват, че Земята е кръгла, а 11% не са в състояние да отговорят. Тук школото трудно може да бъде обвинено, макар че със сигурност усилията за атрактивно преподаване, съчетани с конспиративните вярвания на някои представители на учителското съсловие, в някои частни случаи би могло да насочи и в такава посока.

За една пета от нашите съграждани Земята не е категорично кръгла. За сравнение – през цялото Средновековие, давано обичайно като пример за безпросветност и невежество, авторите, които заявяват, че обитаваната от нас планета не е кръгла, се броят на пръстите на едната ръка. Поне един от тях е обект на заслужен присмех повече от хилядолетие след появата на текста му, а научното доказване на кръглата форма на Земята дължим още на Аристотел.

Как да продължим да удържаме вярата си в мисията на даскала?

На този фон възниква още един въпрос: след като един и същи дял от учителството и от случайните минувачи, анкетирани от социолозите, демонстрират недоверие в науката като средство за обяснение на света и подобрение на живота, то как да продължим да удържаме вярата си в мисията на даскала и да настояваме на смисъла от образование?

В края на януари 2019 г. медиите съобщиха за учителка по английски език в смолянската гимназия с преподаване на чужди езици, коато е решила да излезе извън рамките на своя учебен предмет и да запознае учениците си с кратък клип, в който според нея разрушителното влияние на ваксините върху хората е доказано по безспорен начин. В примера ѝ са конспиративно омесени маймуни, вируси, СПИН и ваксини.

За тази учителка имунизацията е непознат терен, ето защо тя не знае, че един от методите за създаване на ваксини е употребата на аденовируси от животни (най-често маймуни), които са безопасни за човека и чийто генетичен товар би могъл да бъде модифициран, включвайки част от кода на опасния вирус, предизвиквайки по този начин адекватен имунен отговор.

Да се плашим ли от учителя?

Една от характеристиките на конспирацията е неуважението към дисциплинарните граници и превръщането на полуобучения във всичколог – по начина, по който учителки по физическо и английски се изказват компетентно за проблеми на биологията, вирусологията и фармакологията.

Възникват още въпроси: каква е причината образователната система да пропуска същественото, снабдявайки с дипломи и преподавателска правоспособност хора, които не показват и базова съпричастност към мисловните модели на науката? По какъв начин да ориентираме критериите си за оценка по посока на качеството на осмисляне, а не – на техниката за наизуставяне? Защо достигнахме до ситуация, в която да се плашим от учителя, а не – от невежеството?

Школото отдавна не е единствена инстанция за информиране на младите.

Школото отдавна не е единствена инстанция за информиране на младите. То се конкурира със социалните мрежи, сайтовете за споделяне на видео, с блоговете и всички виртуални форми, в това число – и с тези, които продават антинаучни теории с цел привличане на внимание. Неспособността на част от учителството да се ориентира адекватно в тази бързо променяща се среда е видима.

Трудно може да се отрече, че прегръщането на всякакви „алтернативни“ схващания може да се мисли и като своеобразен бунт срещу информационната свръхнаситеност и срещу общоприетите гледни точки. Прочее, остава същественото питане как да доверим децата си да бъдат начално въведени в картината на света с научни методи от хора, голям дял от които не са решили тази задача в своите собствени биографии.

Преди малко повече от два месеца подобен случай предизвика скандал в Софийския университет – проф. Михаил Мирчев беше основателно обвинен в насаждане на конспирация, расизъм и ненаучен подход. Още тогава писах, че далеч не става дума за прецедент.

Повече от три десетилетия учителската професия е систематично подценявана. Причината едва ли е заговор за нарочно оглупяване на нацията с цел по-лесно управление – зад такъв мащабен план би следвало да застане крупен политически интелект с визия за десетки години напред.

Много по-просто е: влага се в онази сфера, чийто потенциал да възвърне част от инвестираните публични средства под формата на корупционна дан, насочена към съдействали в процеса висши държавни чиновници, е възможно най-голям.

В образованието финанси за присвояване почти няма. Или размерът им е оскърбително малък спрямо усилията, които биха били вложени за изобретяване на схеми за насочването им в правилните джобове. Няма пари, няма и критерии. Няма и обучение за учители. А там, където го има, е формално и представлява загуба на време. Навярно не толкова свидна, защото открадва ресурс, който инак би могъл да иде за запознаване с поредно конспиративно четиво.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Димитър Атанасов

    Димитър Атанасов е завършил история в Софийския университет, специализирал е в Сърбия, Гърция, Албания, Косово и Русия. Изнасял е лекции в СУ, ЮЗУ и НБУ. Автор на изследвания в областта на балканската история и на употребите и злоупотребите с разказите за миналото. Понастоящем работи в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН.

Facebook форум

Най-ново видео

Сушата, която убива животните
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:58 0:00
XS
SM
MD
LG