Разминавания между официалните данни на институциите за майчинската смъртност, липса на прегледи по време на бременността и допълнително усложнение на ситуацията заради COVID-19. Това са част от изводите, които Българския хелзинкски комитет прави в последното си изследване за ситуацията, в която се намират раждащите жени в България.
Един от сериозните проблеми, на които от неправителствената организация се натъкват, е свързан с липсващи данни в националната статистика по отношение на смъртта на родилките. Според Националния статистически институт (НСИ) през 2019 и до средата на 2020 г. не е отчетен нито един случай на починала родилка.
“Но ние имаме данни, получени по Закона за достъп до информацията от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), според която за 2019 година са били отчетени 7 случая на жени починали в периода на бременността, раждането и послеродовия период. Обърнахме се по темата и към Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, a от отговора им стана ясно, че през 2019 година са извършени най-малко шест проверки на случаи с починали родилки. Това ни наведе на мисълта, че има проблем с официалното отчитане“, заяви пред БНР директорът на програма кампании и комуникации в БХК Надежда Цекулова.
Вземайки предвид данните, получени от НЗОК, от неправителствената организация отчитат, че за 2019 г. майчината смъртност достига до 11.3 на 100 000 живородени, което е сериозен скок след отчетените през 2017 г. и 2018 г. 7.8 и 6.4 смътни случая на всеки 100 0000.
От организацията са подали и сигнал до Министерството на здравеопазването и инспектората към НСИ относно липсата на официална информация.
БХК отчита, че между 1 януари и 31 октомври 2020 г. от НЗОК са платени 5817 раждания. В същото време акушеро-гинекологични прегледи са получи 2412 неосигурени жени, а малко над 1200 са били изследвани еднократно за показатели на кръв и урина.
“Това означава, че всяка втора неосигурена жена ражда без изобщо да е била прегледана по време на бременността, а 4 от 5 – без да са им правени каквито и да било изследвания”, заключват от БХК.
От организация констатират още, че заради пандемията през 2020 г. са настъпили проблеми около организацията на медицинската помощ. От там припомнят за получени по време на първата вълна на пандемията през пролетта на 2020 г. сигнали за връщани от болниците раждащи жени, както и изисквания за направен PCR тест при прием, който е бил заплащан от родилките.
Изследването отчита и тенденцията, според която в много български родилни зали са налице практики, които противоречат на медицинските препоръки, но също така попадат в дефиницията за насилие.
“Общият извод от достъпните данни е, че правата на раждащата жена не са добре разпознаваеми нито от институциите и професионалистите в сферата, нито от самите жени и семействата им”, пишат още от БХК.
