Хинкли е малко градче, което се намира край залива на Сан Франциско. През 1952 г. в района гигантът Pacific Gas and Electric Company (PG&E) построява газопровод, към който изгражда и кула за охлаждане. За процеса се използва изключително отровният хром-6. Отпадъчните води обаче се изливат в няколко езера в близост до кулата, а част от тях проникват в подпочвените води. В резултат е замърсена площ от няколко квадратни километра.
Докато разглежда документи по случай, по който адвокатска кантора работи про боно, млада асистентка се натъква на редица подозрителни данни от медицински картони на жители на Хинкли. Тя тръгва с колата си към района, в който живеят хората. На място открива, че земята е зелена, а някои животни са получили сериозни увреждания.
Дълго време младата юристка се бори с партньорите в адвокатското дружество, за да й позволят да разследва случая.
В крайна сметка през 1996 г. тя печели дело за обезщетение в размер на 333 млн. долара. Това е най-голямото подобно обезщетение дотогава. Изплаща се на 650 клиенти, които тя защитава. Прави го без още да е завършила юридическото си образование и без да има медицински познания.
Героиня в тази история е Ерин Брокович.
“Хинкли ме събуди. Всички тогава казваха, че зелената вода и двуглава жаба са нормални неща. Казах си – това са глупости“, казва днес Брокович.
Историята ѝ е толкова невероятна, че само няколко години по-късно е филмирана, а главната роля изиграва Джулия Робъртс.
По думи на истинската Брокович обаче случаят в Хинкли не получава приказния край, който по принцип рисува Холивуд. В последните години от PG&E изкупуват къщите, които се намират на замърсената земя и ги изравняват със земята, а почистването, поне по документи продължава. Хората обаче вече ги няма там.
Големият ѝ успех вдъхновява редица подобни истории за борба за чиста вода.
Самата Брокович казва, че остава още много работа, тъй като анализ на американската Агенция за опазване на околна среда (EPA) показва, че само в САЩ 200 млн. души живеят изложени на опасни нива на химикали като тези в Хинкли.
Именно затова дори и днес, вече на 60 години тя продължава да се занимава със случаи на замърсени водни басейни, което прави в продължение на две десетилетия.
Брокович разказва как постоянно получава имейли от граждани в цялата страна, които и описват случаи на заболявания на техни роднини, за които подозират замърсени води. Когато от една област случаите станат десетки тя отива заедно с един от партньорите в адвокатското дружество, за което работи днес, за да види какво се случва на място.
“Моята работа е да разпределям задачите за всички експерти и да търся научното обяснение за всичко“, казва тя.
Когато я питат дали смята скоро да спре борбата си, тя категорично отхвърля такава възможност. Свързва неуморната си битка и с раждането на внучката си: “За водата се говори трудно. Това не са просто викове оттук и там. Това е цяла история. Какъв ще бъде светът за нея, ако аз не се боря? Какво наследство ще ѝ оставим?“.
Ерин Брокович е родена на 22 юни 1960 г. в Лорънс, щата Канзас. Освен с работата си като юрист, тя е известна като природозащитник, работи също като консултант, а дълги години води телевизионни предавания. Заедно с това има и няколко издадени книги, които разказват случаите, с които се занимава.
Филмът “Ерин Брокович“, представящ историята в Хинкли, печели 256 млн. от приходи и става известен като една от най-големите роли на Джилия Робъртс. За образа си на младата юристка Робъртс печели Оскар, а случаят със замърсените води край Хинкли добива световна известност.
