"Все още си мисля, че като отворя вратата на съседната стая, детството ми ще бъде там."
Цитатът е на Иван Теофилов, който на 24 март навърши 90 години. Поет, драматург и преводач. Наричан е големият поет на Пловдив - града, в който е роден.
"Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек. И първопричината за същността на всяка човешка участ", казва Теофилов в разговор с писателя Георги Господинов, публикуван в "Дневник".
"Ако днес застана пред деца, за да им кажа с приказка, какво им се случи през последната година, ще им кажа отново това, което бях писал в една песничка за спектакъла „Приказки по Чапек” на режисьора Леон Даниел", каза за Свободна Европа Теофилов:
Най-важното сега е сред детските си сфери
да минете с таланта на приказния маг.
Човек се блъска, търси д о б р о т о да намери
и в себе си намира – какво? - детето пак.
Деца, пазете туй дете, което
сте вие днес и занапред така.
Това ще ви потрябва в битието.
Не вярвате? Повярвайте в Детето
и винаги го дръжте за ръка!
Според него в момента сме в лоша приказка, но приказките, колкото и да са лоши, свършват с добър край. "Помня, преди 30 години (през тоталитарния режим) пътувахме с театъра в Мюнхен. Бяхме предварително предупредени, че там е „котилото” на „Свободна Европа” и да се пазим от българите, които работят там. Но те сами дойдоха на представлението и след спектакъла някак непринудено, по български се сляхме, и общуването ни продължи до среднощ, забравяйки за забрани и режими", каза Теофилов. "Та и от днешната ни политическа поквара се надявам да излезем като хора и започнем едно по-човешко общуване".
Според него през последната година политическите негодяйства и безчинства са станали много нагъсто и е редно да има развръзка. Лишили сме се от нормалните неща "простите, насъщните човешки неща. Но не вярвам да са завинаги", каза Теофилов.
Иван Теофилов е автор на много стихосбирки за възрастни и деца. Той превежда и едни от най-сложните руски поети като Йосиф Бродски, Андрей Бели и др.
Благодарение на него на български може да се чете прозата на нобеловия лауреат Иван Бунин, за която Теофилов получава наградата на Съюза на преводачите през 1979 г. Седем години по-късно е награден и със Златния знак на Съюза на преводачите.
През 2011 г. Теофилов отказа да получи орден "Стара планина" с думите: "Получих съобщение по телефона от прeзидентството, че съм награден с орден "Стара планина" – втора степен. Искам да уведомя нашата общественост, че се отказвам от наградата. Проследявайки премеждията на творческия си път в тази държава, имам достатъчно основания за отказа си… Не желая награди от ничия власт. Държа на своята маргиналност. Убеден съм, че съчетанието художник-власт е противоестествено и гибелно за твореца."
Първата стихосбирка на Теофилов e "Небето и всички звезди". Като драматург той работи с режисьора Леон Даниел в Бургаския театър. През 60-те години на миналия век пиесата му "Поетът и планината" е спряна и той за години е лишен от възможността да публикува.
Иван Теофилов е автор на "Звезда на моряка", която Асен Кисимов изпълнява във филма "Виза за океана":
Синьо време на сини надежди,
синя тайна на синя вода.
Любовта ни повежда далече
с пътеводната своя звезда.
И я няма, и има.
И е зрима, незрима
като вечния звезден атлас...
