Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Следващият парламент може да угасне като мокър фас". Христо Иванов пред Свободна Европа


Христо Иванов

Възможно е следващият парламент да угасне като намокрен фас. Това каза в интервю пред Свободна Европа съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов.

"Ако този парламент не може да формира мнозинство около нашите приоритети, ако не може да роди плод, включително защото е заченат порочно, защото изборите са били лишени от базова легитимност, тогава ще приемем факта, че ще отидем на следващи избори", заяви Христо Иванов и допълни, че това може да се окаже реалистичен сценарий за "дългия рестарт на демокрацията в България".

Партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" не е опонент на "Демократична България", тъй като не е част от властта, каза още той. Същевременно обаче Иванов не отговори пряко на въпроса дали е възможно обединение на формацията му с "Има такъв народ" за сваляне на управлението.

Иванов подчерта, че "Демократична България" не подкрепя нито въвеждането на мажоритарна система в два тура, нито свеждането на партийните субсидии до 1 лев, нито намаляването на броя на депутатите в парламента. И трите подхода, които Христо Иванов отхвърли, бяха лансирани от екипа на Слави Трифонов.

Иванов изясни, че е възможно сътрудничество на формацията му с коалицията "Изправи се! Мутри вън!".

Съпредседателят на Демократична България уточни, че част от обясненията за недостатъчно високия рейтинг на опозиционната коалиция е, че нейният предшественик – Реформаторският блок е прибегнал до "трикове" и не си е изпълнил ангажиментите, поети през 2014 г. - да не допусне до властта Бойко Борисов.

Следва пълният текст на интервюто.

- Обвиняват ви в това, че нямате други предложения, освен за съдебна реформа, или в това, че имате, но те са написани неразбираемо. Защо се случва така, че възприемат "Демократична България" като коалиция, която има само едно послание?

- Честно казано, аз бях забравил този рефрен и съм леко учуден, че от вчера насам Вие сте го чули. Аз от вчера насам чувам коментари по-скоро за външния ни вид, които са важни, защото маскират нервността на Борисов по другата тема, която ние поставяме. И я поставяме ребром, и я поставяме много по-интензивно в последната повече от година, отколкото темата за съдебната реформа сама по себе си. [Това е] темата за технологичния, дигиталния преход, който трябва да се извърши. Това е тема, която поставя много сериозни предизвикателства пред нас като общество, държава, администрация, икономика, и дава огромен потенциал. И ние, ако трябва да избера една тема, върху която бихме се фокусирали, това вече не е съдебната реформа. Тя е много важна, по никакъв начин не се отказваме от това, но това, което може наистина да придвижи страната много далече напред, е добре планираният, балансиран и решително извършен технологичен преход. И точно на това [наше настояване] реагира Борисов. В този смисъл бих оспорил предпоставката на Вашия въпрос.

- Тоест тема номер 1 вече е технологичният напредък?

- Ние не сме монотематична формация, по никакъв начин. Но казвам, че ако трябва да изведем една-единствена тема, ако ми дадете, така да се каже, пръстена на Саурон само за едно завъртане, това всъщност ще бъде темата за технологичния преход, а не толкова съдебната реформа.

- Къде останаха последните години тогава?

- Никъде не са останали. Аз смятам, че ние успяхме да придвижим българското общество, макар и [да бяхме] извън мейнстрийма на българския политически живот, до [момент, към който] наистина бяха валидни тези критики - никой не я разбираше тази тема [за нуждата от съдебна реформа] преди няколко години, включително когато ставах министър. Днес сме в състояние, в което тази тема винаги оглавява класациите на политическите приоритети на обществото, не е необходимо да е на ГЕРБ. Имаше десетки хиляди хора, които протестираха с две искания - оставка на правителството и оставка на главния прокурор, т.е. това е тема, която стана много разбираема. Трябва да Ви кажа, че аз обикалям цялата страна и хората нямат никакъв проблем да разберат едно просто нещо - не може да има просперитет, достойнство и свобода, без да има законност. А законността зависи от съдебната реформа. Това много просто политическо уравнение е ясно на всеки българин днес.

- Оставката на главния прокурор не се ли появи обаче в обществения дневен ред след акцията в президентството [през юли 2020]? Тоест не беше ли това отключващото събитие? С него "Демократична България", да признаем, няма много общо.

- Можем да спорим кое беше искрата на острата фаза от недоволството. Това, за което не можем да спорим е, че което и да е отключващото събитие, става дума за много по-дълготрайни натрупвания на промени в общественото мнения, на гняв и недоволство, на желание на хората да видят свободен път към бъдещето си. В този смисъл темата за това кое изкара хората на улицата точно в тази точка и точно в този ден на мен ми се струва най-малкото второстепенна и не бих хабил време да го обсъждам това нещо.

- Успяхте ли да канализирате енергията от протестите, да я увлечете, за да се претвори тя във вот за вас? Последните социологически проучвания колко ви даваха - около 7%?

- Последното социлогически проучване, на което си струва да се обръща внимание, това е на "Маркет линкс", ни дава 7.5-7.6%. Очевидно е, че не е отговорът на Вашия въпрос, но ние не сме си поставяли такава цел, т.е. ние никога не сме подкрепяли този протест [от лятото на 2020 г.] с презумпцията, че ще обединим цялата тази енергия. За нас беше ясно от самото начало, и това беше негласната "конституция" на този протест - че в него се събират най-различни формации с най-различни гледни точки, които по някои много важни теми са диаметрално противоположни, [но тези формации имат] две цели, които единствени можеха да обединят протеста - оставка на правителството и оставка на главния прокурор. Оттам нататък ние никога не сме си поставяли за цел да се опитваме да "яхнем протеста".

По тази причина ние не се опитахме да говорим от трибуната. Аз мисля, че изначално идеята този разнороден и разнолик протест да бъде сложен под общ знаменател беше обречена и го виждаме в момента в същите изследвания в рейтинга на други политически формации, които се опитаха да го направят. Ние никога не сме опитвали да го правим това, защото сме наясно с разнообразието, което стои зад тези искания. Но за нас е много важно това, че за тези искания "Демократична България" е най-пригоден инструмент. И в парламента ние ще го докажем това.

- Пак насочвам натам вниманието. Защо, г-н Иванов, имате толкова малка, тясна подкрепа на фона на амбициите, които демонстрирате? Вие вече говорите за управление в няколко Ваши интервюта.

- Амбициите, които демонстрираме, са амбиции да налагаме дневен ред. Участието в едно управление или не е само инструмент за налагане на дневен ред, налагане на определени теми, налагане на определени решения и тяхното прокарване.

- И как се налага дневен ред със 7%?

- Както се налага, когато си извън парламента. Ние сме доказали на практика, че сме способни да накараме Борисов да се изнервя от темата за "роботизацията", както на него му се е пречупила в съзнанието, за да изкара единствения хай-тек човек, когото е могъл да намери в редиците си и да го пита: "Ти към кои си числиш?", нали?

- Едва ли това ви е амбицията - след попадане в Народното събрание Борисов да прави лайв отнякъде?

- Не, по никакъв начин не ни е това амбицията. Искам да дам пример, който е важен, защото се развива в последните часове. Той е за това, че ние сме в състояние да налагаме дневен ред: да поставим темата за прокуратурата, после за технологичния преход, за правосъдието на дневен ред, така че той да се превърне в незаобиколим фактор в българския политически дебат.

Тази наша ефективност не е пряко корелираща с тежестта, която имаме електорално и със сигурност е важна предпоставка за това да търсим разширение. Имаме много работа. Наясно сме със собствените си ограничения - организационни, ресурсни, личностни и исторически обременености. Всичко това не е нещо, за което аз ще споря, но имаме важна работа да вършим и аз смятам, че "Демократична България" от чисто прагматична гледна точка е най-пригодният инструмент - от гледна точка на програма, от гледна точка на това, че имаме екип, защото това е много важно.

- Всичко това може да е разкошно, качено, написано във вашия сайт. Кажете ми с кого ще реализирате всички тези неща, за които Вие казвате, че сте добре подготвени?

- Стигаме до изключително важен въпрос и преди за започна да Ви отговарям на него, за да не изпаднем в словесни игри на котка и мишка, трябва да кажа съвсем честно, че днес, макар и часове преди изборите, този въпрос няма ясен, еднозначен и прост отговор. И ние като общество, аз като политически лидер, вие като посредници, трябва да живеем с този факт, защото той е обективна действителност. Никой, нито един играч на политическия терен в България, не може да даде прост отговор на въпроса „с кого?“.

- Така де, но ние, журналистите, като посредници, няма как да не Ви питаме.

- Не го оспорвам.

- Затова аз Ви задавам сега поредица от въпроси, на което ще Ви помоля да ми отговорите кратко.

- Вие ще ми зададете въпросите, а аз как ще отговарям, е въпрос на нашата борба с Вас. Само да кажа за сложността…

- Все пак нека да Ви задам, иначе това става монологична форма.

- Аз не съм отговорил на предишния, който сте ми задали.

- Въпросът ще съвпадне.

- Слушам Ви.

- Вие определяте ГЕРБ като невъзможен партньор, нали така?

- Да. Те се определят като невъзможен партньор.

- Нали имате решение на коалиционния съвет?

- Имаме коалиционно споразумение, в което е записано, че практически нито една от формациите, които са в настоящия парламент, с акцент върху ГЕРБ, БСП и ДПС, ние не можем да подкрепим да бъдат мандатоносители и да излъчат премиер.

- След като тези варианти остават невъзможни за вас, бихте ли приели например „Демократична България“ да бъде мандатоносител, но да се радва на [подкрепата на] ГЕРБ или на БСП, или на ДПС? Такъв вариант за Вас приемлив ли е, г-н Иванов?

- Това е сложна материя и отговорите не могат да бъдат с „да“ или „не“, или достатъчно прости. Нека да започна малко по-отдалеч. Ние имаме политически цели, които трябва да реализираме. Ако избирателите ни дадат самостоятелно мнозинство, отговорът на въпроса „как ще го направим“ е ясен. Но също така не е много реалистично да очакваме това да се случи на тези избори, няма какво да се правим на хора, които не знаят какви са реалностите.

Оттам нататък въпросът за всички възможни конфигурации и решения как да се позиционираме в следващия парламент ще бъде решаван от гледна точка на една тема, на един критерий – дали това ще ни даде възможност да си реализираме тези цели. Ние нямаме за цел да станем част от управление просто така. За мен е много важно цялото усилие да конструираме „Демократична България“ такава, каквато е тя в момента, една от най-важните цели е да заложим вътре това разбиране. Не, властта не е самоцел. Ние можем да бъдем и да останем в опозиция. Ние можем, стигайки до третия мандат и виждайки, че няма подкрепа за тези политики…

- Имате предвид президентът да даде третия мандат на вас?

- Стигайки до въпроса какво се случва с третия мандат. Защото, вижте, може да се случат няколко неща. Първо, да предположим, че това, което баят социолозите, ще се окаже вярно – не знаем дали е така, но да изходим от тази картина – ГЕРБ ще получат първия мандат. Те няма да получат под никаква форма наша подкрепа. Да приемем, че БСП ще получат втори мандат. И Корнелия Нинова като кандидат за премиер на БСП няма да получи нашата подкрепа. Тогава стигаме до една точка, в която президентът ще трябва да решава на кого да даде мандат. Аз не мога да знам как ще вземе решението си президентът, но ние също ще преценяваме до каква степен можем да влезем в този канал.

Ще има някаква обмяна на сигнали дали си струва да ни дават на нас мандат, дали ние бихме го получили. Президентът ще трябва да преценява - ако ние сме трета политическа сила, е лесно, но ако третата политическа сила е друга – с какви аргументи би излязъл да прескочи някого, за да ни даде мандат? Тоест достатъчно сложна е тази ситуация. Преди да вдигаме ръка, така да се каже, че искаме мандат, и преди да го реализираме, това, което ще мислим, е само и единствено дали използвайки този мандат, ние бихме могли да реализираме тези политики, които много ясно сме формулирали в едни 12 точки. Това е нашата част от обществения договор. Ние се явяваме с тази оферта към избирателя, за това се главяваме на работа.

Ако съставянето на мнозинство минава през компромиси с тези точки, независимо от това с кого. Ако някой каже „Добре бе, съдебна реформа може би, ама без да махаме Гешев“ – ние нямаме зор да ставаме част от управлението.

- Сега, все пак да ми отговорите на въпроса, нали е възможно?

- Отговарям на въпроса. Ние можем спокойно да останем опозиция. Няма предпоставка, че ние на всяка цена ще се стремим да бъдем част от управлението.

- Въпросът ми беше много ясен. Бихте ли приели подкрепа от ГЕРБ, ДПС или БСП за правителство, сформирано с мандат на „Демократична България“?

- Не бихме приели подкрепа от ГЕРБ, БСП и ДПС за правителство. Бихме приели документирана воля на определен брой народни представители да гласуват предварително, преди изобщо да разговаряме за правителство, за неща, които ние сме предложили. Какво имам предвид? Аз затова показах едни папки.

- Имате предвид трите папки със законодателните ви инициативи.

- Ние ще оставим тези папки в деловодството. Ще внесем законодателните изменения. За конституционните, ако нямаме необходимия брой депутати, за да ги внесем, ще ги оставим в деловодството. И ще водим вътрешни разсъждения за това дали да правим или не правителство единствено ако има достатъчно мнозинство около тези приоритети. Разбирате ли, това е друго. Ако има депутати, които са готови да гласуват да премахнем специализирания съд, да изменим Изборния кодекс, да реформираме прокуратурата, което вече означава конституционно мнозинство – ако има такова мнозинство, този парламент ще заслужава да продължи да функционира, защото би могъл да свърши нещо. Тогава ние ще разсъждаваме дали да излъчваме кабинет, без да влизаме в никакви разговори с ГЕРБ и ДПС. Ако ги няма тези подписи…

- Да, но този кабинет ще зависи от гласовете на тези партии, нали така?

- И тяхното оставане в парламента ще зависи от това дали премиерът няма да си подаде оставката. Това е улица с две посоки, нали го разбираме. Ако има мнозинство…

- Т.е. вие смятате, че една заплаха от нови предсрочни избори може да накара партиите да приемат вашите идеи и да ги подкрепят?

- Ако нещо може да накара партиите, това ще включва и този риск. Ако изведнъж се появяват някакви депутати, които малко неочаквано искат да вдигнат ръка за дълбоки реформи (защото ние сега не виждаме подобно нещо), това ще бъде включително и поради подобни съображения. Не мога да кажа, че това ми харесва, но точно по тази причина ще разсъждаваме дали имаме основа да правим кабинет. Пак искам да кажа – ние няма да правим кабинет, за да бъдем в управление. Това не ни интересува. Но ако има податки, че в този парламент може да се свърши нещо, а за да може, то отнема технологично време – трябва да се избере едно техническо правителство. А то да осигури това време и тази възможност. Ние ще анализираме колко е убедително това и колко е сериозно и едва тогава ще влизаме в този разговор. Не е просто и еднозначно, признавам. Но честно казвам на хората.

Може да се окаже, че е много по-реалистично този парламент да угасне като мокър фас, защото не може да произведе огън.

- Кой има интерес този парламент да е като мокър фас и кой има интерес този парламент да продължи да съществува?

- Искам да представлявам тази част от българското обществото, която има интерес да се случат конкретни неща. Дали тези неща ще се случат в този парламент, при какво управление – това е технология. Важен е фокусът върху нещата, които трябва да се свършат. Ако този парламент не може да формира мнозинство около тези приоритети – не около това Х или У да станат министри на спорта или правосъдието. Бил съм – нищо секси няма в тази работа и изобщо не ме интересува такава работа. Ако този парламент не може да роди плод, в това число ако е заченат порочно – ако изборите са били лишени от базова легитимност – ще приемем факта, че ще отидем на следващи избори. Ако могат тези избори да се проведат при други условия – т.е. да се промени Изборният кодекс, това може да се окаже реалистичен сценарий. Не желан или комфортен, а реалистичен за дългия рестарт на демокрацията. Никъде рестартът не се е случил от раз. Има страни, които минават през няколко пускания на пералнята преди да могат да изхвърлят реално старото и мръсно бельо.

- Нека сега чуем в какво преди дни от това студио ви обвини кандидатът на ГЕРБ Тома Биков и после ще коментираме.

Тома Биков: Фактите бяха, че ГЕРБ събра подкрепата. Депутати от ГЕРБ написаха конституционните промени тогава и отгоре имахме един мой приятел Христо Иванов който вееше байряка и Радан Кънев, който ходеше с Местан...

- В крайна сметка - кой какво е писал?

- Технологията на писане на конституцията е достатъчно сложен процес. Видяхме ГЕРБ на какво са способни в тази област през лятото. Конституционните изменения, за разлика от законодателството, не се пишат в Министерския съвет, а се пишат в парламента. Т.е. съставянето, окончателната редакция на текстовете се е случила в правна комисия, заедно с експерти и от Министерството на правосъдието. Но тези текстове са на база на политическо решение, което аз съм издействал. То беше много по-широко от приетото накрая.

Всеки законодателен процес е колективно действие, въпросът е кой е носител на инициативата. Нещо повече ще кажа. Аз не съм ги измислил тези неща. Ако трябва да говорим чия е интелектуалната собственост, а не кой е седнал и е натракал на компютъра запетайки и пълни членове, трябва да кажем друго. Тези идеи са плод на една дълга еволюция, която се случва в българската правна и експертна общност много години преди аз да стана министър на правосъдието, с участието на много международни експерти, включително и от Венецианската комисия. Но въпросът тук е друг: колко време партията-динозавър, която Биков с такава самоотверженост се опитва да представлява, та колко време й отнема на тази партия, че не може да се продължава така. Че трябва да се реформира прокуратурата. Продължават да не го разбират, защото цяла Европа и цял свят им го каза.

Последно и Държавният департамент им го каза. Не знам кога ще излезе другият титан на мисълта Георг-Не-знам-кой си или моят добър познат Даниел Митов, да кажат, че това не ангажира никого.

- Какво трябва да направи властта в тази ситуация?

- Освен да се гръмне ли? В политически план, имам предвид. Знаете ли, имаше едни хора, които деряха ризи след като бяха заловени поредните руски шпиони и викаха: Подкрепете Гешев. Искам същите сини каски да ги питам сега: драги мои, ще излезете ли сега да кажете "наплюйте Гешев, понеже Държавният департамент най-накрая каза очевидното за пореден път. Това е казвано от ЕК, от Парламентарната асамблея на съвета на Европа, от Венецианската комисия, от Европейския съд по правата на човека. Колко години, колко време от нашия живот трябва да мине, че тези хора от ГЕРБ, от този ужасен корупционен динозавър, да разберат, че така повече не може.

- Вие наричате управляващата партия ужасен корупционен динозавър. Как си обяснявате обаче, че именно тази управляваща партия е първа по прогнозни проценти?

- Динозаврите имат някои особености: плашат, тежки са, могат да смачкат хора.

- Това прави по вашата логика и БСП, която е втора, според прочуванията?

- БСП отдавна няма достъп до реална власт. Но истината е, че ГЕРБ са класическа партия на корупционната власт. И тя се възобновява през употребата на властта: административен ресурс, мачкане на бизнеси. В тоя смисъл – вие как си обяснявате, че ГЕРБ не правят кампания? Хайде, Слави, че не прави кампания – той е една легенда.

- Тома Биков каза, че Борисов прави кампания като Нетаняху, обикаляйки с джипка.

- Не, прави кампания като Гурбангули Бердимухамедов [президентът на Туркменистан]. Не е отговорил на един журналистически въпрос от шест месеца. Това е подигравка.

- Кампанията на Слави Трифонов също прави кампания по този начин.

- Слави е съвсем друго явление. Тези са партия на властта.

- Слави Трифонов избягва журналистически въпроси, господин Иванов. Беше поканен няколко пъти тук, в различни медии – също.

- Аз не мога да коментирам пиар стратегията на Слави Трифонов, нито съм негов адвокат.

- Е, но коментирате стратегията на ГЕРБ.

- Естествено, защото са ми опонент.

- Да разбирам, че Слави Трифонов не ви е?

- Слави не е на власт. Ние сме опозиция и се явяваме срещу властта, за да смъкнем тази власт.

- Само да обясните: със Слави Трифонов и с Мая Манолова ли ще смъквате властта?

- Ще я смъкваме с гражданите. Те ще решат на кого да дадат работата "Кърти, чисти, извозва", защото ние затова отиваме в парламента. Да изкъртим, да изчистим и да извозим този корупционен динозавър.

- Едва ли можете да къртите, чистите и извозвате сами. Затова пак ще ви попитам: с Мая Манолова, например, възможно ли е сътрудничество?

- Сътрудничество е възможно и ние сме го обявили и нека никой не се шокира от този факт, защото ние сме го обявили това нещо още през юни месец. Тогава излязохме с декларация, защото ние търсим сътрудничество за приоритетите ни. Така че никой не бива да се изненадва, че ние по нашите приоритети сме готови да търсим сътрудничество в следващия парламент. Това означава, че ние ще внесем нашите текстове и ще чакаме повече депутати да вдигнат ръчичка. Ако вдигнат ръчичка – чудесно. Има едно място в конституцията, където тя борави с понятието съвест. Когато става дума за народните представители. Моят призив е по съвест да помислят не е ли време България да си реформира правосъдието.

- Понеже казахте, че Мая Манолова е ваш потенциален партньор. Каква е разликата между настоящето и миналата година, когато не я подкрепихте на балотажа в София?

- Разликата е много проста и това е, че кметските избори са мажоритарни – избира се само един. На парламентарни избори се избират 240 души, от които се формират мнозинства. Нашият фокус са нашите приоритети да бъдат подкрепени от колкото се може повече депутати. Кметът е един, когато се явява на избори. И ако госпожа Манолова беше единственият кандидат за депутат ние нямаше да можем да я подкрепим. Защото си имаме собствени кандидатури, както си имахме на кметските избори.

- Господин Иванов, говоря за втори тур на кметските избори. Вие тогава нямахте собствена кандидатура.

- На втори тур оставихме нашите поддръжници да решат по съвет.

- Слави Трифонов приемлив партньор за вас ли е? И това означава ли, че вие под някаква форма бихте подкрепили резултатите от неговия референдум – знаете, че той поставя такова условие?

- Не, ние не подкрепяме въвеждането на мажоритарна система в два тура. Смятаме, че това ще навреди на демокрацията. Ние не смятаме, че свеждането на партийната субсидия до един лев ще помогне с нещо на българската демокрация. Ние не смятаме, също така, че трябва да пестим от парламента. Смятаме, че трябва да накараме тия депутати вътре да си вършат работата. Има много по-добри начини от предлаганото свиване на депутатите на 120 от 240. За да спестим повече от няколко милиона… просто трябва да излъчим други народни представители. Такива, които ще си вършат работата. И трябва да го направим по утвърдените механизми на партийната демокрация.

Аз лично никога не съм искал да се занимавам с партии, но искам да кажа едно просто нещо, което не е секси. Няма демокрация без партии. Колкото и да си мислим, че някакви летящи граждани могат в последния момент да се включат, такава демокрация няма.

- Вие си противоречите. Апелирате към съвестта на депутатите в следващия парламент, отричайки партийните решения, а сега защитавате очевидната теза: демокрация без партии няма. Как се примиряват тези позиции? В последна сметка: вие ще преговаряте ли с партии?

- Когато партиите не си вършат работата, отиваме към съвестта.

- Значи съвестта е на второ място?

- Не е на второ място, тя е най-базовото нещо, всичко останало е надграждане. Това е двузначността на човешкото същество: то функционира и като индивид и като част от някакви колективи.

- Дни преди изборите как ще убедите гражданите, че този път градската десница няма да направи трик? Помните заявките на Реформаторския блок през 2014 г., че няма да допуснат Борисов отново до властта, а в изборната нощ един от лидерите на блока съобщи, че това било предизборен трик?

- Напълно сме наясно, че това много ни тежи. Че много хора, които се колебаят да гласуват за нас именно заради това, в крайна сметка, няма да изберат да гласуват за нас. Заради трика. И ето по тази причина следващият парламент за нас ще бъде тест да докажем, че можем да си държим на думата.

Затова за мен е важно да има отбор, да има и ясен подбор на хората, които ще влязат в парламента, както и да има ясна програма. Това са неща, които някому звучат малко счетоводителски, но аз искам да имаме инструмент, който е способен да се държи последователно. Досега "Демократична България" го е доказала това нещо. Ние сме в много остра конфронтация с управляващите, включително на ниво лично подадени сигнали.

- И през 2014 г. имаше персонална битка между РБ и ГЕРБ.

-Беше словесна, а това е различно. В крайна сметка разбирам, че каквото и да кажем и да направим преди да дойде моментът, в който хората да видят, че ние няма да гласуваме за ГЕРБ, ще остане това съмнение.

Ние трябва да си минем през нашите 40 години в пустинята. И като ме питахте защо имаме толкова малко подкрепа – това с трика е съществена част от причините. Ще минем отвъд това нещо и ще търсим разширяване на подкрепата си. Но искам да кажа на нашите зрители: ние няма да се предадем.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

Москва, Лондон, София. Протестите в защита на Навални
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:42 0:00
XS
SM
MD
LG