Връзки за достъпност

Извънредни новини

Катеренето като изкуство. Александра Тоткова и нейният път нагоре


Александра Тоткова

Тя е действаща европейска шампионка по спортно катерене при девойките, а преди две години зае третото място на Световното първенство в Акро, Италия. Носителка е на Годишната награда на Българската федерация по катерене и алпинизъм и още десетки отличия.

Макар и само на 16 години, преди два дни Александра Тоткова стана първата българка, достигнала до полуфинал на европейско първенство при жените. Тя е голямата надежда на българското спортно катерене и достигна до историческото постижение още при първото си участие в състезание при жените.

Европейската купа в Клагенфурт, Австрия, се проведе в дисциплината „боулдър“ – една от трите дисциплини в спортното катерене. При нея състезателите се катерят върху ниски стени, без да използват осигурителни въжета. Маршрутите често са сравнявани с математически задачи – важно е да разчетеш правилно движенията и да измислиш свое решение. За Алекс обаче има и по-добро сравнение.

„Боулдърите са като изкуство. Рутсетърите (хората, които подреждат маршрута – б.р.) нареждат нещо, което смятат, че ще е интересно и за състезателите, и за публиката. Катерачът сам трябва да си измисли вариант – дали ще бъде скок, дали ще сложиш пръсти или пета, дали да скочиш и с двете ръце за две хватки, дали ще се довериш да стъпиш на някоя плоча, на някой баланс“, казва Тоткова пред Свободна Европа.

Тя започва да се катери, когато е само на 8 години. За пръв път се докосва до спорта не в зала, а в мола в Пловдив, където тогава има стена. Баща ѝ я завежда да опита, на нея ѝ харесва и посещенията в мола зачестяват. Тогава той решава да потърси клуб. Алекс започва тренировки в Пловдив, а когато треньорът ѝ напуска града, тя също премества тренировките си.

Днес е състезателка на софийския клуб НСА, където тренира заедно с други млади надежди – Николай Русев и Димитър Русев, които също записват отлични резултати. Така ѝ се налага четири-пет пъти всяка седмица да пътува от Пловдив до София и обратно, за да тренира.

Казва обаче, че пътуването не я изморява, защото „всичко си иска жертви“. „Харесва ми чувството, когато направя труден маршрут, когато усетя как тялото ми се стяга – след това ми е готино, че съм преминала през този момент.“

Александра предпочита скалите, защото удоволствието да изкатериш някой маршрут в природата е по-голямо, а тръпката е много по-силна, отколкото в залата.

„Трудно ми е да си обясня как виждаш една скала, решаваш, че по нея можеш да преминеш, а тя ти позволява да я изкатериш до един определен предел“, продължава Алекс. Според нея е невъзможно да опише чувството на човек, който никога не е опитвал да се катери, защото „за нас е просто мания“.

В момента тя се готви за състезание в Перн, но гледа и по-напред във времето. На Олимпиадата в Токио тази година за първи път ще се проведат състезания по спортно катерене. Александра Тоткова се надява да има шанса да участва в следващите олимпийски игри през 2024 г.

„Искрено искам да стигна дотам“, казва тя и си пожелава да сбъдне част от мечтите си. После се замисля и се сеща, че един път учителката ѝ по философия им казала, че не е хубаво да ти се изпълнят всичките мечти. Алекс обаче не е съгласна и затова се поправя: „Всъщност, пожелавам си по-скоро да ми се сбъднат всичките!“

Facebook форум

Най-ново видео

Прегръдките отново са разрешени. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:18 0:00
XS
SM
MD
LG