Връзки за достъпност

Извънредни новини

Всички срещу най-богатите. Как новата футболна Суперлига се срина за 48 часа


Банер, развяван от самолет над стадиона на Лийдс преди началото на мача срещу Ливърпул, завършил 1:1 във вторник

Надали някой от милионите футболни привърженици по света, които в неделя следобяд са очаквали последните мачове за седмицата, е знаел, че в следващите две денонощия ще стане свидетел на най-голямото сътресение в европейския клубен футбол от десетилетия насам.

На 18 април вечерта 12 от най-богатите и успешни отбори в Европа обявиха, че създават нова Суперлига, която гарантира на учредителите си привилегията да се класират по право и да си разпределят печалби, много по-големи от тези в най-престижния клубен турнир – Шампионската лига.

Предвидени бяха 15 места за отборите основатели, както и още 5 за клубове, които се класират след квалификационна фаза, провеждаща се всеки сезон. Така на най-големите не би им се налагало да се борят за класиране в националните им шампионати, даващо квота за Шампионската лига, защото участието в новия европейски турнир им е осигурено по презумпция.

Идеята обаче беше приета като предателство не само към досегашните клубни формати на европейско ниво, а към играта като цяло. Обявяването на Суперлигата направи нещо, което изглеждаше трудно за прогнозиране – обедини срещу собствениците на най-богатите отбори привърженици, играчи, треньори, футболни федерации и дори държавни правителства.

Само 48 часа по-късно вече беше ясно, че по-голямата част от първоначалните учредители на новия турнир се оттеглят от него под натиска на масови критики и заплахи за тежки санкции от УЕФА и ФИФА.

Кой и защо подкрепи Суперлигата

Като инициатори на бунта срещу досегашното статукво в европейския футбол се заявиха шест отбора от Англия и по три от Испания и Италия. Германия и Франция нямаха свои представители. Учредители на Суперлигата станаха Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул, Челси, Арсенал, Тотнъм, Реал Мадрид, Барселона, Атлетико Мадрид, Ювентус, Милан и Интер.

Босовете на 12-те учредители на Суперлигата (отляво горе надясно долу): Флорентино Перес (Реал М), Жоан Лапорта (Барселона), Енрике Сересо (Атлетико М), Андреа Аниели (Ювентус), Стивън Жанг (Интер), Иван Газидис (Милан), Стан Крьонке (Арсенал), Джоел Глейзър (Ман Юнайтед), Джон Хенри (Ливърпул), Даниел Леви (Тотнъм), Роман Абрамович (Челси), Феран Сориано (Ман Сити)
Босовете на 12-те учредители на Суперлигата (отляво горе надясно долу): Флорентино Перес (Реал М), Жоан Лапорта (Барселона), Енрике Сересо (Атлетико М), Андреа Аниели (Ювентус), Стивън Жанг (Интер), Иван Газидис (Милан), Стан Крьонке (Арсенал), Джоел Глейзър (Ман Юнайтед), Джон Хенри (Ливърпул), Даниел Леви (Тотнъм), Роман Абрамович (Челси), Феран Сориано (Ман Сити)

Първият председател на турнира трябваше да бъде президентът на 13-кратните европейски шампиони от Реал – Флорентино Перес, а негови заместници – колегата му в Ювентус Андреа Аниели, както и един от собствениците на Манчестър Юнайтед – Джоел Глейзър.

В понеделник Перес даде подробно телевизионно интервю, в което обясни причините за това начинание и целите, които то си поставя. Той цитира резултати от социологически изследвания, според които по-младите футболни фенове нямат особен интерес към мачовете от предварителните групи на Шампионската лига, а следят надпреварата едва от четвъртфиналната ѝ фаза нататък.

Спомена и че резултатите от допитванията са показали, че тези зрители трудно издържат 90-минутен мач в началото на турнира. Затова, по думите му, или трябва да се намали продължителността на срещите, или да бъде предложен нов, по-интересен формат, който веднага противопоставя големите европейски отбори.

Като основна причина за обявяването на Суперлигата обаче Перес изтъкна финансовите загуби на големите клубове покрай пандемията от коронавирус. Според него за два сезона Реал Мадрид е изгубил около 400 млн. евро, а новата надпревара би могла бързо да обърне тази тенденция.

Какви бяха финансовите параметри

Това, което изглеждаше съвсем ясно от самото начало, беше, че новата Суперлига ще даде неограничени възможности на богатите клубове да станат много по-богати и ще ограничи достъпа на по-малките и бедни отбори.

Основен спонсор за осъществяването на идеята беше американската инвестиционна банка JP Morgan, която по данни на Bloomberg се беше съгласила да направи първоначална инвестиция от 3,5 млрд. евро. Според източници на медията 12-те клуба учредители са подписали обвързващо споразумение за участие в Суперлигата, което е било ключово за отпускането на сумата при лихва между 2% и 3% за 23-годишен период.

Фенове на Челси блокираха за над час във вторник автобуса на отбора пред клубния стадион "Стамфорд бридж" в знак на протест срещу участието му в Суперлигата
Фенове на Челси блокираха за над час във вторник автобуса на отбора пред клубния стадион "Стамфорд бридж" в знак на протест срещу участието му в Суперлигата

В общото изявление, разпространено в неделя от отборите участници, се казваше, че ежегоден турнир от такъв ранг ще им даде възможност както за по-големи печалби, така и за дългосрочни неограничени солидарни плащания. Споменаваше се, че те ще достигнат до общо 10 млрд. евро в първоначалния период на съществуване на турнира.

Макар форматът силно да ограничава възможността за участие на по-малките и бедни отбори, Флорентино Перес обясни, че те също биха имали полза, защото богатите клубове ще имат достатъчно пари, за да купуват играчите им. Нещо, което според него в момента не се случва заради загубите покрай COVID-19.

Кой беше против

Още в първите часове след обявяването на Суперлигата обаче, изненадащо изказване направи британският премиер Борис Джонсън, който обяви, че реализирането ѝ „ще нанесе сериозна вреда на футбола“.

„Тази идея ще порази право в сърцето националните първенства и ще засегне феновете в цялата страна. Клубовете, които са се въвлякли в тази инициатива, трябва да се обърнат към феновете си и футболната общественост преди да предприемат крайни действия“, написа Джонсън в социалните мрежи.

Примерът му беше последван от херцога на Кеймбридж принц Уилям, която заяви в Туитър, че „сега, повече от всякога, трябва да защитим цялата футболна общност – от най-високото ниво до основите“.

В понеделник излезе официално съобщение на британското правителство, в което то декларира „пълна подкрепа към футболните власти“ на Острова, за да бъде „спрян този план“. Последваха и други политически изявления – френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Марио Драги също заявиха, че са на страната на УЕФА и ФИФА в усилията им да спрат Суперлигата.

Банери срещу Суперлигата се появиха още в понеделник на клубния стадион на Ливърпул "Анфийлд Роуд"
Банери срещу Суперлигата се появиха още в понеделник на клубния стадион на Ливърпул "Анфийлд Роуд"

В този дух междувременно прозвучаха и позициите на футболните федерации в Англия, Испания, Италия, Франция, Германия, дори Русия. В отпора срещу новия европейски клубен турнир масово се присъединяваха фенове и футболни легенди. Започнаха да се появяват и първите сигнали, че играчи от отбори учредители също са против идеята.

Каква беше развръзката

Така се стигна до вторник вечерта, когато стана ясно, че Манчестър Сити и Челси се оттеглят от Суперлигата. След тях това направиха и останалите четири английски отбора. Борис Джонсън приветства решението им, определяйки го като „правилния изход за всички футболни фенове, за самите клубове и за цялата общественост“.

Лишена от присъствието на представителите на топ 6 от от Висшата лига в Англия, Суперлигата вече изглеждаше обречена в зародиш, макар че останалите ѝ учредители все още не го бяха признали официално.

„Нашето предложение е насочено към това да се осигури развитие на спорта, като същевременно се гарантират ресурси и стабилност за развитието на футболната пирамида, включително помощ за цялата футболна общност, която е изправена пред финансови затруднения заради пандемията“, гласеше отговорът на ръководството на новообявения турнир.

Босът на Ювентус Андреа Аниели обаче окончателно призна капитулацията на целия план в сряда. Тогава той беше потърсен от Ройтерс с въпроса дали Суперлигата е възможна без шестте английски отбора, които сумарно биха привлекли най-много спонсори и привърженици.

Плакат срещу Суперлигата на фасадата на пъб близо до клубния стадион на Манчестър Юнайтед "Олд Трафорд"
Плакат срещу Суперлигата на фасадата на пъб близо до клубния стадион на Манчестър Юнайтед "Олд Трафорд"

„За да бъда честен – не. Очевидно случаят не е такъв. Аз обаче оставам убеден в красотата на този проект. Това щеше да бъде най-доброто състезание в света. Не мисля, че като цяло нашата индустрия е искрена. Няма да казвам от колко клуба ми се обадиха в последните 24 часа, за да попитат дали могат да се присъединят“, заяви в отговор Аниели, според когото натискът от Борис Джонсън е оказал ключова роля за оттеглянето на английските отбори.

Освен него обаче, Суперлигата вече беше критикувана от треньорите на Ливърпул, Манчестър Сити и Барселона – Юрген Клоп, Пеп Гурадиола и Роналд Куман. Целият състав на действащия английски шампион пък публикува общо изявление срещу турнира в профилите си в социалните си мрежи, а капитанът на Манчестър Юнайтед Хари Магуайър беше заплашил с бунт изпълнителния директор на клуба Ед Удуърд. В крайна сметка последният беше принуден да обяви, че напуска поста си в края на годината.

На фона на този бърз развой на събитията символно прозвуча във вторник изказването на Роберто Де Зерби, треньор на италианския отбор Сасуоло, заемащ осмо място в Серия А:

„За футбола това е еквивалент на държавен преврат. Футболът принадлежи на всички, това е меритокрация, а [от Суперлигата] просто пуснаха съобщение на един нов сайт. Сякаш поставиха знамената си на нечия чужда територия. Сякаш синът на работник вече не може да мечтае да е лекар или адвокат. Сякаш те го взимат. Футболът има обществена роля, която е различна от тази на другите спортове.“

В сряда вечерта Сасуоло гостуваше на Милан и го победи след обрат с 1:2. Малко по-рано Милан, Интер, Ювентус и Атлетико Мадрид също бяха потвърдили оттеглянето си от Суперлигата, оставяйки там само Реал Мадрид и Барселона.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

Първите частни предприемачи в Куба
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:00 0:00
XS
SM
MD
LG