Връзки за достъпност

Извънредни новини

Разбираме ли те? Учени преоткриха каменна плоча на 4000 години


Плочата от Сен Белек е с размери 1,5 на 2 метра. Снимката е правена преди десетилетия.

Да откриеш съкровище и да не знаеш какво да го правиш над 100 години. Това се е случило с едно парче камък, което днес може да се окаже най-старата триизмерна териториална карта в Европа.

Наричат го "плочата от Сен Белек". Тя е голяма 1,5 на 2 метра. Знаците върху нея са били изсечени между 2500 и 1600 г. пр. н. е., тоест по времето на ранната бронзова епоха. Това е картографски запис на регион от западната част на полуостров Бретан във Франция, гласи една от водещите хипотези за това какво представляват знаците.

Резултатите от проучването бяха съобщени в Бюлетина на френското праисторическо общество (Bulletin de la Société préhistorique française) през април тази година. Но откриването на самата плоча се е състояло много по-рано.

Открита и прибрана, но не и изследвана

Учените попадат на нея още през 1900 година по време на разкопки на надгробна могила във френската област Финистер. Откритието е направено от местния археолог Пол дю Шателие. През 1924 година Националният археологически музей в Париж откупува плочата, но през следващите девет десетилетия не я проучва, нито я излага.

Плочата е преоткрита случайно през 2014 г

Тя е преоткрита случайно през 2014 година при инвентаризацията на музейно хранилище, разположено в град Сен Жермен ан Ле.

От 2017 година насам находката е обект на научни изследвания, извършвани включително и с помощта на технология за триизмерно сканиране. Чак тогава неразбираемите знаци, гравирани отгоре, започват да "проговарят". А са били създадени преди цели 4 000 години.

Реката, долината, селищата

“Наличието на повтарящи се мотиви, свързани с линии, създава впечатлението, че гравюрите имат картографски характер,” казва за Гардиън говорител на изследователския екип.

Проучването на археолозите сочи, че картата изобразява река Одет, както и селища в нейната долина, обитавани от местното население през ранната бронзова епоха. Според научната публикация разположението на тези селища по картата съвпада с археологическите сведения от региона.

Територията на долината, изобразена върху плочата, има реален размер от 29 квадратни километра.

Древните картографи са пресъздали територия от 29 кв. км с точност от 80%

Древните картографи са пресъздали тази територия с точност от 80%. Част от съдържанието на картата е преекспонирано, което води до малки разминавания между нея и действителния терен. Учените отдават неточностите на това, че картата все пак е правена на око.

За какво им е служила?

Все още не е ясно за какво е била използвана тази карта, но учените се съмняват, че тя е служила за навигация.

“В повечето случаи навигацията се е извършвала чрез устна комуникация: За да стигнеш до такова и такова място трябва да пресечеш тази или онази река,” казва Иван Пайе, който е един от авторите на научната публикация, в интервю за Френския археологически институт за консервация.

В могилата, където е открита плочата, е бил погребан заможен земевладелец, гласи научната публикация. Картата най-вероятно представлява кадастрален план на неговите владения.

"Твърда ръка" в бронзовата епоха

Археолозите предполагат, че земевладелецът е използвал плана за разпределянето на плодородната земя, която е отдавал за обработване. Това твърдение е обвързано и с предположението, че населението на Бретан от ранната бронзова епоха е използвало правна система, уреждаща ползването на обработваемата земя.

Когато дю Шателие е открил плочата, тя е била разбита на парчета

В коментара си за Гардиън археологическият екип предлага и допълваща хипотеза. Тя се основава на факта, че когато дю Шателие е открил плочата, тя е била разбита на парчета.

“Плочата от Сен Белек изобразява територията на йерархична политическа общност, която е управлявала владенията си с твърда ръка", казва ученият. Той си обяснява разбиването на плочата като "символичен акт на порицание спрямо властващите. Този акт, както и погребването на парчетата, сочат за протест срещу политическия елит, който е управлявал тази територия няколко века през раннобронзовата епоха.”

Утвърдените теории за епохата

В изказване за Франс прес Пайе твърди, че плочата от Сен Белек поставя под въпрос някои утвърдени археологически теории за бронзовата епоха. Например тази: “Можем ли все още да говорим за праисторическите общества като за безписмени, след като разполагаме с географска карта, която използва легенда?”

Археолозите са сравнили гравюрите с подобни праисторически изображения от други части на Европа, както и с такива от Сахара и Папуа Нова Гвинея.

“В света има няколко подобни карти, гравирани върху каменни плочи", казва археологът Клеман Никола. Той обаче уточнява, че другите карти "са по-скоро свободни интерпретации".

За него голямото откритие в плочата от Сен Белек е следното: "За първи път откриваме карта, която да възпроизвежда географски регион в мащаб”.

Балканите в епохата на бронза

На Балканите бронзовата епоха започва няколко столетия по-рано, отколкото в северозападна Европа. Носителите на така наречената заради погребалните си ритуали “ямна култура” се заселват по земите на североизточна България около 3200 г. пр. н. е.

На Балканите бронзовата епоха започва няколко столетия по-рано

За разлика от обитателите на Бретан, които най-вероятно са водили земеделски уседнал начин на живот, това население е било номадско. Най видимите археологически следи, оставени от него, са многобройни надгробни могили, разположени в земите на днешна Украйна, Румъния и Източна България.

В много от тези могили са открити каменни плочи. В своята “История на Добруджа” професор Хенриета Тодорова описва плочите като “грубо антропоморфни” и отбелязва, че върху по-късните от тях личат детайли “нанесени с вдълбани линии”. Предполага се, че плочите са стояли изправени върху гробните могили, но са се свлекли с течение на времето.

В сравнение с плочата от Сен Белек,тези “надгробни паметници” изглеждат много износени, защото най-вероятно са били изложени на открито в продължителен период от време.

В случай, че плочата от Сен Белек е служила за кадастрална карта, която да сочи какво е разпределението на обработваемата земя, то би следвало тя да е износена като плочите от Добруджа, каза за Свободна Европа д-р Борислав Бориславов от Националния археологически институт при БАН.

“Ако идеята беше да е кадастрална карта, би трябвало тя да се намира на площада в селището, за да може да се вижда от всички", казва той. И добавя: "в този случай обаче тя щеше да има следи от дълъг престой на открито”.

Според Бориславов, който е специалист по бронзовата епоха, по-вероятно е плочата “да е давала информация за това какви земи е управлявал човекът, в чиято надгробна могила тя е открита”.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG