Когато Дармон Рихтер и трима приятели се насочват към затворената пустош около Чернобил през лятото на 2018 г., те носят две важни неща: карта от времето на СССР и верижен трион. В картата са изброени всички паметници в района, които са свързани с Втората световна война.
Рихтер е британски фотограф и писател. „Много от пътищата на тази карта вече не бяха там, тъй като са били блокирани или ерозирали през годините. Имаше едно село, където падналите дървета бяха напълно преградили пътя“. Това разказа Рихтер пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL).
Благодарение на верижния трион групата успява да направи просека към отдавна изоставеното селище. Близо до селото Рихтер заснема един от десетките паметници от Втората световна война, които остават в Украйна, и замърсената с радиация зона на Беларус. През последните осем години авантюристът си е поставил за задача да снима и изследва тези паметници. Той се съгласи да сподели няколко от своите находки с RFE / RL.
Рихтер казва, че в много райони на зоната украинските власти позволяват на бивши жители да посещават изгубените си села веднъж годишно. „През уикенда след Великден тези хора се връщат в бившите си домове, за да посетят паметници, църкви и гробовете на любими хора. Така че те често използват тази възможност, за да поддържат гробове и паметници, оставяйки там и изкуствени цветя. "
Британецът описва усещането по тези места: „странно, но някак красиво е да карате през напълно изоставено село, където всички къщи са в разпад, след това в центъра му да намерите военен паметник с окосена трева около него и пъстри цветя, разпръснати на постамента му".
Рихтер казва, че няколко паметника на историческата карта, която е използвал, са изчезнали. Много места в замърсената с радиация зона са били разграбени след ядрения взрив през 1986 г., както и някои от военните паметници в региона, направени от ценни метали.
Самоличността на пилота очевидно е била разкрита по-късно. На по-нова плоча е изписано: „Младши лейтенант Сафар Абуталибогли Курбанов: 1923-1943“.
Паша Осидач е в ролята на вестоносец на партизани по време на нацистката окупация в района около Чернобил. Твърди се, че Паша е криела жизненоважните съобщения в плитките на дългата си коса. През 1943 г. нацистите я залавят с такива съобщения и я измъчват, преди да я погребат жива. Тогава Паша е на 21 години.
През 1965 г. останките ѝ са погребани отново в родното ѝ село. 20 години по-късно семейството ѝ решава да поръча паметник от местен скулптор. Бронзовата статуя е готова през 1986 г., но така и не е издигната в Ладижичи, тъй като по това време селото е евакуирано. Паметникът остава на безопасно място, а по-късно е издигнат в училищен двор в Чернобил. След това е преместен в Градския парк на славата в Чернобил, където можете да го намерите сега.
Не всички паметници в зоната са добре поддържани, понякога по очевидни причини.
Днес това е най-радиоактивната точка на земята.
През 2005 г. украинската поетеса Лина Костенко пише за тази статуя: „В Товстий Лис има младо момче между две дървета. Когато имаше пожар, дърветата също горяха и паметникът стана толкова горещ, че гърдите му се отвориха ... като във война ... Намерихме стара консервна кутия, напълнихме я с вода, откъснахме няколко малки бели цветя и ги оставихме за войника.”
Рихтер разказа още, че експедициите му за намиране на такива паметници са "отрезвяващо напомняне" за слоевете на историята в горите около Чернобил.
„Този регион е загубил повече хора във войната, отколкото в Чернобилската катастрофа. Мисля, че външните хора са склонни да забравят историческите трудности на това място. Като чуят "Чернобил", всичко, което си представят, е бедствието през 1986 г. Но прекараното време с тези паметници беше отрезвяващо напомняне за това колко много са преживели тези общности преди този момент."
Докато Рихтер снима този паметник, две възрастни жени, които са се върнали в селото след евакуацията през 1986 г., са чули колата на Рихтер и са отишли, за да видят какво се случва. Фотографът разказва: "те забелязаха интереса ми към паметника и веднага започнаха да споделят личните си спомени от събитията, за които е издигнат паметникът. И двете са били млади момичета, когато нацистите са окупирали селото им."
Повечето места от снимите на Рихтер са достъпни при обиколка с екскурзовод, но има проста причина, поради която са описани в толкова малко сайтове.
„Чернобил е с размерите на държава, а повечето туристи, които отиват, прекарват там само един или два дни“, казва фотографът. „Така че, разбира се, те посещават големите, емблематични места - електроцентралата, охладителните кули... В същото време наоколо има десетки села, разпръснати на обширна територия, която рядко се посещава от някого. Не че не можете да отидете там, но туристическите компании обикновено приемат, че тези места няма да бъдат интересни за чужденците. А те самите няма да искат да посетят място, ако не знаят, че то съществува!"
Рихтер казва, че надеждата му за проекта е, че „като добавя образ към имената на тези изгубени села, това може да насърчи хората да мислят за региона на Чернобил като нещо повече от мястото, където централата е избухнала през 1986 г.“
Текстът е написан от Еймъс Чапъл по разкази на Дармон Рихтер
