Връзки за достъпност

Извънредни новини

Затварянето на Запада. Как свободната търговия стана рискова територия


Vladimir Shopov, political analyst, Bulgaria, author

Като всички държави, председателстващи ЕС, Португалия не е изключение. Нейното правителство също има естественото политическо желание да остави следа, да придвижи нагоре в дневния ред на организацията някоя тема, която е близка до нейните интереси и разбирания.

Още в началото на 2021 г. външният министър, Аугусто Сантос Силва си постави подобна цел – окончателното приемане на споразумението за свободна търговия с Меркосур (общият пазар на страни от Южна Америка - Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, като Венецуела е със суспендирано членство, а Боливия е в процес на присъединяване).

"За" и "против" идеята

Работата по неговия текст приключи още през лятото на 2019 след две десетилетия преговори, но Франция, Ирландия и Европейския парламент продължават да настояват за допълнителни ангажименти и засега стопират финализирането му. Като основна причина се изтъква климатичната политика на страни като Бразилия, изсичането на Амазония и общото ниво на стандартите за защита на околната среда.

Свободната търговия в западните общества е вече политически токсична

Но реалността е по-различна. Ирландия е притеснена от либерализацията на селскостопанските стоки, а Еманюел Макрон няма никакво желание да приеме ново споразумение за търговска либерализация преди изборите през идната година.

Всъщност свободната търговия в западните общества е вече политически токсична и нейното бъдеще извън общия пазар на ЕС е под съмнение.

Ваканция за свободната търговия

Основна причина за тази нарастваща токсичност е решението на западните граждани да стоварят цялата вина за състоянието на собствените си икономики върху ускорената икономическа либерализация през последните десетилетия. За сметка на други обяснения, които икономистите от години предлагат: автоматизация и технологична революция, общо забавяне на растежа и преструктуриране на стопанствата, недостатъчни национални компенсаторни мерки и други.

Така или иначе, свободната търговия е вече рискова територия за повечето политици и те все повече я заобикалят. Нещо повече - след Брекзит, Доналд Тръмп и нарастващото влияние на различни национал-популисти, дори установените партии я поставиха в политическата периферия и де факто обявиха таймаут за всякакви нови подобни проекти.

Затваряне на Запада точно сега?

Европейската сделка с Меркосур е просто наследство от близкото минало, но нейната съдба остава неясна. В подобна ситуация опазването на вече постигнатите споразумения или ограничаването на атаките срещу тях с частични предоговаряния ала НАФТА изглеждат като програма максимум.​

Западът се самозатваря точно когато други региони правят обратното

Погледнато по-стратегически обаче, Западът прави грешка с този подход, защото избира самозатварянето точно в момент, в който други региони правят обратното и допълнително ускоряват своето развитие.

Само за няколко години в Азия влязоха в сила две големи споразумения за свободна търговия. През 2018 година беше подписано „всеобхватно и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство“, наричано ТТП-11. Това е договор за свободна търговия между 11 държави – Австралия, Бруней, Канада, Чили, Япония, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур и Виетнам.

Всъщност то е продължение на Транстихоокеанското партньорство, което беше договорено през 2016 година и в което участваха и САЩ. След избирането на Доналд Тръмп обаче страната се оттегли и мнозина предричаха края на цялостната нова търговска рамка.

Само че страните успяха да го предоговорят и съхранят - най-вече под инициативата на Япония и Канада.

За какво е споразумението

Споразумението предвижда „дълбоко сътрудничество“ и далеч не се изчерпва с отпадането на тарифни ограничения, а включва хармонизация на стандарти в различни сектори, режим за защита на интелектуални права, мониторинг на държавни субсидии и други.

Геополитическото значение на ТТП-11 само ще нараства

Геополитическото значение на договора ще нараства и затова не е случайно, че новата администрация във Вашингтон, макар и публично предпазлива, обмисля варианти за връщане на страната в него през идните години.

В търсене на нова роля пък, Великобритания преди два месеца вече официално заяви своето желание да се присъедини. Дори Китай намекна за интерес от членство, макар на този етап това да е по-скоро блъф по простата причина, че присъединяването предполага сериозна хармонизация, която Пекин традиционно избягва.

Но има и друго

В края на 2020 г. беше подписано Регионалното цялостно икономическо партньорство (РЦИП) между 15 държави (страните от АСЕАН плюс Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия), представляващи около 30% от световното население и 30% от глобалния БВП.

Това е първото споразумение, което включва три от четирите най-големи икономики в Азия (Китай, Япония и Южна Корея), след дълголетни спорове и провалени различни опити за по-тясно сътрудничество. В същото време РЦИП е по-близо до старите споразумения за свободна търговия с много по-голям фокус върху премахване на формалните пречки за обмен, отколкото върху по-обхватна и дълбока координация и хармонизация.

Пекин се надява да укрепи своите позиции в Азия

От тази гледна точка,то е много повече по вкуса на Пекин, отколкото ТТП-11 и ентусиазмът на Китай не е изненада. Нещо повече, страната очевидно беше двигател на по-бързото приключване на преговорите в търсене на укрепване на своите геополитически позиции в Азия.

Отказът на Индия в крайна сметка да стане член допълнително улесни плановете на китайците. Икономистите са разделени относно реалния ефект от споразумението, но желанието на азиатските страни за повече и по-свободен обмен се усилва, а и за тях е напълно логично геоикономическото изместване на изток да бъде последвано от неговата множествена институционализация.

Един "забравен" континент

Още по-впечатляваща е картината в Африка. Там вече е в сила най-голямото по брой държави континентално търговско споразумение, което включва 54 страни. Неговото приемане идва след десетилетия политическа реторика и малко реалистични възможности за осъществяването му.

Множеството подрегионални формати илюстрираха мисленето на повечето политици на континента, а оптимистите просто очакваха те постепенно да се трансформират в една нова и цялостна рамка.

Африканската континентална зона за свободна търговия (АКЗСТ) прави опит за създаване на общо икономическо пространство и пазар с различни свободи, но това е по-скоро дългосрочна политическа цел, отколкото обозрима вероятност.

До края на 2022 вътрешната търговия в Африка ще скочи с над 50%

Според ООН само до края на 2022 година вътрешно-континенталната търговия ще скочи с над 50%. Регионалната икономическа интеграция на Африка ще бъде изключително сложно начинание, насечено от дълбоки политически несъгласия, остатъчен протекционизъм, тежки инфраструктурни и институционални дефицити, недоверие между отделните държави, неравномерно развитие и други.

Но дори в този заплетен контекст достатъчно политически лидери признаха очевидните ползи от либерализацията и направиха съществена стъпка в тази посока.

Обратно в ЕС

Следващи вълни от търговска либерализация от страна на западния свят остават малко вероятни. От една страна в неговите рамки този процес е най-напреднал и върви от десетилетия. От друга, социалните възприятия и недоволства спрямо глобализацията ще се разтеглят и през започналото десетилетие.

Споразумението ЕС-Меркусор може въобще да не стане факт, а възможността Европа да възобнови / стартира преговори за подобни споразумения със САЩ и Китай е по-скоро теоретична.

Независимо от геополитическия императив, малка остава и вероятността Джо Байдън да върне САЩ в ТТП-11. Пекин подхвърли намерения за членство в последното, но това е по-скоро външнополитически сигнал.

Погледнато отвисоко, тенденцията е за развитие и укрепване на свободната търговия в рамките на отделните региони на света и далеч по-малко между тях. Напълно възможно е тя да се задълбочи още повече, ако процесите на near-shoring наистина наберат скорост.

От тази гледна точка сме по-скоро свидетели на развитие и укрепване на регионални сили. В този смисъл, сякаш глобализацията ще оцелее като регионализация.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Владимир Шопов

    Владимир Шопов е завършил Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001 г.), съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016).

Facebook форум

Най-ново видео

Сушата, която убива животните
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:58 0:00
XS
SM
MD
LG