“Когато се целиш високо, очаквай да стигнеш високо“. Това е мотото, което Цанг Ин Хун постоянно повтаря, особено пред приятелите си.
В крайна сметка думите й преминават в дела и постижения, след като през уикенда тя се превърна в най-бързата жена изкачила Еверест. На 45 години Хун успя да постигне време от 25 часа и 50 минути, подобрявайки предходния рекорд от 39 часа и шест минути.
Борбата й със себе си и планината започва много отдавна. Тя се ражда в континенталната част на Китай, но когато е на 10 години, родителите й се преместват в Хонконг. Момичето има голямо желание да се занимава със спорт, но скромните възможности на семейството й оставят само опцията да се включва в безплатните училищни програми.
“Когато бях малка често ходех да тичам в планината, играех баскетбол и още други спортове“, казва Хун. Впоследствие тя избира кариера на учител, но страстта й към спорта и по-специално към планината се запазва.
Така преди 11 години учителката започва активни тренировки по катерене и прави все повече планински преходи. Хун до такава степен се посвещава на желанието си да успее да изкачи Еверест, че дори напуска работата си в училището, в което преподава.
По пътя към върха обаче не всичко преминава лесно. Още в първия й опит за изкачване през 2014 г. тя се налага да се откаже, след като лавина в близост до един от базовите лагери убива 16 шерпи.
В крайна сметка, след 7 години на тежка подготовка, тя успява да покори върха. Това първо постижение е от сериозно значение, тъй като тя се превръща в първата жена от Хонконг, която успява да го направи.
Още тогава в главата на Хун се заражда идеята да опита да изкачи най-високият връх за рекордно време. И подготовката започва. Междувременно, през 2018 г. е поставен и рекордът за скоростно изкачване, който тя подобри преди дни.
По пътя към върховото постижение отново не липсват трудности. Първо през 2020 г. тя няма възможност да прави изкачвания, тъй като миналогодишният сезон бе отменен заради пандемията от коронавирус.
Тази година тя получава едно от едва 408-те издадени разрешителни за изкачването на най-високия връх. Времето също не е й помага, когато в началото на май опитът й е прекратен, след влошаване на времето в подстъпите към върха.
Това кара Хун да гледа на постигнатия рекорд не само с радост, но и облекчение.
“Всъщност съм облекчена и щастлива, защото не съм се целила в подобряването на рекорди. Просто исках да предизвикам себе си“, каза Хун пред журналисти в столицата на Непал Катманду. За нея успехът е и възможност да предаде наученото напред и да дава пример, че дори най-високите цели могат да бъдат постигнати.
“Облекчена съм, защото мога да докажа пред приятелите си и учениците си, че нещата се получават, когато работиш“, казва тя.
