Връзки за достъпност

Извънредни новини

Интервю, писмо, проверка. Кои са "тайните", заради които ДАНС набеляза Бойко Рашков


Бойко Рашков оглавяваше Националното бюро за контрол на СРС до края на 2018 г. и неведнъж публично се конфронтира с прокуратурата, ДАНС и парламента, докато заемаше този пост
Бойко Рашков оглавяваше Националното бюро за контрол на СРС до края на 2018 г. и неведнъж публично се конфронтира с прокуратурата, ДАНС и парламента, докато заемаше този пост

Точно преди две години в редакцията на Свободна Европа пристигна писмо от ДАНС. Поискаха текст и видео от публикувани интервюта с Бойко Рашков. Любезното писмо молеше да побързаме заради "кратките срокове" в постановлението на прокуратурата за извършване на проверка. Така и направихме.

Две години по-късно Бойко Рашков е вицепремиер и министър на вътрешните работи в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев. Силовият вицепремиер поиска и получи уволнението на ключови фигури, сред които и председателят на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Димитър Георгиев и един от заместниците му, Недялко Недялков.

Те не му останаха длъжни. Първо Георгиев обяви в деня на смяната си с Пламен Тончев, че Рашков е с отнет достъп до класифицирана информация от 2019 г. Няколко дни по-късно Недялков допълни, че достъпът на Рашков до класифицирана информация е бил отнет заради "разгласяване на такива данни".

Бойко Рашков получава автоматично достъп до класифицирана информация, както и всеки министър. Освен това, през 2019 г. - когато е отнет достъпът му - той не заема никаква публична длъжност и остава неясно защо изобщо е имал такъв достъп.

Наистина ли става въпрос за разгласяване на държавна тайна или в дъното стои съвсем различен сюжет?

Но дали онова писмо, с което започнахме, не е ключът към разкриването на тази история? И наистина ли става въпрос за разгласяване на държавна тайна от Рашков или в дъното стои съвсем различен сюжет?

Димитър Георгиев и Недялко Недялков не пожелаха да разкрият конкретни подробности. Преди няколко дни Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) потвърди пред медиите, че достъпът на Рашков действително е бил отнет на 23 април 2019 г., но не съобщи на какво законово основание.

Само два месеца преди това да се случи обаче, Рашков дава две интервюта пред Свободна Европа, в които коментира множество данни за незаконно използване на специални разузнавателни средства (СРС), включително и по случаи, добили широка публичност преди това.

Малко по-късно ДАНС проявява интерес точно към тези интервюта заради образувана прокурорска проверка. Оттогава насам обаче липсва публична информация дали тази проверка е довела до образуване на разследване и повдигане на обвинение. А разгласяването на държавна тайна - за каквото намеква Недялков - е тежко престъпление и може да бъде установено само от съда с влязла в сила присъда. Такова нещо не се е случило.

Нито прокуратурата, нито ДАНС, нито ДКСИ реагират на изпратените им въпроси по случая. Потърсен от Свободна Европа, Бойко Рашков също се въздържа от коментар по темата "на този етап".

В следващите редове подреждаме датите и събитията.

"Полъх от 1948 г."

На 20 януари 2019 г. Свободна Европа публикува статия, в която се съобщава, че издателят на в. "Сега" и собственик на "Овергаз" Сашо Дончев е бил обект на СРС, като използването им е било обосновано с текст от Наказателния кодекс (НК), който датира от ерата на сталинисткото правораздаване.

Става въпрос за т.нар. вредителство срещу икономиката, регламентирано в член 107, чиято последна редакция в НК е от 1968 г. Не е известно българският съд някога изобщо да е разглеждал дело, образувано по този текст.

Сюжетът с подслушването стана известен покрай скандала "ЦУМ-гейт", когато Дончев публично заяви, че е бил повикан на среща с бившия главен прокурор Сотир Цацаров и на нея той е дал на Дончев да разбере, че комуникациите му се следят от службите.

В статията на Свободна Европа бяха публикувани и извадки от видеоинтервю с Бойко Рашков, в които той разказва за случай на използвани СРС по "екзотичен текст" от НК, който обаче Националното бюро за контрол на СРС не е успяло да провери - причината е отказ на ДАНС да съдейства. Рашков оглавяваше Бюрото до края на 2018 г.

Бойко Рашков за СРС-тата по прокурорската проверка за вредителство
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:40 0:00

"Става дума за един български гражданин. Дали се казва Сашо Дончев, или се казва по друг начин, с друго име, това не е най-същественото. Най-същественото е, че един държавен орган на практика е лишен от възможността да охранява, да защитава правата на граждани, които са ограничени с незаконно използване на СРС", казва тогава Рашков пред Свободна Европа.

"СРС в стаята на съда"

Половин месец по-късно, на 4 февруари, Свободна Европа публикува нова статия, в която бившият председател на Националното бюро за контрол на СРС отново дава интервю. Този път темата е варненският съдия Светлозар Георгиев, който е бил поставен под тотален контрол от ДАНС заради съмнения, че ще получи подкуп от Веселин Марешки.

Такива доказателства така и не са открити, но магистратът е принуден да си направи отвод по делото, след което подава молба за проверка дали е бил обект на незаконно подслушване.

"Наказателното дело беше приключено по отношение на този магистрат. Естествено, че той беше видял използването на СРС в материалите по делото спрямо него. Искаше от нас да извършим проверка и да получи отговор дали прилагането е било законосъобразно", разказва Рашков с уточнението, че тази проверка така и не приключва с конкретен резултат.

Как прокуратурата и депутатите мълчаливо толерират безконтролните СРС
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:36 0:00

В рамките на това свое интервю той отново казва, че неведнъж е призовавал правителството, парламента и прокуратурата към намиране на решение на проблема с нежеланието на ДАНС да предоставя материали за СРС на проверяващите от Бюрото. Изказванията му обаче са неглижирани както от бившите управляващи от ГЕРБ и "Обединени патриоти", така и от бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Мерки така и не са взети.

Писмото от ДАНС

Коментираните от Рашков институции не реагират по никакъв начин след публикуването на двете му интервюта в началото на 2019 г.

В края на май същата година обаче Свободна Европа получава писмо от ДАНС, с което зам.-председателят Николай Ненков моли на агенцията да бъдат предоставени въпросните две статии на хартиен носител, както и излъчените видеокадри с Рашков – на дигителен носител.

Като основание за това искане е посочена прокурорска преписка, образувана по-рано през 2019 г. в Софийската градска прокуратура (СГП). При проверка на нейния номер в електронната деловодна система в сайта на държавното обвинение, обаче не излиза резултат. Това може да се обясни по два начина: въпросната преписка е засекретена или данни за нея не са качени в системата по някаква друга причина.

Въпроси без отговори

Свободна Европа отправи няколко запитвани до компетентните в случая институции – прокуратурата, ДАНС и ДКСИ. Попитахме държавното обвинения на какъв етап се намира въпросната проверка на СГП, разполага ли прокуратурата с доказателства, които да уличават Рашков в разгласяване на държавна тайна, както и дали има образувано такова дело.

Попитахме ДАНС дали проверката, по която агенцията поиска двете интервюта на Рашков, има отношение към отнетия му в края на април 2019 г. секретен достъп. Попитахме и дали агенцията е предавала на прокуратурата доказателства за разгласяване на държавна тайна от Рашков с мнение срещу него да бъде образувано разследване.

В запитването до ДКСИ поискахме информация на какво основание е бил отнет секретният достъп на Рашков преди две години, както и на какво основание той е продължавал да има такъв - цели 4 месеца, след като вече не е заемал пост, който предполага работа със секретни материали.

До редакционното приключване на статията не получихме отговори от нито една от трите институции.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Има над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, "Сега" и "Медиапул".

XS
SM
MD
LG