Връзки за достъпност

Извънредни новини

Жорж Льометр, който взриви Вселената


Жорж Льометр, физик (1894 – 1966)

Произход: Белгия

Образование: Йезуитски колеж в Шарлероа, Католически университет в Льовен, Кеймбридж, Масачузетски технологичен институт

Интереси: Физика, математика, астрономия, теология

Постижения: Пръв изказва идеята за Големия взрив като теория за произхода на Вселената, която нарича хипотеза за първичния атом; две години преди статията на Едуин Хъбъл той пръв предлага теорията за разширяващата се Вселена, широко и погрешно приписвана на Хъбъл

Журналист подхвърля, че само трима души разбират Общата теория на относителността, а Артър Едингтън, дал първото доказателство за нея, пита: „Трима? Аз и Айнщайн – но, за Бога, кой е третият?” Третият е Жорж Льометр, белгиец, който развива идеята за разширяващата се Вселена и слага фундамента на модерната космология с теорията за Първичния атом, Космическото яйце или Големия взрив.

Жорж Льометр е роден през 1894 г. в Шарлероа, Белгия. От малък съчетава рядък интерес към наука, техника и религия. Завършва йезуитски колеж, учи инженерство в Католическия университет в Льовен и продължава с физика, математика, астрономия, теология.

От 1920 г. е доктор по математика, след три години завършва теология, ръкоположен е за свещеник и отива в Кеймбридж при Едингтън, за да се занимава с космология, астрономия и математика. В САЩ става доктор на науките и се връща като професор в Льовен. Кръгът се затваря, време е за голям научен взрив.

През 1927 г. Льометр публикува статия – „Хомогенна Вселена с постоянна маса и нарастващ радиус, отчитаща радиалната скорост на екстрагалактическите мъглявини”. Казано с други думи – Вселената се разширява, без да се добавя нова маса и „мъглявините” (галактиките), се разбягват.

Разширяващата се Вселена е предвидена от Теорията на относителността, но срещу нея се бунтува сам Алберт Айнщайн. Льометр обаче формулира онова, което след две години става известно като закон на Хъбъл и дори изчислява прочутата хъбълова константа.

Заради нещастието да се роди в малка държава обаче, Льометр публикува теорията в престижно белгийско издание, което никой по света не чете. С изключение на Едингтън. Той пише коментар за изданието на Кралското научно общество и нарича труда на Льометр „брилянтно решение на основните проблеми в космологията”, но междувременно Хъбъл по независим път стига до идеята и вече е прочут като неин автор.

Оригиналната теория на Льометр излиза на английски през 1931 г., но заради липса на място е съкратена математиката, доказваща скоростта на разбягване на галактиките. Недоказани са подозренията, че това е направено нарочно в полза на Хъбъл.

Но има и друго – научните заслуги на Льометр се неглижират, защото е католически свещеник, а научният свят е подозрителен. Нещата се променят, щом Льометр прави следващата гигантска крачка с теорията за Първичния атом и взривът, който ражда пространството, времето и цялата позната Вселена.

През 1931 г. Льометр е поканен в Англия и излага новата теория – Големият взрив. Идеята е, че щом сега галактиките се раздалечават, те са били много близо една до друга. По логика, в началото цялата материя трябва да е събрана в точка и математиката го потвърждава.

Идеята е така удивителна, че предизвиква или пълен възторг, или пълно отрицание, но постепенно завладява умовете. За целта обаче някои въпроси първо трябва да получат отговор.

Защо точно ние сме центърът, от който се разбягват галактиките? Отговор – не сме, всяка точка във Вселената е център. Прилична илюстрация на това ще видим, ако нарисуваме точки на балон и го надуем. А как един кротък атом изведнъж избухва? Не е ясно, има точка на сингулярност, отвъд която не можем да погледнем. Но има и обяснение в нещото, наречено спонтанен взрив на атома. Например радият има период на полуразпад 1270 години и когато изтекат, от него започват да хвърчат искри (атоми).

В началото мнозина се подиграват на теорията. По БиБиСи през 1949 г. астрономът Фред Хойл презрително я нарича The Big Bang Theory – но името остава. Освен професионална ревност, към Льометр има подозрения, че иска да потвърди идеята за божественото начало на света. Нали помните – Бог щраква с пръсти и произлиза светлина.

Нищо подобно няма наум този достоен човек и го доказва през 1951 г., когато папа Пий XII пише в прокламация: „Теорията на Льометр осигурява научно потвърждение на католическата вяра”. А Льометр отговаря, че теорията е неутрална, а папата по-добре да не се меси в космологията.

После се открива реликтовото лъчение, което би трябвало да е останало от ранната гореща фаза на Вселената, ако теорията му е вярна. И през 1966 г. Жорж Льометр може спокоен да отиде при бога на космологията. Или на небето.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Facebook форум

Най-ново видео

Колко бързо се топят ледниците
please wait

No media source currently available

0:00 0:07:44 0:00
XS
SM
MD
LG