Датата е 13 ноември 2017 г. Четирикратният световен шампион Италия току-що е отпаднал от квалификациите за Световното първенство, което година по-късно ще се проведе в Русия.
За италианците това беше първо некласиране от 1958 г. насам. Като се има предвид, че в Италия футболът е най-важното нещо след храната и Бог, отпадането на отбора е прието като национална трагедия.
След края на фаталния мач, който остави италианците извън Световното първенство, легендата на тима и смятан за най-добрия вратар в историята Джанлуиджи Буфон, за когото срещата беше последна с националния отбор, през сълзи поиска прошка от феновете.
Седмица по-късно забърканият в редица други скандали президент на италианската футболна асоциация Карло Тавекио подаде оставка. Малко по-рано смятаният за виновник за провала Джанпиеро Вентура беше уволнен от поста на старши треньор, след като въпреки провала отказа да напусне по собствена воля.
В следващите няколко месеца ръководството на италианския футбол изпадна в ситуация между ступор и пълна безтегловност. Националният отбор достига най-слабото си представяне в класацията на ФИФА, сривайки се до 18-тата позиция.
В крайна сметка в средата на май 2018 г. начело на „скуадра адзура“ беше назначен опитният Роберто Манчини, който въпреки солидната си треньорска визитка, в която фигурират шампионски титли в Италия и Англия, не беше приет с особен ентусиазъм.
Това, което завари като възможности, също не помогна на специалиста. Докато беше начело на отбора предшественикът му Вентура упорстваше с използването на представителите на по-старото поколение и отказа да интегрира по-млади състезатели. Голямото присъствие на чужденци в отборите в местния шампионат пък е и идеалното оправдание за липсата на повече футболисти, между които да се прави подбор.
Манчини и екипът му обаче отказаха да се примирят със ситуацията и бързо привикаха най-големите таланти, сред които личат имената на Федерико Киеза, Мануел Локатели, Николо Барела и други.
„Исках да накарам футболистите да повярват в себе си, когато всички други говореха как нямаме качествени състезатели“, казва Манчини.
Началото не беше от най-обещаващите, след като в първите шест мача отборът победи само веднъж, като допусна и две загуби, една от които беше в официален мач през септември 2018 г. Така още след първите 6 месеца италианските медии започнаха да обсъждат потенциалните варианти за нов треньор, без изобщо да си представят какво предстои.
На 10 октомври Италия постига ново равенство, този път с Украйна. Този на пръв поглед незадоволителен резултат е началото на серия от 30 мача без загуба за отбора, с което италианците изравниха най-доброто си постижение от 1930 г. насам от времето на Виторио Поцо.
25 от тези 30 мача пък са победи, в които отборът отбелязва 78 гола и допуска едва 7.
В момента Италия, която спечели първите си три мача от Евро 2020 г., е в серия от 11 поредни победи, в които не е допуснала нито един гол във вратата си.
Естествено в италианските спортни ежедневници следват похвала след похвала, а цялата нация вярва, че след страданията, причинени от COVID-19, техният отбор ще им донесе щастието, като се превърне в европейски шампион.
„Харесва ми атмосферата, която се разви в отбора, както и с това, което младите играчи успяха да постигнат за толкова кратък период от време, благодарение и на опита на по-възрастните“, казва Манчини.
В отбор, в който въпреки високото качество липсват изявени звезди, като основен „виновник“ за постиженията, които идват и след красива игра, е сочен Манчини.
„Убеден съм, че истинската тайна на този отбор е Роберто. Той даде на отбора младост, модерна игра и така постави своя печат. Това е неговият национален отбор“, каза пред Гадзета дело спорт рекордьорът по отбелязани голове с фланелката на Италия Луиджи Рива.
В последния мач от групите, който Италия спечели с 1:0 срещу Уелс, Манчини направи една любопитна смяна в последните минути.
Тогава той вкара в игра втория вратар на отбора Салваторе Сиригу. Причината пък беше желанието му всеки един от повиканите футболисти да изиграе поне една минута на първенството. Това убеждение идва от кариерата му като футболист, когато по време на Световното първенство през 1990 г. като част от националния отбор той не влиза в игра нито за минута и описва това като най-голямото разочарование в кариерата си.
Всичко това му спечели още по-големи симпатии сред феновете и журналистите.
„Първоначално идеята ми беше да се опитаме да сме успешни на Световното първенство през 2022 г., но сега можем да се борим и за това европейско“, каза Манчини в края на май.
Като футболист Роберто Манчини е двукратен шампион и шесткратен носител на Купата на Италия. Той многократно е обявяван за най-добър играч в местното първенство през 90-те. Като треньор има три титли и четири купи на Италия, печели и титлата, Купата на лигата и Купата на футболната асоциация в Англия.
Дали на 11 юли ще добави ново паметно постижение към визитката си, остава да видим. Следващата крачка към финала на Евро 2020 е в събота, когато на Уембли Италия ще се изправи срещу Австрия.
