Думата успех със сигурност ѝ отива. Точно както и стотиците признания, които вървят в комплект с нея.
На 12-то място в списъка на списание Форбс за най-влиятелните жени в сферата на медиите, една от най-влиятелните личности в света изобщо според списание Тайм и отново една от най-влиятелните жени в света според Форбс. За разлика от други в тези списъци обаче, нея не я е страх да говори и за високата цена на успеха.
Тя е Ариана Хъфингтън – писателка, бизнесдама, анализаторка и съоснователка на новинарския сайт Хъфингтън поуст, който носи нейното име. Родена е на 15 юли 1950 в Атина, но амбициозният ѝ път пресича няколко морета и един океан. Показва целеустремеността, работохолизма и усета си към езика още като ученичка в Гърция, първата си книга издава във Великобритания, а първия си медиен проект основава в САЩ.
Най-голям успех ѝ носи сайтът Хъфингтън поуст, който се оказва „златната кокошка“ на новинарските сайтове, както го определя списание Тайм. Създаден през 2005 г., той само за няколко години се превръща в един от най-често посещаваните сайтове, въпреки конкуренцията на други много по-големи и утвърдени медии. През 2012 г. става и първата комерсиално управлявана медия, която печели награда Пулицър.
Освен че става изключително популярен, Хъфингтън поуст е и евтин за поддържане. Концепцията му включва както материали на журналистите от медията, така и текстове на читатели. Така той представлява нещо като „интернет вестник“ с новини, но и групов блог, в който пишат хиляди хора, сред които и известни имена като Алек Болдуин, Джон Кюсак и Лари Дейвид.
От 2011 до 2016 година Ариана Хъфингтън е не само главен редактор на медията, но и автор на стотици авторски материали. Посвещава цялото си време на проекта, работейки по 18 часа на ден, 7 дни в седмицата.
Самата Хъфингтън казва, че любимият ѝ гръцки бог е Хермес, вестителят, известен с многото си дарби. Сестра ѝ обаче я оприличава повече на Атина, богинята на мъдростта. „Тя притежава такава работна етика – за нея работата е удоволствие – тя обожава да твори и да създава“, казва Агапи Стасинопулу, сестрата на Ариана, пред списание Ню Йоркър.
„Помня я като малка, докато репетираше някоя реч или монолог например. Ако пропуснеше някоя дума, винаги казваше на майка ни: 'Да започнем от начало'. За нея никога нищо не беше достатъчно добро.“
Атина обаче не е само богиня на мъдростта, но и на войната. По време на дългата си кариера Хъфингтън е доказала, че не се страхува да воюва, а напротив – сама търси сблъсъка. За оръжие ѝ служат нейните думи. Още като студентка в Кеймбридж открива страстта си към дебати и става част от престижния клуб Cambridge Union.
Ходех на всеки дебат. Вероятно буквално съм стояла с отворена уста
„Просто се хвърлих в това“, спомня си Хъфингтън. „Ходех на всеки дебат. Вероятно буквално съм стояла с отворена уста, бях толкова омагьосана от този спектакъл от страхотни оратори и хора, които биват разтърсени или разгневявани от думите им.“
Тази страст към дебатите и живата реч са толкова силни, че пътите, в които Хъфингтън отказва покана да говори публично някъде, са рядкост. Авторка е и на 15 книги, сред които биографии на Мария Калас и Пабло Пикасо и редица книги на социална и политическа тематика.
Забърква се обаче и в противоречия, както например през 1999 г., когато застава на страната на сърбите и критикува интервенцията на НАТО в Косово. През годините претърпява трансформация от поддръжничка на Републиканската партия и любимка на консервативните читатели до демократ с либерални възгледи. Така историята на политическите ѝ позиции със сигурност е всичко друго, но не и еднозначна.
През 2016 г. обаче решава да се оттегли от поста в „Хъфингтън пост“ и политическите полемики и вместо това да посвети изцяло времето си на „Трайв глобъл“ – новия ѝ проект, съсредоточен върху психичното здраве и грижата за себе си.
Мотивацията ѝ да се занимава точно с тези теми е до голяма степен лична. Няколко години по-рано тя претърпява инцидент, при който припада от изтощение върху бюрото си, докато работи. Събужда се сред локва от кръв и с няколко счупени кости. Тогава осъзнава, че цената, която плаща за бляскавите професионални успехи, е всъщност собственото ѝ здраве.
С времето мярката за успех в обществото е била сведена до пари и власт
„С времето мярката за успех в обществото е била сведена до пари и власт. […] Но в дългосрочен план парите и властта са като двукрак стол – можеш да запазиш равновесие известно време на него, но в крайна сметка е сигурно, че ще паднеш“, пише Хъфингтън в книгата си „Овладей живота си“, издадена на български от „Изток-запад“.
Целта на проекта „Трайв глобъл“ е именно да предотврати падането от стола. Под ръководството на Хъфингтън организацията се опитва да променя работната среда и нагласите в стотици компании по света, предлагайки алтернативни практики за повече продуктивност и по-малко стрес.
