За него често казват, че е най-големият талант във волейбола, който България е виждала в последните повече от 20 години. В тази игра има пет поста, а той е толкова всестранно развит, че може да играе на четири от тях и в началото на кариерата му треньорите се чудят къде да го използват, защото той е най-добрият състезател на всеки от тях.
Сега Матей Казийски се завръща в „Трентино Волей“ - отборът, с който спечели по три четири пъти титлата на Италия и Световното клубно първенство, както и три пъти националната купа и Шампионската лига.
„Дойде моментът да се завърна отново в Тренто, в моя дом“, каза Казийски пред клубната телевизия след обявяването на новината.
А защо не в България? Отговорът е в една случка от 2012 г.
В дните преди Олимпийските игри в Лондон в България тема в номер едно за няколко дни се превърна отказът на част от членовете на един отбор да се подчинят на решение на федерацията. Стигна се до протести и дори срещи при тогавашния министър-председател.
Тогава националният отбор по волейбол все пак се класира за Олимпиадата в Лондон, но както двама души предвидиха – българският волейбол загуби.
В навечерието на игрите представителния отбор напуснаха селекционерът Радостин Стойчев и звездата на тима Матей Казийски, които казаха, че тогавашното ръководство на федерацията, оглавявано за повече от 20 години от инж. Данчо Лазаров, е пагубно за развитието на спорта у нас. Бяха дадени примери на всякакви нива, а ръководството трябваше да избере – да напусне или да продължи да управлява.
Ръководството остана, а 10 години по-късно от участник на Олимпийски игри и четвърта сила в света, България вече е на 18 място и не се класира на две поредни издания на най-големия спортен форум.
За същия период Матей Казийски стана два пъти шампион в най-силното първенство на планетата, спечели още 5 трофея и няколко индивидуални отличия - все извън България.
Пътят на шампиона
Матей Казийски е роден на 23 септември 1984 г. в София в семейството на волейболисти. Започва да тренира волейбол преди повече от 20 г. в Славия, като в началото дори родителите му не знаят за това. Още с влизането му в професионалния спорт като тийнейджър попада в националния отбор. Най-добрите отбори веднага проявяват интерес за привличането му в състава си.
След като печели купата на България през 2005 г. със Славия, преминава срещу 1 млн. долара в „Динамо Москва“, сума която е сред най-големите във волейбола до момента.
В руската столица под ръководството на Владимир Алекно и неговият помощник Стойчев, Казийски печели титлата и купата на страната.
Две години по-късно, когато договорът му с руския клуб изтича започва истинска война за подписа му, а на опашката са всички клубове, които могат да помислят за подобен трансфер. В крайна сметка той избира да последва Радостин Стойчев, който поема скромния до тогава отбор на „Тренто“ в най-силното първенство в света – Серия А. За по-малко от пет години отборът става най-добрият на планетата и печели многократно всички възможни трофеи.
В този период Казийски е избран няколко пъти за волейболист номер едно на Европа, спечели приза за най-добър играч, най-добър нападател и най-добър посрещач в надпреварите, в които участва.
„Когато отидох в Тренто се чуваха много други неща и със сигурност никой не си е мислил такова нещо. Навярно нямаше да повярвам, че само за три години ще спечелим всичко, което може да се спечели, а това, което сега да ни остава е да повтаряме собствените си успехи“, казва Матей през 2010 г. пред бТВ.
Успехите преследват Казийски и в националния тим. От 2000 г. насам отборът постепенно се превърна в по-популярен в страната дори от този по футбол. България неизменно завършва на челни позиции в най-големите състезания и печели бронзови медали на световно и европейско първенство. Залите, в които българите играят у нас и в чужбина, се пълнят винаги.
„В Германия ние играхме пред една зала, пълна с българи. Не знам дали знаете за какво усещане става въпрос. Един час след мача тези хора останаха да ни ръкопляскат, да ни окуражават и да се снимат с нас“, казва Радостин Стойчев след един от мачовете на отбора.
За промяна в българския волейбол
Преломният момент за Казийски и националния отбор идва през 2012 г., когато по време на Олимпийска квалификация Радостин Стойчев е уволнен дни преди провеждането на нова квалификация, която може да класира България на втора поредна Олимпиада. Самият Казийски заявява, че при такива условия и при продължаващо управление на това ръководство повече няма да играе за националния отбор.
Връща се само за мачовете, които класират България за Лондон. До днес многократно отказва покани от няколко селекционери.
„Крайно разочарован съм от федерацията и хората, които вземат решенията. Смятам, че техните решения са изцяло в ущърб на българския национален отбор по волейбол и смятам, че те са провокирани от лични цели, които са несъвместими с националния отбор. Заради всичко, което се разигра, е редно тези хора да си подадат оставките“, каза тогава Казийски и подчерта че няма как да се работи с тези хора.
В следващите години той играе Турция, Япония и Полша, където също печели трофеи и индивидуални призове, а на много пъти се завръща в Италия.
Думите му за желана промяна във волейбола не остават изпразнени от смисъл, тъй като той и Стойчев основаха волейболна школа „Стойчев-Казийски“.
„Целта на проекта е не просто изграждането на класни волейболисти, но и създаването на примери за обществото; възпитаването на високи морални ценности и култивирането на млади и будни хора, които взимат правилни решения“, пише на сайта на академията.
Матей Казийски има син от италианката Елизабета Фаруджо, която също е бивша волейболистка. През 2010 г. е обявен за „Мъж на годината“ в анкетата на „Дарик“.
„Важно е хората да ме възприемат не само като волейболист, но и като личност, като човек, защото аз не съм единствено спортистът Матей Казийски, не съм единствено този, който забива силно на терена. Имам своите виждания, мечти, проблеми и съм човек като всички останали. Не съм просто една картинка на телевизора, която скача и удря топката“.
