Връзки за достъпност

Извънредни новини

10 въпроса, които нито една партия не повдига. А би трябвало


Красен Станчев

По време на избори всяка партия трябва да докаже, че другите са управлявали или ще управляват лошо. В крайна сметка се оказва, че всички са прави.

Служебните правителства не участват в избори и затова могат да подпомогнат политическите партии - като намерят доказателства за провиненията на предишни правителства и дори като поправят част от вредните практики.

Това се е случвало при всички такива правителства досега.

Какво е различното днес

Сегашното правителство прави същото, но в по-широк мащаб в сравнение с всички останали предишни временни правителства. С изключение на служебното правителство на Стефан Софиянски през 1997 г.

Завареното положение за правителствата на Стефан Софиянски и Стефан Янев са абсолютно различни.

Служебното правителство на 1997 година трябваше да направи първите стъпки към възстановяване на базовата нормалност на обществения и стопански живот в страната. И да остави на следващото правителство да изпълни тази задача.

Служебното правителство на 2021 година трябваше да промени процедурите и да възстанови само нормалността в управлението на държавните разходи. И успя.

Този успех бе предопределен до голяма степен от елементарността на задачата, от видната за всички вредна практика на предшествениците при разпределението на държавни поръчки, бюджетен ресурс и политически привилегии.

Достойнството и репутацията отново станаха фактор в обществения живот

Съответно на тази задача разкриването на информация за създадените привилегии, за начините, по които са раздавани и назоваването на облагодетелстваните не просто свършиха по-голямата част от работата, но и възстановиха достойнството и репутацията като фактор в обществения живот. Признак за това са спорадичните съобщения, че облагодетелстваните от предишни правителства, независимо дали са само набедени или действително са ползвали привилегии, изпълняват своите данъчни и други задължения.

Остава следващото правителство да удържи насоката на управление, заложена от правителството на Янев.

През 1997 година беше известно кому избирателите ще връчат отговорността да управлява страната. През тази година единственото сигурно предвиждане бе, че и при двата избора за парламент гласуващите не ще връчат никому ясен мандат, още по-малко парламентарно мнозинство.

Предизборни програми и реално състояние

В изпълнение на казаното по-горе, партиите (с естественото изключение на ГЕРБ) трябваше да изкарат положението в икономиката по-тежко, отколкото то е в действителност. Това наложи абстрактен изказ и избягване на подробни и подлежащи на проверка статистически аргументи.

Краткият живот на предишния парламент и близкият срок на новите избори не можеха да мотивират по-задълбочен подход или дори пренаписване на казаното по повод икономиката в началото на годината.

На това отгоре усещането за "тежко икономическо положение" донякъде се поддържа от отчетените от НСИ спад на доверието в промишлеността (23,6% от началото на годината), от спада на доверието на потребителите (30,9% до края на март), от 50% по-висока безработица спрямо края на 2019 година (4,1% срещу 6,3% през първото тримесечие на тази година).

Но то напълно се опровергава от данните за ръста на годишна основа на промишленото производство (7,2 и 22,8% през март и април) и на строителството с 26,9% през април, от лекото покачване на инвестициите, от ръста на оборотите в търговията и на индивидуалното потребление, от нарастващото търсене на работна сила – 25% през юни (вероятно и поради отпътувалите на временна работа в странство) и, като резюме на всичко това – от четирикратното съкращаване на спада на БВП на годишна основа от 8,6% до 1,8% през юни 2021 година.

В тази ситуация използването на каквато и да е статистика би пречило на основните задачи на изборната надпревара.

Но още по-важни са и последиците за икономическия дебат след изборите.

Очевидно е, че тъй като икономиката се възстановява, най-належащата работа – събиране на приходи и намаляване на пробойните в бюджета – се върши от служебното правителство.

Най-належащата работа се върши от служебното правителство, а другите смятат, че нещата се оправят сами

Партиите, които ще получат мандат за съставяне на правителство, могат да се надяват, че „нещата се оправят“ от само себе си и да дадат простор на въображението си. Такова поведение се налага и от високата степен на вероятност от нови предсрочни избори.

В тази ситуация има смисъл да се види не какво се говори, а за какво не става дума в обсъждането на стопанската и бюджетна политика.

Десет политики, за които не става дума

  • Засега не става дума за отмяна на пропорционалния данък върху доходите. Но е налице късогледо политическо одобрение на предложения за глобален корпоративен данък и (възможно) въвеждане на необлагаем минимум върху личните доходи, равен на минималната работна заплата. Последното би поставило под въпрос около 1/3 от бюджетните приходи от този данък. Затова засега тази идея не се коментира.
  • Никоя партия изглежда не поставя под въпрос плана за встъпване на България в еврозоната. В най-добрия случай негласно се допуска, че този план следва да се изпълни, като се остави на ЕЦБ и Европейската комисия да преценят дали има напредък в установяването на върховенството на закона и ограничаването на организираната престъпност и корупцията. Такова бе условието за членство в зоната, поставено на България през юли миналата година.
  • Обяснимо е, че щом по тази тема напредъкът е приоритет, окончателно поставен от правителството на ГЕРБ и подкрепен от 44-ото Народно събрание, се избягва задълбочен анализ. Но също така е очевидно, че а) системата на валутния съвет дава достатъчна стабилност и подвижност на икономиката на България и б) че Еврозоната и ЕЦП от около поне три години водят доста нетрадиционна и рискова парична политика.
  • Никой не обсъжда и новия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост. Неговата публикация бе обещана за 12 юли. И вероятно в скоро време ще види бял свят. Но достъпът до средства от ЕС по този план е рисков по много показатели и тези рискове сякаш остават незабелязани от служебното правителство и партиите в новия парламент. Това са рискове, свързани с новата политика на собствени приходи на ЕС и превръщането на комисията в кредитор от последна инстанция. Когато се осъществи плана за 8% от БВП собствени приходи на Съюза (вероятно 2023–2024 година), Комисията и Съветът на ЕС ще разполагат с около 1 трилион евро на година. Много е вероятно, струва ми се, тази сума да породи много сервилност, желание за гратисчийството и ефекти на изтласкването на планирането отвъд инициативата на отделните страни и частния сектор.
  • „Зеленият план“ също е много рисков, а проблемите, които поражда, също не се обсъждат политически дори на елементарно равнище на конкретика.
  • Заговори се за приватизация на ББР. Това не е добро решение – ББР трябва да бъде затворена. Тъй като държавната икономика е основен елемент от онова, което се нарича корупция, изключително странно е, че възмущаващите се от нея не предлагат приватизация на миноритарните дялове собственост на правителството в различни фирми, на съществуващите държавни фирми и недвижимост, и за спиране на проектите държавна ВиК, правителствени бензиностанции и прочее.
  • Изглежда спря инвентаризацията на регулаторните скелети в наследството на предишното управление. Например наскоро работодателските организации призоваха за отмяна на изисквания от една наредба от март т.г., която изисква фактически от частните ВЕЦ да представят документи, които не са били условие за започване на работа и чието търсене създава условия за рекет и е дискриминация. Под риск са поставени 260 милиона евро първоначални инвестиции и около 700 милиона евро годишни оперативни разходи (стойността под риск е 1,4% от БВП). И стана дума за 50% от "не-въглеродната" енергетика страната. Но това е само един пример. Дори "партиите на протеста" не обещават преглед на регулаторните разходи и квази-данъците.
  • Новите народни представители ще актуализират изчислението на пенсиите, според предложените от сегашния вицепремиер Гълъб Донев вариант. Може би преизчислението ще влезе в сила от началото на 2022 г. Но всъщност е по-добре това да стане по-късно. Причината е, разходите на НОИ бяха раздути в бюджета за тази година при много оптимистични очаквания за приходите. Друга причина е липсата на реформи в пенсионно дело изобщо и нарастващата зависимост на ДОО от данъците на намаляващото младо население на страната.
  • Част от проблема с недостига на средства в НОИ и НЗОК е наличието на неосигурени граждани и работници, както и осигуряването на по-ниски прагове от действително получените възнаграждения. Причината за това е свърх-регулирането на временните и кратковременните договори за работа. Либерализацията на този сегмент на пазара на труда е от полза за всички. Но никой не я предлага. Лесно е също плащанията от джоба да медицински услуги да бъдат превърнати в здравни осигуровки (20% от населението са без покрит здравен риск). Но и за това никой, изглежда, не мисли.
  • Никоя партия не е подкрепила категорично децентрализацията на фиска с 1/5 от личните и корпоративните данъци предоставени на общините, където облагаемият доход е произведен. Всъщност това може да стане за пилотна основа за най-бедните или по-добре за определена извадка общини още през септември.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

Най-ново видео

"Тук е безопасно". Беларусите, които заживяха в Латвия
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:16 0:00
XS
SM
MD
LG