Връзки за достъпност

Извънредни новини

Кое е вярното: Дали отношението към Бойко Борисов днес е като към Никола Петков през 1947 г.

Две от последните снимки в живота на земеделския лидер Никола Петков, обесен след фабрикуван процес през 1947 г.
Две от последните снимки в живота на земеделския лидер Никола Петков, обесен след фабрикуван процес през 1947 г.

В петък бившият премиер Бойко Борисов беше сравнен с политик от 30-те и началото на 40-те години. Това стана в парламента, където депутатите изслушваха служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков.

Вярно ли е това сравнение?

Контекстът и думите, произнесени в парламента

Представители на ГЕРБ в петък напомниха, че през 90-те години Бойко Рашков е бил директор на Националната следствена служба. Този период съвпада с организирането на българските престъпни групи и навлизането им в икономиката. Тогава тези групи се наричат „мутри“.

Тома Биков от ГЕРБ косвено попита министър Рашков дали докато е бил шеф на следствието се е борил с „мутрите“, за да може да си позволи днес, двайсетина години по-късно, да влиза в ролята на „морален стожер на нацията“.

В отговора си Рашков каза включително и следното изречение: „Що се отнася до мутренските времена, съжалявам само за едно: че тогава не се справихме с Вашия лидер. Но има време. От вас зависи, само ми дайте тая възможност.“

Под „Вашия лидер“ Рашков имаше предвид Бойко Борисов.

По-късно думата взе Томислав Дончев от ГЕРБ. Той каза, че от същата трибуна на парламента, но през 1947 т., „Георги Димитров казва на Никола Петков: „Вие отивате в затвора!“

Дончев продължи: „[Днес] министърът на вътрешните работи от тази трибуна каза, че ще се справи с един партиен лидер (...) Единственият исторически аналог, който мога да намеря, е със случилото се през 1947 и казаното от Георги Димитров от тази трибуна“.

Биографичните справки на Никола Петков и Бойко Борисов показват, че двамата са по-скоро противоположни герои в политиката, отколкото сравними величини. Техният път не съвпада по значимост на обществената дейност, драматизъм на политическата съдба, символика на сблъсъка с опоненти и врагове.

Кой е Никола Петков

Никола Петков е потомствен политик, роден през 1893 г. Баща му е Димитър Петков – министър, кмет на София и председател на Народното събрание от Народнолибералната партия. Негов брат е Петко Д. Петков, депутат от земеделската партия. И бащата, и братът са убити – съответно през 1907 и 1924 г.

Никола Петков завършва Първа мъжка гимназия в София и право в Париж. Живее във Франция с прекъсване от 1910 до 1929 г. След това се връща в София и до 1933 издава последователно два земеделски вестника.

През 1934 г. заедно с друг земеделски лидер създава радикално крило на земеделците. От този момент нататък не напуска политиката.

Той е противник на цар Борис Трети, когото смята за проводник на авторитарен режим. По тази причина два пъти е интерниран преди и по време на Втората световна война.

Той е един от политиците, които са против влизането на България във войната на страната на Хитлер.

След септември 1944 г. той влиза с доверие в коалицията на Отечествения фронт (ОФ), като я смята за олицетворение на антинацизма. Той е министър без портфейл в първото правителство на ОФ, което управлява по време на повсеместен терор над политици и интелигенция.

През 1945 година Никола Петков се обръща срещу ОФ, който вече е изцяло превзет от комунистическата партия. Той става лидер на все още съществуващата политическа опозиция.

В следващите две години той е най-ярък защитник на парламентаризма, чиито устои са изтръгнати от настъпващата комунистическа диктатура.

На 5 юни 1947 г. депутатският му имунитет е отнет, а той самият е арестуван в сградата на Народното събрание. Обвинен е в подготвяне на държавен преврат. След инсцениран съдебен процес той е осъден на смърт и обесен на 23 септември 1947 г.

Кой е Бойко Борисов

Бойко Борисов е роден през 1959 г. в семейството на милиционер и учителка. Сестра му е педиатър.

Той завършва гимназия в Банкя и през 1982 се дипломира във Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР.

Започва работа в градското управление на МВР, но бързо се прехвърля в противопожарната охрана. През 1990 г. получава научна степен „кандидат на физкултурните науки“. През 1991 г. напуска системата на МВР и основава фирмата „Ипон-1“, която охранява бившия партиен и държавен лидер Тодор Живков, а по-късно и цар Симеон Втори.

Той регистрира и няколко други фирми, в които е съдружник с хора от сенчестия бизнес. През 90-те години той е идентифициран като представител на групировката СИК. Тя, на свой ред, е резюмирана в медиите и обществото с думата „мутри“.

През 2001 г., по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски, той става главен секретар на МВР. Избран е за депутат от „царската партия“, но се отказва от депутатското място и остава в МВР.

През 2005 г. той се кандидатира като независим кандидат за кмет на София и печели. Година по-късно той създава партия ГЕРБ, оглавена от тогавашния му близък Цветан Цветанов – друг човек с минало в МВР.

През 2009 г. партията за първи път печели парламентарни избори. Бойко Борисов е премиер с известни прекъсвания до 2021 г.

През май и юни 2021 г. служебното правителство на Стефан Янев установява, че при управлението на последното правителство на ГЕРБ са раздадени милиарди без конкурс на едни и същи фирми.

Бойко Борисов няколко пъти е бил викан на разпит по различни разследвания. Той никога не е бил обвиняем.

Седем къщи в неделя следобед. Какво знаем за хората, работили срещу съюза с нацистка Германия

Хора преминават покрай One more bar на улица "Цар Шишман" в София. Къщата, в която в момента е заведението, всъщност е домът на Никола Петков (1893-1947). Той е един от политиците, които на 21 февруари 1941 г. пишат писмо до цар Борис Трети с молба да ги приеме. Те казват, че по време на срещата искат да обяснят защо България не бива да влиза в съюз с нацистка Германия.
1/10 Хора преминават покрай One more bar на улица "Цар Шишман" в София. Къщата, в която в момента е заведението, всъщност е домът на Никола Петков (1893-1947). Той е един от политиците, които на 21 февруари 1941 г. пишат писмо до цар Борис Трети с молба да ги приеме. Те казват, че по време на срещата искат да обяснят защо България не бива да влиза в съюз с нацистка Германия.
Бившият министър на отбраната Николай Ненчев пред паметната плоча на Никола Петков на ул. "Цар Шишман" в неделя. Ненчев е инициатор на това 21 февруари да бъде обявен за Ден на признателност към лицата, съпротивлявали се на нацизма в България. Това става с решение на Министерския съвет в края на 2016 г., но оттогава до днес денят не е отбелязван.
2/10 Бившият министър на отбраната Николай Ненчев пред паметната плоча на Никола Петков на ул. "Цар Шишман" в неделя. Ненчев е инициатор на това 21 февруари да бъде обявен за Ден на признателност към лицата, съпротивлявали се на нацизма в България. Това става с решение на Министерския съвет в края на 2016 г., но оттогава до днес денят не е отбелязван.
Това са снимки на Никола Петков в последните дни от живота му. След 9 септември 1944 г. Българската комунистическа партия (БКП) постепенно се обявява за единствен борец с фашизма и нацизма. Антинацистката опозиция, която е извън БКП, е обявена за точно обратното на нейната същност - за "фашистки елемент". Освен че е невярно, това за десетилетия напред я приравнява към политиците, някога подписали съюза с нацистка Германия. През 1947 г. Никола Петков е обявен от пропагандата за контрареволюционер и е обесен след режисиран съдебен процес.
3/10 Това са снимки на Никола Петков в последните дни от живота му. След 9 септември 1944 г. Българската комунистическа партия (БКП) постепенно се обявява за единствен борец с фашизма и нацизма. Антинацистката опозиция, която е извън БКП, е обявена за точно обратното на нейната същност - за "фашистки елемент". Освен че е невярно, това за десетилетия напред я приравнява към политиците, някога подписали съюза с нацистка Германия. През 1947 г. Никола Петков е обявен от пропагандата за контрареволюционер и е обесен след режисиран съдебен процес.
Министър-председателят Никола Мушанов (в средата) дава интервю на репортери в София през 1934 г. Няколко години по-късно той се превръща в неформален лидер на групата от политици от различни партии, които се борят да не допускат съюз на България с нацистка Германия. Никола Мушанов (1872-1951) е един от лидерите на Демократическата партия. В периода 1931-1934 той е оглавявал три правителства.
4/10 Министър-председателят Никола Мушанов (в средата) дава интервю на репортери в София през 1934 г. Няколко години по-късно той се превръща в неформален лидер на групата от политици от различни партии, които се борят да не допускат съюз на България с нацистка Германия. Никола Мушанов (1872-1951) е един от лидерите на Демократическата партия. В периода 1931-1934 той е оглавявал три правителства.
Домът на сестрата на Никола Мушанов в София, на ул. "Московска" 45 (на снимката вдясно). Днес там се помещава Институтът по балканистика на БАН. Къщата на самия Мушанов се е намирала на номер 47 на същата улица, но е съборена. Никола Мушанов е осъден на 1 година затвор от Народния съд, който формално е обявен за инструмент за борба с нацизма. Но Мушанов е  точно обратното - участник в демократичното и антифашистко правителство на Константин Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г. След разгрома на демократичната опозиция през 1947 г. той е интерниран във Велико Търново, а от 1949 г. - в село Заград, Тутраканско. През 1951 г. е арестуван и скоро умира.
5/10 Домът на сестрата на Никола Мушанов в София, на ул. "Московска" 45 (на снимката вдясно). Днес там се помещава Институтът по балканистика на БАН. Къщата на самия Мушанов се е намирала на номер 47 на същата улица, но е съборена. Никола Мушанов е осъден на 1 година затвор от Народния съд, който формално е обявен за инструмент за борба с нацизма. Но Мушанов е  точно обратното - участник в демократичното и антифашистко правителство на Константин Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г. След разгрома на демократичната опозиция през 1947 г. той е интерниран във Велико Търново, а от 1949 г. - в село Заград, Тутраканско. През 1951 г. е арестуван и скоро умира.
Мъж с предпазна маска закрепва цвете на паметната плоча на Кръстьо Пастухов, поставена тук през 1998 година. Адресът е ул. &quot;Бенковски&quot; 36. Пастухов (1874-1949) е един от лидерите на българските социалдемократи и министър на вътрешните работи и народното здраве през 1919 г. Той е противник на управлението на Борис Трети през 30-те и началото на 40-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е&nbsp;<span style="font-size: 1em;">осъден на 5 години затвор и умира като затворник на 25 август 1949 г.</span>
6/10 Мъж с предпазна маска закрепва цвете на паметната плоча на Кръстьо Пастухов, поставена тук през 1998 година. Адресът е ул. "Бенковски" 36. Пастухов (1874-1949) е един от лидерите на българските социалдемократи и министър на вътрешните работи и народното здраве през 1919 г. Той е противник на управлението на Борис Трети през 30-те и началото на 40-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е осъден на 5 години затвор и умира като затворник на 25 август 1949 г.
Група хора пред дома на Г. М. Димитров на ул. &quot;Граф Игнатиев&quot; 29. Паметната плоча на големия земеделец е поставена твърде високо и не се вижда от минувачите. В тази къща Г. М. Димитров, наричан Гемето, е поставен под домашен арест, докато протича режисираното дело срещу него в средата на 40-те години. Той е обвинен в шпионаж като агент на &quot;англо-американския империализъм&quot;, а БКП вече е започнала да го определя като фашист. В действителност Гемето е сред лидерите на антифашистката съпротива и най-популярният сред хората политик на опозицията. От тази къща той бяга преоблечен до софийска територия, контролирана от американското посолство и с помощта на САЩ напуска страната. Умира във Вашингтон през 1972 г.
7/10 Група хора пред дома на Г. М. Димитров на ул. "Граф Игнатиев" 29. Паметната плоча на големия земеделец е поставена твърде високо и не се вижда от минувачите. В тази къща Г. М. Димитров, наричан Гемето, е поставен под домашен арест, докато протича режисираното дело срещу него в средата на 40-те години. Той е обвинен в шпионаж като агент на "англо-американския империализъм", а БКП вече е започнала да го определя като фашист. В действителност Гемето е сред лидерите на антифашистката съпротива и най-популярният сред хората политик на опозицията. От тази къща той бяга преоблечен до софийска територия, контролирана от американското посолство и с помощта на САЩ напуска страната. Умира във Вашингтон през 1972 г.
Атанас Буров (вдясно) в края на 20-те години. На тази снимка е заедно с министър-председателя Андрей Ляпчев. Буров (1875-1954) е финансист и политик от Народната партия и от партията Демократически сговор. В периода 1913-1931 той три пъти е министър - първо на търговията, а по-късно - на външните работи. През 1941 г. той е от хората, подписали апела за среща с цар Борис Трети и за недопускане България да влезе във войната на страната на нацистка Германия. Той също е осъден от Народния съд. Преминава през затвор, интерниране и лагер.&nbsp;<span style="font-size: 1em;">На 15 май 1954 г. умира в Пазарджишкия затвор. Неговата къща в София е на улица &quot;Московска&quot; 41.</span>
8/10 Атанас Буров (вдясно) в края на 20-те години. На тази снимка е заедно с министър-председателя Андрей Ляпчев. Буров (1875-1954) е финансист и политик от Народната партия и от партията Демократически сговор. В периода 1913-1931 той три пъти е министър - първо на търговията, а по-късно - на външните работи. През 1941 г. той е от хората, подписали апела за среща с цар Борис Трети и за недопускане България да влезе във войната на страната на нацистка Германия. Той също е осъден от Народния съд. Преминава през затвор, интерниране и лагер. На 15 май 1954 г. умира в Пазарджишкия затвор. Неговата къща в София е на улица "Московска" 41.
Хора отбелязват 21 февруари пред паметника на Димитър Гичев до църквата Св. Седмочисленици в София. Бюстът в негова памет е поставен тук през 2000 г. Димитър Гичев (1893-1964) е земеделец, който на два пъти е министър в първата половина на 30-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е осъден от Народния съд&nbsp;<span style="font-size: 1em;">на 1 година затвор за участие в демократичното и антифашистко правителство на Муравиев. След като излиза от затвора е арестуван отново и осъден на доживотен затвор. Освободен е през 1960 г. Умира забравен на 26 април 1964 г.</span>
9/10 Хора отбелязват 21 февруари пред паметника на Димитър Гичев до църквата Св. Седмочисленици в София. Бюстът в негова памет е поставен тук през 2000 г. Димитър Гичев (1893-1964) е земеделец, който на два пъти е министър в първата половина на 30-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е осъден от Народния съд на 1 година затвор за участие в демократичното и антифашистко правителство на Муравиев. След като излиза от затвора е арестуван отново и осъден на доживотен затвор. Освободен е през 1960 г. Умира забравен на 26 април 1964 г.
Историкът Стефан Дечев пред дома на Григор Василев на ул. &quot;Раковски&quot; 112 в София. Григор Василев (1883-1942) е политик от Демократическата партия и Демократическия сговор, министър в началото на 30-те и редактор в партийния вестник &quot;Пряпорец&quot;. Той е от малкото, които не са обявени за фашисти след антифашистката си дейност, тъй като умира преди преврата от 1944 г.
10/10 Историкът Стефан Дечев пред дома на Григор Василев на ул. "Раковски" 112 в София. Григор Василев (1883-1942) е политик от Демократическата партия и Демократическия сговор, министър в началото на 30-те и редактор в партийния вестник "Пряпорец". Той е от малкото, които не са обявени за фашисти след антифашистката си дейност, тъй като умира преди преврата от 1944 г.
Previous slide
Next slide

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

This item is part of
XS
SM
MD
LG