Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Играчът-джентълмен". Пийт Сампрас на 50


Пийт Сампрас по време на мача си срещу Андре Агаси на финала на US Open, 8 септември 2002 г.

До появата на „тримата големи“ – Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, той беше най-великият. Седем пъти шампион на Уимбълдън, пет пъти на US Open и два пъти на Australian Open.

Дълги години рекордът му от 14 титли от Големия шлем изглеждаше невъзможен за подобряване. И въпреки че днес това постижение е отдавна задминато (всеки от „тримата големи“ има по 20 мейджър титли), Пийт Сампрас остава в историята като една от легендите на тениса.

„Пистолетът“ Пийт, както е наричан заради бекхенда, който изпълнява с една ръка, и мощния си и прецизен сервис, в четвъртък навърши 50 години.

Той започва да играе тенис, когато е само на 7, а на 16 вече се състезава при професионалистите. На 19 става най-младият тенисист, спечелил титлата на US Open. Следват трофеи, рекорди, заслужено място в международната тенис зала на славата.

Когато през 2000 г. печели своята 13-а титла от Големия шлем и подобрява 30-годишния рекорд на Рой Емерсон, никой не вярва, че е възможно това постижение скоро да бъде задминато.

„Ако тогава някой ме беше попитал дали цели трима играчи ще ме задминат през следващите по-малко от 20 години, щях да кажа: никакъв шанс“, казва Сампрас пред Ню Йорк таймс.

Единственият му голям рекорд, който до момента остава неподобрен, са шестте последователни години, в края на които Сампрас оглавява световната ранглиста – но дори този рекорд ще бъде дублиран от Новак Джокович в края на 2021.

Това, което обаче остава неоспоримо, е отпечатъкът на „Пистолета“ Пийт върху света на тениса. Самият Джокович признава, че Сампрас е бил вдъхновение за него, въпреки че стилът им на игра е изключително различен.

„Винаги съм се възхищавал на начина, по който [Сампрас] се измъква от напрегнатите ситуации. На това, че играе най-добрия си тенис в моментите, в които най-много се нуждае от него“, казва Джокович в свое интервю.

А пък за Сампрас тайната на успеха се крие в едно – че никога не го е било страх да загуби.

„За един шампион се очаква да мрази да губи. Аз никога не съм обичал да губя. Но се научих да приемам загубите, без това да пречупва духа или увереността ми. Това ми помогна страшно много. Защото страхът от загубата е ужасно нещо“, пише Сампрас в своята книга „Умът на шампиона“.

Той се оттегля от тениса през 2002 г., след 15 години в професионалния спорт. През това десетилетие и половина легендарният тенисист е имал своя легендарен съперник – Андре Агаси.

Двамата представляват пълни противоположности както в стила си на игра, така и като характери. Докато Агаси обича светлината на прожекторите, Сампрас избягва камерите и много рядко дава интервюта. Докато Агаси обича да забавлява публиката, Сампрас често получава обвинения, че е твърде скучен.

„Това просто не е честно“, отговаря на обвиненията Сампрас. „Когато хората идват да ме гледат, оставям ракетата си да говори. Не съм там, за да се правя на комедиант. Аз излизам на корта, свършвам си работата и печеля. Бих искал да бъда запомнен като човек, който е върнал на мода стария стил на игра, играч-джентълмен.“

Facebook форум

Най-ново видео

Първите частни предприемачи в Куба
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:00 0:00
XS
SM
MD
LG