Анджей Вайда, легендата на полския дух на свободата

Филмите на Анджей Вайда са символ на свободния полски дух. "Ние, полските режисьори, искахме да се покажем на света. Но езикът ни е непознат, а цензурата преследваше главно словото. Така станахме визуално по-изразителни" – казва Вайда. И обяснява: "Само опитвахме да разширим границите на свободата, така че партията да не определя всичко сама, а да даде малко глас на обществото, от чието име управлява".

Но параноичните комунисти се страхуват и опитват да убият всяка свобода. Не успяха, включително заради майстори на киното като Вайда, Мунк, Кавалерович, Зануси.

Анджей Вайда е роден през 1926 в Сувалки, осем години след новата независимост. Полша е основана през 966 г., а Полското кралство - през 1025 г. През 16 век с Великото литовско княжество образуват напредничавата дуалистична Жечпосполита. През 1795 г. тя е разкъсана от Германия, Русия и Австро-Унгария, но през 1918 г. Полша възкръсва. На нея като кавалерийски офицер служи бащата на Вайда.

Възпитан с военни традиции за чест и дълг, с антична култура в класическата гимназия и с божиите закони в църквата, Вайда е на 13, когато започва Втората Световна война. Полша пак е разкъсана от Сталин и Хитлер, които са приятели, но през 41-ва се сбиват като бесни кучета. Това не помага на бащата на Анджей – той се бие и срещу немците, и срещу болшевиките, но е пленен и разстрелян от руското НКВД в Катин през пролетта на 1940 г., заедно с над 22 хиляди полски офицери и интелектуалци. През 2007 г. Вайда снима разтърсващия "Катин" и го нарича "най-трудния филм в живота ми".

При немската окупация той не учи, училищата са затворени. Поляците организират нелегални училища и университети, свързани с полската съпротива.

На 16 г. Вайда е в Армия Крайова, но не може да се включи във Варшавското въстание през 1944 г., когато Жуков оставя поляците сами срещу немците. Събития от Варшавското въстание са сюжет на филма "Канал" от 1956 г.. Най-впечатляваща е финалната сцена - бойците от съпротивата, притиснати между немците и здравата решетка на канала, виждат отвъд Висла руснаците, които спокойно чакат героите да загинат, а те да донесат на Полша сталинска диктатура.

Но това е после, а през 1946 г. Вайда е арестуван заради Армия Крайова. За комунистите тя е националистическа и вражеска, защото се бори за независимост дори от Русия. И той си спомня: „По коридорите на ДС чувах непрестанно руската реч на консултантите”. Вайда обаче се отървава леко и отива в Академията за изящни изкуства в Краков. Самотата на художника обаче го гнети и тръгва след съдбата - мести се във филмовото училище в Лодз, за да преживее живота си като човек, отдаден на Полша и режисурата.

Анджей Вайда завършва през 1954 и прави три военни филма – "Поколение", "Канал" и "Пепел и диамант". След смъртта на Сталин, хватката леко отслабва и през обектива той търси непоказвани теми от войната. В "Поколение" още плаща данък на системата, но вече носи уменията да изгражда образа, усет за детайл, новаторски кинематографичен подход. Доста "по-смел" е вторият - "Канал”, а третият – "Пепел и диамант" направо предизвиква властите. Героят е младеж от Армия Крайова, който в разгара на сталинския терор убива комунистически функционер. В главната роля е Збигнев Цибулски, "полският Джеймс Дийн", открит от Вайда. В края на филма героят е застрелян, а тялото пада върху купчина боклук. Диамантът е скрит в пепелта – какво по-символично послание?

С военната трилогия Вайда поставя основите на "полската филмова школа". Тя, особено награденият във Венеция "Пепел и диамант", го правят известен, но не му носят творческа свобода. И той започва да казва истината, като заобикаля цензурата, включително чрез екранизации на класики. А цензорите или се правят на разсеяни, или са пълни идиоти. Те изпускат от желязната си хватка "Пепелища" по Жеромски, "Обетована земя" по Реймонд и "Сватба" по Виспянски – филми, които не просто държат жив полския дух, но и съдържат директни призиви за съпротива.

Хайде, де, да направим нещо! – това внушение на Вайда е разтърсващо, а през 70-те в Полша духът на съпротива се засилва. Студентски вълнения през 1968, стачки, улични сблъсъци, безмилостно разстреляни хора. Създава се особена атмосфера - ако мълчиш, значи не казваш истината. А Вайда не е от мълчаливите.

През 1977 снима „Човекът от мрамор” със сюжет и персонажи, изтъкани от непокорство. Героят Биркут протестира и е унищожен от режима, а истината е потулена. Но в Полша възниква "Солидарност", а Вайда прави продължение - "Човекът от желязо". В този филм синът на Биркут е сред главните организатори на стачката в Гданск. През камерата на Вайда историята заговаря с нови думи и излиза от кръга, в който опитват да я вкарат комунистите. А Вайда бърза с филма, знае, че ако се забави, ще бъде спрян – или руснаците ще влязат, или полските власти ще въведат военно положение. Става второто и, тъй като не иска да се раздели с намерената свобода, режисьорът се маха и отива да снима във Франция и Германия.

"След пет десетилетия и над 40 филма, Анджей Вайда много интелигентно и чувствително продължава да изследва преминаването на човека през хаоса на историята" – казва Джейн Фонда през 2000, преди да връчи на Вайда "Оскар" за цялостно творчество.

Той е на 74, но нищо не го спира. През 2007 прави шедьовъра "Катин", и казва: "Не го исках, но трябваше!" През 2013 идва "Валенса – човекът на надеждата". И актьорът Робърт Вишкиевич казва пред "Ню Йорк Таймс": "Това е сериозен натиск – да играеш ролята на една легенда, във филм, режисиран от друга легенда”.

Така е, Анджей Вайда се превърна в жива легенда на полското и европейското кино. Той доживя 90 години и 7 месеца, за да завърши и "Послеобрази" – филм за авангардния художник Владислав Стржемински, който не приема социалистическия реализъм и е унищожен от Системата.

Но и самият Вайда май си отиде с известна горчивина, като каза: "Светът е тежко болен. В кината се прожектират нови филми, но вече я няма надеждата, че благодарение на тях светът ще разбере грешките си и ще намери нов път към щастието".

Изглежда, че тези горчиви думи значат: "Моята мисия още не е приключена, а вие вече сте я забравили!”