Константинос Кавафис
поет, 1863 – 1933
Произход: Богато семейство на православни гръцки търговци от Истанбул, роден в Александрия, гражданин на Великобритания
Образование и работа: гръцко училище в Александрия, учи английски и френски, живее и учи в Ливърпул с частни учители, работи като журналист, брокер на фондовата борса в Александрия, секретар в британската администрация в Египет
Интереси: Философия, поезия, езици, момчета, уиски и хиоска мастика
Известни книги: Няма издадени книги приживе, разпространява стиховете си на свитъци сред приятели, има огромно влияние върху новото поколение гръцки поети
Най-известни стихотворения: „Итака“, „Скрито“, „Намесата на боговете“, „Термопили“, „В очакване на варварите“, „Градът“, „Вечер“
Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания…
Светът е пълен с добри поети. Малко от тях са велики, още по-малко – гениални. Но Константинос Кавафис е повече – той е Поет. Толкоз. Без определения. Без уточнения. Тази „Итака”, заедно с „Четири квартета” на Елиът, е най-горният камък на върха на модерната поезия.
Миналото безвъзвратно си е тръгнало, сегашното си отива пред очите ни, историята оживява, но само докато я разказваме – поезията на Кавафис е пропита от усещане, че душата и делата на човека са в непрекъснат спор за парче настояще. А Едуард Форстър, който пръв открива Кавафис за света, го описва в книгата „Александрия”: „Един гръцки господин, застанал абсолютно неподвижно, леко косо към Вселената”.
Да, във великия град на знанието – Александрия, или поне в остатъка от него - се ражда през 1863 и прекарва голяма част от живота си Константинос Кавафис, попива сладникаво-гниеща му атмосфера, описва го в гаснещите си поетични сънища:
Ти каза: „Другаде ще ида, при друго някое море.
Един друг град ще се намери, от този по-добър.
[…]
Все в този град ще стигаш ти. За друг не се надявай.
Тъй както тук живота ти е вече разрушен -
тук, в тази мъничка черупка,
за всякъде ще бъде разрушен.“
Кавафис наистина не намира по-добър град за живот и смърт от Александрия. Родителите му са от стара и богата истанбулска фамилия, с предци на високи постове в църквата и в администрацията. Баща му, Петрос, има кантори в Англия и Египет, търгува с памук, зърно и платове. Жени се за 14-годишната Хариклея, дъщеря на търговец на скъпоценни камъни.
Кавафис е роден космополит с роднини из цяла Европа, но през 1870 Петрос умира и семейството отива в Ливърпул. Константинос прекарва там 7 години, попива британската култура и научава английския така, че цял живот говори родния гръцки с акцент. Но бизнесът запада и, обеднели, те се връщат в Александрия, той учи в търговско училище, но повече се занимава с история и литература, научава италиански, латински, френски и арабски.
Заради политически вълнения, семейството пак се мести, този път в Истанбул. Славното минало и великолепието на града оставят вечен спомен у младежа, още повече - там той открива и хомосексуализма, тема, която също има дълбока следа в поезията му. На нея, както винаги деликатно и с повече внимание към следите от реалността, отколкото към самата реалност, е посветено стихотворението „Скрито”: „По думите и по делата ми/ да се не мъчат да открият кой съм бил./ Имаше пречка, тя преобразяваше/ делата ми и начина ми на живот.“
До края на дните си в Александрия Константинос Кавафис води спокоен и незабележим живот. Той е журналист, чиновник в британската администрация, има приходи от борсата и дори от хазарт. Държи хубав апартамент на втория етаж с голяма тераса. Между 5 и 7 следобед там пуши любимите си цигари, пие уиски или хиоска мастика и среща приятели.
Отличен събеседник, Кавафис знае много истории от миналото, но ги разказва така, сякаш стават току-що в града под краката им. В света под краката им. Вечер обикаля местата за среща с млади момчета, с които лудува през нощта.
Тези нощни походи обаче са все по-редки с времето и с напредването в поезията. Кавафис започва да пише като себе си късно, след 45. Той прекрасно знае какво поетично величие създава и мрази идеята стиховете му да висят непродадени в книжарница, затова не издава книга, просто размножава ръкописите на свитъци и ги раздава.
Като поет става известен първо в Александрия, после в Англия, оттам по цяла Европа, а чак накрая и в Гърция. Когато Сеферис и другите от младото поколение обаче започват да го боготворят и го признават за най-големия гръцки поет на всички времена, Константинос Кавафис е вече мъртъв.
През 1933 го отнася зловещ рак на гърлото и единственото, което му остава, е да чака намесата на боговете:
Сега ще се случи това, после друго,
[...]
ще объркаме всичко така, че накрая ще бъдем
във пълно смущение…..И ще дойде тогава часът, боговете когато
ще се хванат на работа…..и когато сложат ред на земята,
ще си идат. А после - този нещо ще стори,
друг - друго; след време и другите -
кой колкото може. И всичко отново ще почне.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
