„Светът е променен“. Това е първата реплика в поредица, която промени света и представите за това как трябва да се правят фантастичните филми. По подобие на предшествениците си „Междузвездни войни“ и „Матрицата“, трилогията върху произведението на Джон Р.Р. Толкин „Властелинът на пръстените“ доведе след себе си глад и търсене за най-съвършените адаптации, само че на приказните романи.
По ирония на съдбата единствената подобна поредица, която се доближи до интереса и успехите на разказа за Фродо и всевластния пръстен, беше историята за неговия чичо и вълшебната златна дрънкулка – „Хобит“.
Общото между двете пък е един човек, който по подобие на хобитите, дори си купи „дупка под земята“. В неделя режисьорът Питър Джаксън навърши 60 години. В последните десетилетия той е сред най-уважаваните и най-награждаваните съвременни кино творци и притежател на 3 Оскар-а, БАФТА и още редица престижни отличия.
Роден в столицата на Нова Зеландия Уелингтън, младият Джаксън израства в семейство на английски емигранти в близкия крайморски Покеруа бей. Още от най-ранна детска възраст той се прехласва по киното и особено по специалните ефекти. Голямото му вдъхновение и негов любим филм е „Кинг Конг“ от 1933 г., който се опитва да пресътвори, когато е на 9. С него не пожънва успех, но години по-късно осъществява мечтата си.
Прави още подобни проби с късометражни филми, а целият опит в снимането, режисирането и монтирането идват през собствените му усилия. По това време за пръв път се среща и с „Властелинът на пръстените“ в анимационната поредица от 1978 г.
Когато е на 16, напуска училище и започва работа в снимачният отдел на издание в Уелингтън, където проявява диапозитиви. В същото време, въпреки че вече може да се издържа, той живее с родителите си, за да събира пари за филмово оборудване. Именно по този начин успява да събере достатъчно, за да си купи първата 16 мм. камера, от която се ражда и първият му филм, „Лош вкус“ от 1987 г.
„Всичко беше свързано с яда да се опитвам да правя филми, но да нямам най-доброто оборудване. Събирах две години за камерата, която струваше няколко хиляди, докато получавах по 75 долара на седмица“, спомня си той.
Въпреки липсата на средства, снимането без познания, използването на приятели за актьорския състав и още куп перипетии, той успява да направи „Лош вкус“ по такъв начин, че да се хареса на прохождащото новозеландско кино. В крайна сметка Джаксън получава финансиране, с което усъвършенства специалните ефекти в лентата. Благодарение на това тя попада в киносалоните в 12 държави и достига до фестивала в Кан.
Този успех го издига като младата надежда на местното кино и той започва да снима все по-качествени продукции, като развива партньорство със сценаристката Фран Уолш, с която по-късно печели Оскар. През 1994 г. снима филма „Небесни създания“, свързан с някои от най-шокиращите убийства в историята на Нова Зеландия, което му носи и първата номинация за Оскар. От този филм славата си печели и младо момиче, което по-късно се затрупва от световна слава, като се изправя с Леонардо ди Каприо на палубата на „Титаник“ – Кейт Уинслет.
Джаксън се спира на идеята да разкаже една от любимите истории от детството – за пръстена, хобитите, елфите, Гандалф и злия лорд Саурон.
В края на 90-те обаче започва истинската борба. След като вече е създал сериозни възможности за снимане със специални ефекти, Джаксън се спира на идеята да разкаже една от любимите истории от детството – за пръстена, хобитите, елфите, Гандалф и злия лорд Саурон. Задачата се оказва от не най-леките заради сложната ситуация с правата върху трилогията. Нещата се влошават и заради намеса на Харви Уайнстийн и Мирамакс, но завършват благополучно благодарение наНю Лайн синема. Сред нещата, които иска, са историята да бъде разказана в три отделни филма, а не както оригинално се залага – в един или в два. Парите обаче не са достатъчно.
Всичко това води до паралелното заснемане на трите части едновременно, а за локация Джаксън избира родната си Нова Зеландия. Там успява да построи и няколко чисто нови студиа, в които заснема всички сцени, свързани със специалните ефекти. Това, което хората помнят, обаче, е възхитителната природна картина.
„Толкин е много експресивен в начина, по който описва природната картина, тя често е много важна за действието. Много съм горд, че успях да доведа продукцията тук, защото това помага на местните, а след тези филми се генерира и сериозен туристически интерес. Нова Зеландия винаги ще бъде част от митологията на Средната земя“, казва той години след заснемането.
Преди излизането на първия филм „Задругата на пръстена“, никой от екипа не е сигурен, че ще се стигне до излъчването и на следващите два. Всяка следващата премиера обаче генерира все по-големи печалби, а третият – „Завръщането на краля“ печели 11 статуетки Оскар, с което изравнява рекорда за най-успешни филми в тази категория, поставен от „Титаник“ и „Бен Хур“.
След тази трилогия Джаксън успява да осъществи детската си мечта като заснема римейк на „Кинг Конг“. Малко известен факт е, че той няма намерение да снима трилогията за „Хобит“, а само да я продуцира, като избраният от него режисьор е Гилермо дел Торо. След 18 месеца на подготовка обаче колегата му се отказва от проекта.
„След като Гилермо излезе от проекта, се наложи да скоча и да поема нещата. Беше невъзможна задача, затова ми се наложи да започна да снимам без никаква подготовка. Толкова сложни сцени, няма нито един стори борд, даже нямах сценарии, които да ме удовлетворяват. Цялото нещо беше много напрегнато“, спомня си Джаксън.
В крайна сметка всичко приключва с добър резултат – феновете са щастливи, а комерсиалните резултати са отлични.
В следващите години той прави още няколко филма, сред които „Смъртоносни машини“, анимационния „Приключенията на Тинтин“ и документалния „Те няма да остареят“ за Първата световна война.
Последният му проект е свързан със съживяването на Бийтълс в мини поредица от три епизода. За нея той обещава, че ще е картина за бандата, каквато досега не е виждана.
„Любимият ми цитат, който според мен ме описва, идва от едни думи на Алфред Хичкок за филмите му. Той казва: „филмите на някои хора са парчета от живота, моите са парчета торта“. Аз винаги съм искал да правя точно това“, казва Джаксън.
