Връзки за достъпност

Извънредни новини

Карл Ландщайнер, кръвоспасителят


Карл Ландщайнер

Той получава Нобелова награда за откриването на кръвните групи. Но това съвсем не е единственият му принос в медицината. Тази седмица в рубриката Малки истории за велики европейци от 20 век ви разказваме за австрийския лекар Карл Ландщайнер.

Карл Ландщайнер, лекар, патолог, имунолог, биолог, /1868 – 1943/

Произход: Австрия, интелектуално еврейско семейство

Образование: доктор по медицина от Виенския университет, учи химия във Вюрцбург, Мюнхен и Цюрих

Научни постижения: откривател на кръвните групи и резус фактора, открива инфекциозния характер на полиомиелита и вируса, който го причинява, пионер на кръвопреливането,

Признание: Нобелова награда за медицина /1930/

Ако някой спаси живот, е герой. А ако спаси милиарди животи? Не, количеството стряска и игнорираме човека, чиито открития дават на хората нов дъх.

Той е австриец, казва се Карл Ландщйнер, и разбули тайните на кръвопреливането, като откри кръвните групи и изведе законите за съвместителство между кръвните клетки.

Човешката кръв може да е спасител, но и убиец. Кръвопускането е древна лечебна практика. През 5 в. пр.н.е. Хипократ я споменава в медицинска книга, но не я препоръчва. После в Рим Гален уточнява, че няма лошо в нея, стига да е под наблюдение на лекар. А в медицински и магьоснически среди векове се върти и идеята за нещо повече - за кръвопреливане.

През 15 век папа Инокентий VIII иска да му прелеят кръв от момчета, за да се подмлади, но умират и момчетата, и папата. След два века интересът към темата се възражда - Уйлям Харви описва системата на човешкото кръвообращение и това води до успешни опити за кръвопреливане с участието на кучета.

40 години по-късно Жан-Батист Дени, дворцов лекар на Луи XIV, прелива овча кръв на 15-годишно момче, което оцелява. Но следват много провали и практиката е забранена във Франция. Минават още два века, за да се появи Карл Ландщайнер и да изясни проблемите.

Карл Ландщайнер е роден през 1868 във Виена. На 17 е в медицинското училище на Виенския университет. Вече има ясна визия за бъдещето и, за да не среща препятствия, приема католицизма. Антисемитските настроения са силни и той знае, че иначе, заради еврейския произход, няма да получи професорско място. Иронията е, че въпреки това в родината той никога не става редовен професор.

В университета Карл се интересува от органична химия и след дипломирането се отдава на научни изследвания - обикаля Европа, включва се в екипи на водещи учени и усвоява модерната лабораторна техника. На 27 е асистент във Виенския институт по хигиена, там развива интерес към имунологията и реакциите на кръвния серум.

Скоро се прехвърля в отдела по патология и анатомия на Виенския университет. За десетина години прави 4000 аутопсии, публикува 75 научни статии, повечето посветени на имунологията, а опитите му с кръвни проби, лични и на колеги, през 1901 водят до откриване на основните кръвни групи – А, В и О, която той първоначално нарича С. Малко по-късно учениците му допълват откритието със смесената група АВ.

Човешката кръв се състои от няколко вида клетки, които плуват в плазма. Разликите между кръвта на отделни хора идват от наличието или липсата на специални молекули - антигени и антитела. Това прави кръвните групи несъвместими или частично съвместими. Неправилното им смесване пък води до реакции, често смъртоносни.

Важно усложнение идва и от тъй наречения „Резус фактор”, който съпътства всички групи. Системата резус фактор се състои от 50 антигена, най-важният е D и точно неговото присъствие или отсъствие в организма се обозначава с плюс или минус.

За откритието на кръвните групи, през 1930 Карл Ландщайнер получава Нобеловата награда за медицина, но не смята това за най-важното си откритие - твърди, че то е късмет. Но за малките молекули Haptens в имунологията, Ландщайнер казва, че малцина, освен него, биха могли да го открият. Това е скромният начин да се каже – никой.

Той открива също вирусния характер на полиомиелита, така става възможно създаването на ваксина и почти пълното унищожаване на този човешки бич. Ландщайнер открива и специална микроскопска техника за диагностика на сифилиса чрез пряко наблюдение на бактерията. През 1927 изнамира и още кръвни групи - М, N и Р.

Но има два най-важни фактора за това името му да не е известно извън специализираните среди. Първо, сферата на работа на Ландщайнер е не само сложна, но и много специфична - трудно е тя да се вкара дори в системата на научно-популярната литература.

И второ, той е темерут. Да, жени се и има нормален семеен живот, разбира от музика, сам е прекрасен пианист, тайната му страст са криминалните романи. Но мрази публичността - цял живот Карл Ландщайнер не дава нито едно интервю, включително по повод Нобеловата награда. Това не е скромност, това е начин на мислене.

На 75 умира от инфаркт, а ние, вместо да го почитаме все повече, започваме да го забравяме все повече.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG