Родена е в Кричим, но едва на 3-годишна възраст заминава заедно с родителите си за бившата ГДР. После семейството ѝ се мести във Франция, а на 18 години тя печели стипендия в Кеймбридж.
На 28 получава докторска степен по икономика от Масачузетския технологичен институт в САЩ, а две години по-късно вече е част от департамента по икономика на Харвардския университет, където е преподавател и до днес.
Тя е Стефани Станчева и тази седмица беше гост-лектор на седмото годишно издание на лекциите на Ричард Гууд в Международния валутен фонд (МВФ).
По-рано тази година най-старият финансов всекидневник във Франция Les Echos я нарече "новата звезда на икономиката". Зад това определение стоят множество спечелени от Станчева академични награди, както и фактът, че през 2020 г. тя стана част от комисията, създадена от френския президент Еманюел Макрон, за да проучва предизвикателствата пред света заради COVID-19.
Фокусът на нейната работа попада върху данъчното облагане и социалните неравенства и, както пише Les Echos, Станчева е водена от амбиция, обединяваща тези две теми: "Да допринесем за по-добри публични политики, за да подобрим живота на хората по света."
Във вторник тя представи в МВФ свое изследване, което се занимава с различните начини, по които хората възприемат икономиката и как те влияят върху политическите им убеждения.
"Тя е направила това чрез нов подход, използвайки широкомащабни онлайн проучвания и експерименти, като е успяла да покаже как възгледите на хората за тяхното социално положение, икономическата им мобилност и имиграцията влияят на това кои фискални политики подкрепят", каза управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева при представянето на Станчева преди лекцията ѝ.
След нея Станчева отговори на няколко въпроса на Георгиева. По време на разговора им преподавателката от Харвард обясни взаимодействието между работещите, работодателите и публичните политики, разделяйки го на три основни етапа.
Първият е предпроизводственият, при който по думите ѝ хората са още в училище, преди да навлязат на пазара на труда. При него върху изграждането на убежденията им влияят "политики като данъчно облагане на наследството, образование, неща, които оказват влияние върху надареността на хората, върху това, което те ще донесат на пазара".
"След него има производствен етап, на който работещите и фирмите си взаимодействат, така че тук е мястото на политиките на пазара на труда – тук се вписват политиките за конкурентоспособност, политиките за научноизследователска и развойна дейност, политиките за иновации."
Третият етап според Станчева е постпроизводственият, който обхваща политиките, въздействащи на хората след реализирането на доходите им – "от типа на традиционните прогресивни данъци или социалното осигуряване".
По думите ѝ т.нар. традиционни социални държави са съсредоточени предимно да влияят в първия етап – с различни образователни политики, както и в последния – чрез прогресивното данъчно облагане и социалното осигуряване.
"Средният стълб, обаче, до момента не е бил разглеждан като нещо отделно – като инструмент за намаляване на неравенството. По-скоро той се разглеждаше като политики за конкурентоспособност, за иновации, за растеж. Това, обаче не са социални политики", смята Станчева.
Тя добави, че ако това се е смятало за работещ подход във времената, когато "всеки, който е имал образование, е имал оправдани очаквания, че ще си намери добра работа и ще има разумен стандарт на живот", то "явленията днес като глобализацията и технологичните промени изкореняват добрите работни места за средната класа".
"Така че този среден стълб всъщност се превръща в нещо изключително важно, към което трябва да се насочим, не само за целите на растежа и ефективността, но и за целите на борбата с неравенството, тъй като самият пазар на труда може да затвърди и засили неравенството."
През 2019 г. Стефани Станчева беше определена от The Economist като един от най-добрите млади икономисти на десетилетието, а Le Mond дори я постави на първо място. Самата тя обяснява това свое признание именно с изследванията си за данъчното облагане и социалните неравенства.
"България е страна, която много обичам и бих искала много да допринеса нещата да се подобрят, защото българите наистина заслужават да живеят много по-добре. Много бих искала да променя това, че младите хора заминават за чужбина без да се завръщат. Искам да направя България по-атрактивна за младите", казва тя в предаването "120 минути" по бТВ преди две години.
