С идването на власт на новото правителство на Кирил Петков темата за реформа в правосъдието стана централна. Именно реформата на правосъдната система се разглежда от коалиционните партньори като едно от основните условия за провеждане на “силна антикорупционна политика”, каквато обещава новото управление.
По-голямата част от разписаните в коалиционното споразумение като “незабавни” мерки в първите сто дни на кабинета са тъкмо от правосъдната сфера. Затова и вицепремиерът Асен Василев (“Продължаваме промяната”) каза, че в първите месеци на правителството най-много работа ще има Министерството на правосъдието.
Наред със закриването на специализираните съд и прокуратура, промени в антикорупционната комисия КПКОНПИ и Закона за съдебната власт, управляващите си поставят за цел и оставката на главния прокурор Иван Гешев. Всичко това, според техните планове, в идеалния случай трябва да стане още до пролетта на 2022 г.
Всички тези мерки обаче не означават “реформа” според правосъдния министър Надежда Йорданова (“Демократична България”). По думите ѝ пред Свободна Европа, за да има истинско преосмисляне на тази власт, трябва да се промени конституцията.
Какви са намеренията на управляващите
И въпреки, че коалицията е съставена от четири политически сили - “Продължаваме промяната”, БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България”, някои от които са демонстрирали различни виждания за конституционни промени, очевидно има постигната договорка в тази посока. В Приложенията към коалиционното споразумение официално е записано, че още в първите шест месеца от управлението започва дебат за промяна на основния закон на страната.
По думите на Надежда Йорданова това ще се случи още през пролетта. “Ще проведем поредица от разговори, за да видим темите, които считаме за адекватни за решение”, каза министърката. И допълни, че преди да се пристъпи към техническо реализиране на промяната в конституцията, са необходими експертни разговори между коалиционните партньори, които имат противоположни позиции по някои въпроси.
Сред темите, по които все още няма единомислие, основната е за ролята и функциите на главния прокурор.
Очакването е в близките месеци екипите с ресори “правосъдие” на четирите управляващи партии да започнат експертни разговори помежду си. Те вероятно ще продължат от няколко седмици до три месеца.
Сред темите, по които все още няма единомислие, основната е за ролята и функциите на главния прокурор. В това се включват както правомощията на шефа на обвинението, така и мястото му в или извън съдебната система. От “Продължаваме промяната” дори допускат възможността България да няма главен прокурор.
Другата важна тема е индивидуалната конституционна жалба. В момента Конституционният съд (КС) може да бъде сезиран само от определени институции, но не и от граждани. Експерти от години настояват гражданите също да могат да сезират КС. По тази тема партиите в коалицията също нямат единомислие.
След уточняването на позициите вътре в коалицията, мнозинството ще опита да привлече и опозицията в дебата за промени на основния закон. Това стана ясно от заявките на премиера Кирил Петков, който от парламента коментира, че управляващите ще разчитат и на ГЕРБ и ДПС за приемането на промените в конституцията.
Според записаното в коалиционното споразумение политическите разговори по темата трябва да започнат около месец юни 2022 г.
Потърсени за коментар от ГЕРБ казаха, че биха участвали във всякакви разговори, защото “демокрацията се базира на диалог”.
“Ние имаме само една червена линия - вътрешният министър Бойко Рашков. Ако той е в правителството - няма поле за разговор”, коментира пред Свободна Европа председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. По думите ѝ партията има идеи включително за реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), но ще ги сподели само ако мнението ѝ бъде потърсено.
Проектът на президента Румен Радев
Не само парламентарното мнозинство се готви да започне дебата за промени в основния закон. Заявка за това направи още миналата година държавният глава Румен Радев.
В края на ноември, по време на клетвата на новите конституционни съдии, той напомни, че лично възнамерява да поведе тази инициатива и каза:
“Наближава времето, в което ще внеса проекта за конституционни промени”.
Кога ще се случи това не е ясно. Свободна Европа потърси прессекретариата на президентството с въпрос кога Румен Радев ще представи конституционния си проект, но оттам не пожелаха да се ангажират с конкретен срок, в който това ще се случи.
Темата с необходимостта от конституционни промени е на дневен ред от 2014 г., когато Христо Иванов ("Демократична България") я постави още в ролята си на служебен министър в кабинета на президента Росен Плевнелиев. По-късно той остана министър във второто правителство на Бойко Борисов и подаде оставка след като Народното събрание не прие проекта му за промени в конституцията.
Основните критики към приетата през 1991 г. конституция са свързани с устройството на съдебната система, в която е включена прокуратурата, но без механизми и гаранции за отчетност и контрол на фигурата на главния прокурор.
