Връзки за достъпност

Извънредни новини

Жан Моне и изкуството да създаваш Европа


Жан Моне

Ключовите думи за него са три: обединена Европа и коняк. Между тях може би има и някаква връзка: златното питие не признава граници и също така стопля личните контакти. Тази седмица в рубриката Малки истории за велики европейци от 20 век ви разказваме за дипломата и баща-основател на ЕС Жан Моне.

Жан Моне

Политик, дипломат, финансист /1888 – 1979/

Произход: Франция, семейство производители и търговци на коняк

Образование: гимназия, изучава фамилния бизнес в Лондон, Ню Йорк

Интереси: политика, бизнес, обединена Европа, коняк

Постижения: заместник-генерален секретар на Лигата на нациите, реформира валутите на Полша и Румъния, преустройва китайската железница, автор е на плана за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, работи за развитието на ЕИО и нейното превръщане в ЕС

Признание: почетен гражданин на Европа, един от бащите-основатели на ЕС

Жан Моне има две големи мечти – да доживее до 100 и да види Европа обединена. Почти успява - умира на 91, а неговата Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) се превръща в Европейската икономическа общност (ЕИО), а тя от своя страна - в Европейския съюз (ЕС).

„За да е истинско едно произведение на изкуството, трябва да е малко незавършено”, вярва Моне. Изключение е изкуството да се прави коняк – той трябва да е прекрасно завършен. Иначе Моне не го пие.

На 9 май 1950 г. е огласен известният План „Шуман”, всъщност - План „Моне”. Точно Жан Моне е автор на идеята за създаване на обединена Европа стъпка по стъпка - не насила, както опитват други преди него. Той е истинският автор и на текста, станал основа на Европейската общност за въглища и стомана. Идеята е брилянтно проста. Ако ресурсите, без които война е невъзможна, се разработват заедно, това води не само до взаимен контрол, а до сътрудничество и общ просперитет. А и трябва Европа да се пази от сталинската комунистическа империя.

Парижкият договор за създаване на ЕОВС влиза в сила през 1952 г. През 1958 г. идват двата Римски договора – за ЕИО и Евратом. През 1992 г. в Маастрихт е подписан договорът за ЕС, трансформиран през 2007 г. в Лисабон. Така Европа върви към федерализация, към единство на хора, не на нации, за което Жан Моне се труди неуморно.

Жан Моне е роден през 1888 г. в областта Коняк във Франция. Там едните хора произвеждат коняк, другите търгуват с него. Бащата на Моне прави и двете - произвежда семейната марка „Жан-Габриел Моне и Ко”, и е шеф на кооператива, който изнася коняк. Съпругата му помага, тя е дъщеря на главния технолог на „Енеси” и знае много за благородното питие.

Рожденото място и средата изграждат у Жан Моне най-характерните му черти – склонност към планиране и глобализация. Златното питие коняк не признава граници, но стопля личните контакти.

На 16 Моне завършва гимназия и тръгва по света. Баща му казва: „Не взимай със себе си книги – никоя не може да отговори на въпросите ти. Просто гледай през прозореца и говори с хората”. Той отива първо в Лондон, учи езика и тънкостите на бизнеса, на 18 е в Канада и САЩ, а после обикаля половината свят. САЩ го впечатляват така, че сериозно мисли за създаване на Съединени европейски щати – идея, лансирана от Виктор Юго през 1849 г.

През Първата световна война Моне е съветник на френското правителство и предлага план за координация на военните доставки на съюзниците. Премиерът Вивиани е впечатлен от 25-годишния мъж, приема плана и възлага на Моне координацията с британците. През 1919 г. пък Франция го предлага за заместник-генерален секретар на Обществото на народите, но Моне разбира, че не е неговото място и се маха. Връща се към търговията с коняк, но скоро се разгръща – успешно реформира следвоенната полска злота и румънската лея, в Китай е съветник на Чан Кай Ши, създава Китайската финансова корпорация за развитие и преустройва китайската железница.

На парти през 1929 г. среща 22-годишната художничка Силвия Джанини. Тя е женена и, за да избегнат проблемите с италианския закон, двамата отиват в Москва, взимат съветско гражданство, тя се развежда и се женят по съветския закон. От гражданството се отървават скоро, но дълго са щастливи заедно.

През 30-те Моне с тревога следи възхода на нацизма. През 1935 г. чува за антиеврейското законодателство и казва: „Хората, които са способни на това, ще започнат война”. През Втората световна война той пак координира военните усилия на съюзниците, съветник е на Рузвелт и измисля за него прочутия израз: „Америка е големият арсенал на демокрацията”.

Глобализмът на Моне не допада на националиста Дьо Гол, но през 1943 г. той все пак е в Националния освободителен комитет и заявява: „Няма да има мир в Европа, ако след войната държавите се възстановят на базата на националния суверенитет. Те са твърде малки, за да гарантират на народите си необходимия просперитет и национално развитие. Европейските държави трябва да станат федерация”.

Дьо Гол посреща идеята с иронична усмивка, а през 1950 г., когато Моне предлага конкретния план за глобализация на Европа, дори открито му се подиграва. Но планът сработва.

Жан Моне е на 64, но за да е във форма, прави три огромни жертви – намалява любимата френска храна, след 1934 г. пие любимия коняк само след работа и по-рядко дими с любимите кубински пури. Затова не е чудно, че успява почти да реализира големите си мечти – да доживее до 100 и да види Европа единна.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG