Връзки за достъпност

Извънредни новини

Константин Бранкузѝ - изящният полет на металната птица 


Константин Бранкузѝ

Скулптор, фотограф /1876 – 1957/

Произход: Румъния, бедно селско семейство

Образование: Училище по изкуства и занаяти в Крайова, Училище за изящни изкуства в Букурещ, Училище за изящни изкуства в Париж

Интереси: изкуство, фотография, фолклор, дърводелство, пури

Най-известни творби: Цикъл „Целувката“, „Портрет на принцеса Х“, „Птица в полет“, „Портата на целувките“, „Безкрайната колона“

Признание: Пионер на модерната скулптура

Птица без крила, опашка и клюн, устремена в полет; мъж и жена, затворени в куб, се целуват; портрет на принцеса като фалос, колона към безкрайността – това са някои от темите на скулптора Константин Бранкузѝ.

Този румънски селянин е острие на френския авангард през 20 век. Казват, че е в основата на „абстрактната скулптура”, но той уточнява: „Има идиоти, които дефинират работата ми като абстрактна. Това всъщност е изключителен реализъм - реалността не е във външната форма, а в идеята, в същността на нещата.”

Фамилията му е румънска - Бранкуш, но става Бранкузѝ, защото живее и работи във Франция и завещава творбите си на френската държава. Първо смята да ги остави на Румъния, но комунистите го обявяват за разложен декадент, а той не стъпва там през последните си 20 години.

Константин Бранкузѝ е роден през 1876 г. в село Хобита. Семейството е бедно, а баща му е груб. Малкият Константин три пъти бяга от дома си, но неуспешно. Учи в местно училище и пасе овце, а на 9 години успява да се махне. Става чирак и слуга в Крайова. Но талантът му е забелязан и богат човек му плаща 4 години специализирано занаятчийско обучение, а после в Букурещ учи класическа скулптура и получава ранно признание.

Столицата Букурещ обаче се оказва тясна за таланта му и на 27 Бранкузи тръгва през Унгария, Австрия, Германия и Швейцария за Франция. Легендата гласи, че пътува пеш, бос и гладен. Възможно е - Париж привлича неудържимо. Въздухът там носи не само бохемския аромат на абсент, опиум и жени, а и духовните търсения на модерното мислене, които определят развитието на изкуството до наши дни.

В Париж Бранкузѝ е сервитьор, клисар и певец в румънската църква, учи в Националното училище за изящни изкуства, а през 1907 румънската кралица Елизабет го урежда за помощник на Роден. Изкарва там само два месеца, като заявява: „Под голямо дърво нищо друго не расте.”

Почти веднага опонира на знаменитата „Целувка” на Роден с първата версия на своята знаменита „Целувка”. Роден обаче не е единственият авторитет, от когото Бранкузѝ се дистанцира. Той като еретик посяга дори на иконата Микеланджело с думите: „Упадъкът на скулптурата започва с Микеланджело. Как човек може да спи в една стая с неговия Мойсей? Тази скулптура не е нищо друго, освен купчина мускули, истински бифтек.”

Голямото признание за Бранкузѝ идва с участието му в Изложението на модерно изкуство в Ню Йорк през 1913 г. Колекционерите в САЩ го купуват и това отваря пътя му към върха. Отначало се радва на славата и парите – движи се в с най-известните бохемски компании, списъкът с приятелите му е като наръчник „Кой кой е в модерното изкуство на 20 век”.

Създава и митология за себе си – облечен е в бяла риза, като истински румънски селянин, свири на цигулка и пее странни фолклорни песни, готви вкусни манджи. Ателието му е произведение на изкуството с мебелите, които сам прави и атмосферата на нещо истинско и старо, сътворено от супермодерен дух. Разбира се, умира си за хубаво вино и пури, а голямата му страст са жените. Но интересите му са и отвъд това – фотография, примитивно изкуство, философия, модерна наука. С възрастта обаче Бранкузѝ все повече се оттегля от бохемския живот и се затваря в себе си, в ателието, при работата.

Поне два големи скандала бележат творческия му път. През 1920 г. изхвърлят от Салона на независимите неговия „Портрет на принцеса Х”, защото „може да предизвика инциденти”. При откриването някой подхвърля: „Ей, ами това си е истински фалос.” Да, Х е принцеса Мари Бонапарт, прочута в светските среди с неуспешните опити да получи оргазъм по традиционния начин, а Бранкузѝ просто реализира основен принцип на модерното изкуство - да се шегува.

Другият скандал засяга самата същност на творчеството изобщо. През 1926 г. той праща в Чикаго скулптурна вариация на тема „Птица в пространството”, но американците я обмитяват с 40 на сто - не като произведение на изкуството, а като манифактурен метален продукт. Спорът продължава години, но съдът постановява, че държавата няма право да казва дали едно произведение на изкуството е произведение на изкуството или не.

В следващите близо 30 години, до смъртта си през 1957 г., скулпторът Константин Бранкузѝ вече никога на никого не обяснява защо предпочита да изобрази като истинска същност на дадена птица не нейните пера и човка, а само нейния стремеж за полет.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG